ГЕОРГИ ДЕЛЧЕВ
Една от най-старите сгради в София - Къщата с часовника е с много оскъдна история. Засега гостите на столицата и посетители на култовото заведение знаят, че това е висококласен ресторант с невероятна кухня. През последните години бе направен почти основен ремонт на сградата, тя се превърна в един от най-желаните клубове и тук отсядат предимно политици и бизнесмени.
ИСТОРИЯТА
За Къщата с часовника официалните архиви не казват много.
Знае се, че е строена непосредствено след Освобождението през 1879 г. и в началото е използвана за клуб на белогвардейските офицери. Има обаче няколко събития, които са се случили се в тази сграда и са първи път в България. Точно тук са играни първите театрални представления в независима България. Тук се изнасят концерти, а през 1908 г. пък е проведен първият офицерски бал у нас. Друго събитие, също новост, е че в Къщата софиянци пробват първата наливна бира у нас. Твърди се, че през 1884 г. е имало заседания и на народните представители.
В проучване на специалисти в музей "Стара София" се твърди ,че Къщата е била в съседство с "малък хан", който после бил използван за училище. Споменава се, че преди да бъде построен Военния клуб на бул. Руски, Къщата е била използвана за тези цели. Описва се, че е разположена в най-високото място на северна София и е на ръба на наклона над сегашния булевард Дондуков. В предположенията се допуска, че е била използвана за жилищна сграда на офицерите от клуба. В Софийска община не се пази оригинален проект на сградата. Къщата много приличала на тази на Михаил Цветанов, която била на ул. "Левски". Тя била построена от австрийския архитект Шрайберг и се предполага, че и тази с часовника е правена от него. Специалистите, проучвали мястото, смятат че сградата лежи върху стари основи отпреди Освобождението. Не е изключено това да са зидове от римско време, каквито се разкриха в съседство до това място. В описанието се казва, че сградата е била използвана и за помещение на Военно-историческия музей. Разполага със сутерен, два етажа, таван и кула, които са запазени и до днес. При кулата е разположено и стълбището. Вътрешната архитуктура се определя в стил "неокласицизъм". През 1955 г. с Акт №23 постройката е обявена за паметник на културата. По-късно специалистите преръчват тя да бъде повишена в по-висока категория. Мотивът е, че участва в целия архитектурен ансамбъл. Именно там е направена най-старата застройка на улица в София, където са царския дворец, къщата на царския съветник (днешната сграда на столична община), малкия хан, офицерския клуб (Къщата с часовника) и къщата на министъра на просвещението - Греков.
КУЛАТА
Тази част е на 3 етажа, има и наблюдателница. Счита се, че е традиционната часовникова кула от онова време, но има прилики и с черковните строени през Възраждането. Конструкцията на цялата сграда е масивна и е със здрав гредоред. Покривът също е от дърво. По това време модата е била сградите да се вдигат с кули.
Главният архитуктурен мотив тук е троен прозорец тип "едикула" с пиластри, или аркада.
ИМЕТО
Смята се, че името на улицата - "Московоска" е дошло точно от "Къщата с часовника", защото в нея са живяли белогвардейци, а по-късно и руски офицери.
ЛЕГЕНДАТА
В някои сведения се твърди, че княз Фердинанд взел Къщата с часовника, за да настани в нея втората си съпруга Елеонора. Слуховете от това време говорят, че тя била много похотлива и по този начин той се отръвал от нея. Историците, които се занимават с миналото на столицата отхвърлят тези твърдения и ги определят като несъстоятелни и абсурдни. Така както не е вярно, че жълтите павета в центъра са поставени по повод сватбата на царя, а много по-рано.
Друга версия твърди, че Къщата е била на италианската принцеса Катерина Пармска. Тя живяла в нея от 1937 до 1941 г. Знатната особа била роднина на цар Борис ттт и царица Йоана и сградата й била подарена от семейството. През 1941 г. тя напуска страната. Заминава за Италия, за да роди дъшеря си. Възбрана, наложена от Мусолини, й пречи да се върне в София, а след това тя се отказва, заради окупацията на България от съветските войски. Така принцесата повече не стъпва тук. Според спомени на нейни близки, преди да почине Катерина Пармска твърдяла, че има и документ за собственост на нейно име даден от царското семейство. Според принцесата, която умира през 1989 г., тези документи били останали в Къщата и вероятно са унищожени или изчезнали. След 9-и септември в сградата били настанени руски офицери, които изгорили мебелите й. Катерина Пармска научила тези неща от царица Йоана и Евдокия когато се виждат няколко години по-късно в Александрия, Египет. Тя разбира, че Къщата е иззета и превърната във военен клуб след изгонването на цар Симеон тт и семейството му. Къщата с часовника е била част от царския комплекс и на разположение на Борис ттт и той имал право да се разпорежда с нея. Години по-късно наследниците на италианската принцеса се опитват да намерят липсващите документи, но през 1993 г. от столична община обясняват, че точно този имотен регистър е унищожен по време на бомбандировките над София. Предполага се, такива документи има в архива на интендантството, но наследниците се отказали повече да ровят и да търсят правата си. Къщата е държавна собственост и се отдава под наем.
ДНЕС
Къщата с часовинка бе подложена на почти основен ремонт и превърната в едно от най-приятните заведения.
Тук често гостуват чужди делегации, а за последно на вечеря бе италианският премиер Силвио Берлускони с Бойко Борисов. От скоро клубът има нови наематели, но това не пречи мястото да се ползва отново с високо реноме и да е сред най-добрите столични дестинации. Освен отличната храна, която може да се приготви и по желание, тук гостите може да се отдадат на приятна музика на пиано с чаша хубаво вино или друга маркова напитка.