19 000 бомби цъкат край Петолъчката, от влагата може да гръмнат

https://www.24chasa.bg/novini/article/3617458 www.24chasa.bg
Ръждата необратимо е плъзнала по повечето снаряди. Част от тях се съхраняват в палатки, други под найлони, а трета - под дъжда и снега на открито. СНИМКИ: АВТОРЪТ

19 000 бомби цъкат на гола поляна край пътен възел Петолъчката.

Опасните боеприпаси са събрани от околността след експлозията на 5 юни 2012 г. в базата за утилизация “Стралджа-Мараш” на фирма “Берета трейдинг”. Повече от година те чакат унищожаване, изложени на въздействието на влага и слънце. Местните са против това да стане на място. Кардиналното решение е взривяване накуп в обезопасен район като близкия полигон “Ново село” например. Фирмата-собственик е намерила и изоставена кариера наблизо. Но държавни органи не дават разрешение, прехвърляйки си топката един на друг.

В случая става дума за голямо количество боеприпаси, повечето повредени и особено опасни, твърди инж. Иван Табов, изпълнителен директор на “Милитъри продакшън Интернешънъл” ЕАД. Фирмата е ангажира от “Берета трейдинг” да прочисти района след взрива. Тъй като складовете на базата за утилизация са унищожени от взрива, повече от 8 месеца намерените муниции се съхраняват на открито или в палатки със съответната охрана.

Така те са подложени на коварна корозия, породена от влагата на дъждовете и снеговете, както и на непрестанни набези на местни роми, търсещи метален скрап, коментира инж. Табов.

От февруари м.г. “Берета трейдинг” започва контролирано унищожаване чрез взривяване на събраните от околността муниции. Такива са указанията на служба КОС на МВР. Утилизацията чрез разглобяване крие висок риск - повечето боеприпаси са силно повредени. През август обаче работата е спряна поради опасност от пожари и заради публичното недоволство на инициативен комитет от с. Лозенец, община Стралджа. То се намира на около 2 км от мястото на взривяването.

Освен това експерти съветват фирмата да се откаже от унищожаването на опасните снаряди на място, тъй като това би отнело поне 6-7 месеца, просто методът е бавен. Категорично по-добрият вариант е ликвидирането да стане на армейския учебен полигон “Ново село”, който по щастлива случайност се намира само на 15 км. На полигона работата може да се свърши само за 10-15 дни, смятат специалистите. Размерите му са огромни - 18 на 10 км, все ще се намери един ъгъл, където нито ще застрашава някого, нито ще вдига излишен шум.

Затова на 5 юли м.г. “Берета трейдинг” отправя молба до министъра на отбраната Ангел Найденов да разреши обезвреждането на опасните муниции на територията на полигона. На 23 август зам.-министърът на отбраната Неджми Али учтиво отговаря, че в следващите 6 месеца това няма как да се случи, със следните мотиви: Първо,

70% от земята на полигона е защитена територия “Натура 2000”, и второ - натовареността през лятото и есента е особено голяма.

В търсене на други решения “Берета трейдинг” намира близка изоставена кариера за строителни материали. Котлованът, в който според експерти може да се гърмят мунициите, е само на 20 км от импровизирания склад. На 20 януари т.г. е сключен и договор с фирмата-концесионер на кариерата. Както си му е редът, “Берета трейдинг” изпраща молба до Главна дирекция “Национална полиция" за разрешение да транспортира опасните боеприпаси до кариерата. Оттам казват - да, но ако се сдобиете с разрешение от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” към МТСП. Агенцията обаче отказва разрешение с мотива, че такава дейност - унищожаване на боеприпаси, не фигурира в Правилника по безопасност на труда при взривни работи, издаден на основание Кодекса на труда от 1996 г. В него са изписани технологични (повтарящи се) взривни работи, извършвани от работни смени в рудници и кариери, както и специални взривни работи за “изкореняване на пънове, поваляне на дървета, гасене на пожари, при обработка на метали, взривяване на лед и под вода”. Взривни работи за унищожаване на боеприпаси обаче там не са предвидени.

Така “Берета трейдинг” попада в съвременен Параграф 22: не може да транспортира мунициите до заветната кариера, защото няма разрешение от МВР. То пък не го дава, защото в бумагите на “Главна инспекция по труда” не е разписана точно такава дейност. Явно преди двадесетина години утилизацията не е стояла като проблем пред държавата и никой не се е сетил да впише в правилника такъв вид работа. Но интересно - как тогава през последните години фирми като “Дунарит”, “Максам”, ТЕРЕМ, “Видекс” са ликвидирали стотици тонове ненужни боеприпаси, повечето от които чрез взривяване?

Междувременно в операцията по унищожаване на опасните муниции се включва и ямболският депутат Атанас Мерджанов, шеф на парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Той е притеснен от жалбата, която през септември м.г. инициативният комитет от с. Лозенец изпраща до него. Разговаря с министър Найденов и получава принципно съгласие да се намери решение на проблема. По-късно след запитване на “24 часа” до МО пък стана ясно, че министър Найденов не е запознат с отрицателното становище, подписано през август м.г. от неговия заместник Али.

Отчаяно от провала на опита с каменната кариера и поощрено от сигналите, идващи откъм МО, на 21 февруари т.г. ръководството на “Берета трейдинг” праща нова молба до Найденов.

Но и този път надеждите са попарени. На 7 март Венислав Цанов, директор на дирекция “Инвестиции в отбраната” на МО, информира фирмата, че не ѝ се разрешава “да извършва утилизация и всякакви взривни работи на територията на учебен полигон “Ново село”. Частното търговско дружество е посъветвано да се обърне за съдействие към служба КОС на МВР. В новото писмо на МО дори не са упоменати мотивите от писмото, парафирано от зам.-министър Али.

По неофициален път “24 часа” се добра до информацията, че молбата на “Берета трейдинг” е породила доста спорове в ръководството на МО. Докато командващият СКС ген.-лейт. Атанас Самандов подкрепил идеята унищожаването на мунициите да стане на полигона, юристи от дирекция “Правнонормативна дейност”, както и главният еколог на армията полк. Дженко Дженков били категорично против. Надделяло мнението, че това не е работа на армията. Който е надробил попарата, да си я сърба.

А мотиви в писмото-отговор не били посочени по съвсем понятни причини. Някак не върви да твърдиш, че 70% от полигона е защитена територия, а там почти без прекъсване да се провеждат учения и бойни стрелби. Ако спазваме това изискване, трябва да ударим ключа на полигона още преди да е открита новата американска база, заяви висш военен, пожелал анонимност. Много по-състоятелна е тезата за стартиращите до 2 седмици военни учения, които с различни прекъсвания продължават до началото на есента. Но в такъв случай при добро желание спокойно може да се намери прозорец от десетина дни или в краен случай - да се изчака края на сезона и пак да се намери бързо и надеждно решение на проблема.

Прехвърлянето на топката от МО към служба КОС на МВР обаче има и друго, по-емоционално обяснение. То се корени в своеобразната война между двете ведомства, разгоряла се покрай разправиите за поскъпването на телената ограда по границата с Турция. От по-ниски нива неотдавна тя се пренесе в публични спорове между военния министър Найденов и вътрешния му колега Цветлин Йовчев.

Едва ли някога обществеността ще получи информация кой всъщност е оскъпил оградата почти два пъти. Сигурно е обаче, че 19 000 опасни боеприпаса и парчета от тях ще продължат да ръждясват под дъжда и слънцето край базата “Стралджа-Мараш”. Като че ли има някакво значение дали фирмата собственик е държавна или частна. Еднакво силно гърмяха държавните складове край софийското село Челопечене и частните край Петолъчката. И в двата случая обаче пораженията са изключително опасни и невъзвратими.

Какво трябва да се случи, че някой държавен мъж да погледне трезво на казуса - фатално ръждясал снаряд да гръмне в ръцете на изгладнял събирач на метален скрап ли? Или да се случи нещо още по-лошо?!