Снежина Мечева и Иван Станчов спасиха BG училищата в чужбина

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/3615827 www.24chasa.bg
Иван Станчов и Снежина Мечева по време на награждаването й като Жена на годината за 2013 г.

Cнежина Мечева е директор на българското училище в Лондон и в петък, 7 март, стана Българка на годината за 2013-а. Отличието беше връчено от Държавната агенция за българите в чужбина.

"Тя е и най-ревностният защитник на общонационалната кауза на българските училища по света, като носители и разпространители на духа и културата на нашия народ" - е част от мотивировката на колегите учители при номинирането.
Снежина е дъщеря на известния кинодокументалист Румен Григоров. Живее в Лондон от 28 години.

Иван Станчов, който на 1 април ще навърши 85 години, е български дипломат. Син е на Иван Станчов и родената в Сао Паулу Керълайн Марион Мичел с баща американец от шотландски произход. Внук е на дипломата и политик Димитър Станчов. От 1991 до 1994 г. е наш посланик в Лондон.

Ето тези двама души с възрожденски дух и след дълги битки с бюрокрацията успяха да спасят българските училища в чужбина.
Снежина пристига
в Лондон на
24 декември 1987 г.

Съпругът Иван Мечев печели конкурс и е изпратен в търговското ни представителство. Приятели ги съветват да заминат в началото на 1988 г., защото така ще имат пълния 4-годишен мандат. Ако отидат в края на 1987-а, тя ще им се брои и реално ще изкарат три години.

"Ние тогава си казахме: какво ще правим в Англия четири години, дай да тръгваме веднага. Децата да научат английски за три години и се връщаме", спомня си Снежина.

На 1 септември 1989 г. тя е назначена от Министерството на народната просвета за преподавател по български език и литература на учениците от 1-и до 5-и клас в училището към посолството. През август 1991 г. школото е закрито поради липса на средства за издръжка от България. Такава е съдбата на всички български училища към посолствата ни по света.

Шансът на Мечева и възпитаниците е, че по това време за посланик е назначен Иван Станчов. Като човек, живял 60 години извън България, той добре знае какво е най-важно за българина в емиграция. Още с идването заявява, че иска да създаде училище, църква и читалище. И възражда училището, като първоначално сам се грижи за субсидирането му.

Снежина Мечева е назначена за директор и продължава да преподава като учител на всичките 35 деца. Но вече не са само на дипломати и на държавните служители в Лондон, а на всички българи, дошли да живеят в Англия след 1989 г. Държавата абдикира тотално. Не помага, но в началото поне не пречи.

В един момент обаче просветното министерство отказва да признае дипломите на завършилите училището в Лондон, въпреки че там продължават да учат по същите програми и учебници, както е в България. Когато Снежина Мечева отива да попита защо държавата се отнася като мащеха към тях, високопоставена чиновничка казва: "Нищо не мога да направя.

Няма ви в закона и ние не отговаряме за вас. Вие просто сте незаконни." На което Мечева отговаря: "Независимо дали ни признавате, или не ни признавате, нас ни има и ще ни има!"
Иван Станчов отново поема нещата в свои ръце.

Но след първото му посещение в министерството, където се среща със зам.-министърка на просветата, се връща бесен в Лондон: "Г-жо Мечева, аз никога не съм преживявал това усещане, но този път
имах чувството,
че тази жена
ще я ударя!"

"Сподели ми, че тя се държала много грубо и надменно - коментира Мечева. - Сигурно доста е прекалила, щом като такъв джентълмен като г-н Станчов, най-елегантният, възпитан и внимателен мъж към жените, когото познавам, е докаран до състояние да ми каже тези думи."

Посланик Станчов вкарва в действие целия са авторитет, воля и връзки и накрая успява. Дипломите не само на училището в Лондон, но и на всички български училища по света, са признати. Тогава по примера на лондонското са възродени още десетина-двайсет. Днес те са над 280 в цял свят. Най-много са в Испания - 47, близо 40 са в САЩ. Във Великобритания вече има 14 и се откриват нови.

Преди 7 години е създадена Асоцията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и Мечева е избрана за неин говорител. По това време никой от просветното министерство не обръща никакво внимание на българските училища по света.

И пак започва битка с ведомството. Още на следващата година от създаването си АБУЧ успява да накара министерството да започне програма "Роден език и култура зад граница", а държавата - частично да субсидира училищата.

Голямата победа е, че успяват да вкарат задграничните училища в закона за просветата в България. "От три години функционираме като част от българската образователна система, не крие радостта си Мечева. - След като наложихме програмата "Роден език и култура зад граница", успяхме да извоюваме министерско постановление, с което да ни включат и да ни субсидират на бюджетна основа - частично, не изцяло."

В асоциацията са наясно, че държавата в този момент не може да си позволи да ги субсидира изцяло, макар че конституцията го изисква.
С уточнението, че
не е скромна
и скромността
не я краси,
Мечева обяснява, че наградата "Българка на годината" всъщтност е на всички членове на АБУЧ и на всички български учители по света. "За тия 7 години ние постигнахме невероятно много в полза на българската нация", уточнява лауреатката.

Опитът на педагог с 25-годишен стаж в Лондон дава право ето на този монолог. Прочетете го внимателно, ако имате планове да емигрирате:
"Децата в чужбина страдат жестоко за България. Те се разделят с баба, с дядо, с роднини и с приятелите си. Губят свободата, която имат в родината, губят сигурността си. Отиват в една нова среда, а там често ги посрещат на нож. Там са чужди, не знаят език, тежко им е без приятели. Болезнен е този процес. Когато дойдат в българското училище, се чувстват като у дома - приети и поласкани, а не гледани под око. Влюбват се истински в него, в учителя, в приятелите. Това е много важно за децата.

В началото те не могат да оценят доброто и хубавото в живота примерно на Англия. И трупат в себе си омраза към английското, което не е хубаво. Моята роля като учител е да ги накарам да се чувстват като у дома в България, когато са в училището. Но втората ми роля е да ги накарам да осъзнаят, че вече живеят в една много културна страна. И трябва да "откраднат" от нея най-хубавото. Не да си затварят очите за лошото, нека го виждат, но да не си затварят очите за доброто. Да станат истински граждани на света."

Снежина Мечева буквално отдава цялата си енергия за тази кауза, защото е разбрала, че училищата в чужбина са пъпната връв на децата с България. Те имат изключително важна роля, защото в чужбина обезродяването е безкръвно, най-бързо и най-безболезнено. Загубиш ли езика си, губиш родовата си памет и скъсваш с всичко българско.

"А това става много лесно, защото немалко деца веднага искат да бъдат като местните, искат да не ги приемат като различни и да им се смеят. Искат да скъсат с всичко българско, за да могат по-лесно да се топнат в оная култура и да плуват както трябва", уточнява Мечева.

Нейното семейство е добър модел за правото на избор. Дъщеря Теодора избира да се върне в България. Въпреки че завършва английска и латиноамериканска литература в Йорик юнивърсити и е преподавала в американски колеж, предпочела да се прибере в София. Преводач е в една банка, сега отглежда дъщеричката си Теа.
Изборът на сина Николай обаче е Лондон. Той е компютърен инженер и прави добра кариера в професията си. Женен е за московчанка, чийто баща е руснак, но майката е българка.

Самата Снежина прави планове след пенсионирането си да живее 6 месеца в Лондон и 6 месеца - в София и на Слънчев бряг", където имат апартамент. Съпругът Иван обаче казва, че с пенсия трудно се живее в Лондон и предпочита да изкара старините си в България.
Какъв е изводът?

Дайте шанс на децата си да получат добро образование в чужбина, но не им се бъркайте в избора им къде да живеят. Снежина Мечева е убедена, че все повече от тях ще се връщат в родината си. Но за да успеят тук, им трябва отличен български език.