Натискът върху веригите води до по-високи цени

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/3632364 www.24chasa.bg

Георги Ангелов

Премиерът Пламен Орешарски, вицепремиерът Даниела Бобева, както и други представители на правителството ежедневно ни уверяват, че основната им цел е създаване на работни места чрез повече инвестиции и икономически растеж. Една от основните заявени цели на управлението е създаване на добра бизнес среда за растеж на икономиката. Дотук добре – обаче партиите, подкрепящи правителството, вършат точно обратното в парламента.

Ежеседмично и дори ежедневно внасят закони, които влошават бизнес средата без никакъв положителен ефект от тях (освен ако не броим предизборния популизъм). А това не благоприятства инвестициите – били те местни или чужди.

Освен промяната в закона за Сметната палата, който цели превземане на една независима институция и доказва колко далеч сме от стандартите в развитите страни, има и други примери. В закона за потребителския кредит тези дни бяха гласувани на първо четене промени, които ще обвържат лихвените проценти по ипотечните кредити с референтни индекси като LIBOR, EUROBOR, SOFIBOR.

Вносителите на предложението твърдят, че това е “пазарно”, но не осъзнават простия факт, че всички тези индекси са на исторически ниски нива (около нулата) и оттук-нататък ще вървят само нагоре. Т.е. обвързването на лихвите с тези индекси премахва всякакви възможности за намаляване на лихвите по кредитите и гарантира със 100% сигурност, че лихвите по всеки заем ще се покачат значително през периода на изплащането му. Едва ли административно вдигане на лихвите може да се определи като защита на потребителите, но нашите законотворци се опитват да ни убедят точно в това.

По същия начин се подхожда и към търговските вериги. Един националистически лидер обвинява търговските вериги, че изнасят десетки милиарди печалби, докато в същото време
Румен Гечев ги
обвинява в точно
обратното -
че са на загуба
Друг вариант на “политическата” критика е, че веригите са монопол, който води до налагане на чужди стоки, увеличаване на вноса и спад на местното производство.
Румен Гечев се учудва защо търговските вериги инвестират в България, след като имат загуби.

Въобще не му хрумва, че двете неща са свързани – без инвестиции трудно се постига конкурентност особено в криза и при растяща конкуренция. Между другото, “Лукойл Нефтохим” също отчита сериозни загуби години наред и въпреки това влага големи инвестиции в България. Същото е вярно и за други компании. Трябва ли да очакваме, че Румен Гечев ще напише закон за всяка губеща компания?
Дали търговските вериги са монопол? Едва ли.

Ако бяха,
нямаше да
се надцакват с
ежеседмични
промоции,
 рекламни кампании и ценова конкуренция. По време на кризата се разширява делът на т.нар. дискаунтъри – т.е. вериги, чийто бизнес модел е свързан с ниски цени и големи обороти. Това е резултат от конкуренцията, при монопол нямаше да наблюдаваме такива ценови войни. Факт е, че петте най-големи търговски вериги
имат пазарен дял
от едва 25%
от търговията на дребно, а нито една верига не надхвърля 10% дял, което е много далеч от монопол.

А какво да кажем за вноса? Всъщност последните години вносът на потребителски стоки намалява въпреки увеличаване на дела на търговските вериги. Преди кризата, през 2008 г. вносът на потребителски стоки е над 12% от БВП, докато през 2012 г. е спаднал на 11%.

Това, разбира се, е резултат от общия спад на вноса и приспособяването на българската икономика – но е факт, който опровергава твърденията, че веригите водят до увеличение на вноса. Вносът се влияе най-вече от покупателната способност, а не от дела на търговските вериги.

Тук идва и често чуваният аргумент за вносните домати и плодове. Никой обаче не си дава труда да се задълбочи в този проблем и да види какво го поражда. Факт е, че начинът, по който се разпределят земеделските субсидии в България, насърчава зърнопроизводството и техническите култури и
те изместват
 градинарството и зеленчукопроизводството. Ако в България се произвежда само зърно, няма как да има български домати в магазина или на пазара.

Ако градинарството е разпокъсано и с малки обеми, то не може да е конкурентно и да завладее пазари. Имаме сгрешена земеделска политика и посочването на търговските вериги не може да служи за извинение. Нужна е промяна в земеделието, насърчаване на градинарството, помощ от държавата за обединяване на усилията на малките производители, за да могат заедно да осигурят достатъчни обеми производство и маркетинг, за да увеличат пазарния си дял в България и на международните пазари.

Новите поправки в закона за защита на конкуренцията, внесени тези дни в парламента, всъщност ще доведат до ограничаване на конкуренцията, повече внос и по-високи цени.

Вместо да работят с ниски цени и големи обороти, търговските вериги ще загубят възможностите си да договарят по-ниски цени, т.е. потребителите ще трябва да платят по-висока сметка (това е наблюдавано вече в други страни). Вместо да подпомогнат малките производители, промените ще намалят техните възможности да пробият и ще се постигне окрупняване на доставчиците Печеливши от тези законови промени вероятно ще има, но това няма да са нито потребителите, нито малките производители.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Защо ЕМА трябва да дойде от Лондон в София

    Разводът с Лондон още е на етапа дискусии, но всички страни се оглеждат какво може да спечелят от него. Тръгна и надпреварата за двете агенции на ЕС в Лондон - за банков надзор и за лекарствата, които ще трябва да се преместят на континента. И за двете има големи апетити - офертите вървят от миналата есен.
  • Кой болт е развит

    България е на различни скорости, новите данни за социалното разслоение го доказват ТЕМАТА за болтовете и гумите на един конкретен мерцедес напоследък е шумна и модна, та тук му е мястото да се сетим, че болтове си има и всяко конкретно общество, да го държат да не се разпада. Един доклад на НСИ онзи ден сухо констатира,