Веселин Александров: Суша може да налегне Балканите

https://www.24chasa.bg/Article/374030 www.24chasa.bg
ВАЛЕРИ СПИРИДОНОВ

*Ст.н.с. Веселин Александров е директор на департамента по метеорология на Националния институт по метеорология и хидрология на БАН и председател на научния координационен център за глобални промени.

- Наистина има различни мнения. Но фактът е, че последните 12 г. са по-топли от обичайното, поне в България.

При глобалното затопляне тънкият въпрос е кое надделява като причина - човешката дейност или природните фактори. Част от учените подценяват едните причини, друга част - другите. На този етап няма как да се сметне точното съотношение в проценти. Климатът постоянно се е променял и природните фактори - космически и земни - винаги са играли роля. Друг важен момент: климатичната система не е линейна и не можем да кажем какво ще стане на Северния полюс, ако температурата на екватора се покачи с 0,1-0,5 градуса или ако нивото на Световния океан се вдигне с няколко сантиметра. Влияят много различни фактори и различната степен на въздействие на всеки от тях може да доведе до различен сценарий за климата.

СНИМКА: ГЕРГАНА ВУТОВА
СНИМКА: ГЕРГАНА ВУТОВА

- Когато говорим за възможните промени на климата в следващите 100-200 г., не се има пред вид прогноза за времето, а се разглеждат различни климатични сценарии, които се базират на различни модели. Повечето включват като фактор и човешката дейност. Тези модели вземат предвид сценарии за парниковите емисии. Според тези емисионни сценарии се очаква покачване на температурата в България между 2 и 5 градуса до края на ХХI в., но не може да се каже конкретно с колко.

Картата илюстрира екстремен сценарий - какво би се случило, ако валежите намалеят с 30%. Оранжевият цвят показва, че засушаването ще е най-силно в Североизточна България.
Картата е изготвена от ст.н.с. В. Александров по молба на
Картата илюстрира екстремен сценарий - какво би се случило, ако валежите намалеят с 30%. Оранжевият цвят показва, че засушаването ще е най-силно в Североизточна България. Картата е изготвена от ст.н.с. В. Александров по молба на "24 часа".

Някои постоянно повтарят, че на всяка цена повишаването на температурата трябва да се ограничи с до 2 градуса, както е написано на интернет страницата на Европейската комисия. Но как ги сметнаха? Защо точно с толкова да се стига някаква критична граница? В различните райони на света ефектът от такова повишение на температурата ще е различен. Според някои биолози затопляне дори само с половин градус оказва влияние върху някои болестотворни микроорганизми или популации вредители.

- Самото повишение или намаление на температурите не е толкова фатално. Фатални са свързаните с тази промяна екстремни явления.

Вече е установена тенденция към повишение на честотата на случване на суши, урагани, наводнения. Ако има повече наводнения, ще има повече жертви, поражения и икономически загуби. Затова, ако благодарение на политиките за адаптация или смекчаване на неблагоприятните климатични промени са били спасени човешки животи, значи си е струвало изследванията и похарчените пари.

- За 150 г. температурата в Европа се е покачила с 1 градус, а в България с 0,6 градуса, твърдят някои. Почти всички глобални модели на базата на човешката дейност сочат Балканите катомясто, на което температурата ще се повиши. Според някои резултати, в които не вярвам, повишението може да е с до 8 градуса, което е страшно. Големият проблем, който поставят сценариите за Балканите, е, че ще спадат валежите. Това е, което прави един страшен сценарий още по-страшен.

Когато има проблем с водата, хората стават нервни, възниква социално и политическо напрежение. Вижте Близкия изток - не религията или нещо друго, а кой да контролира водата, е истинският проблем.

- Не бих говорил за драматична промяна, защото дори валежите да спаднат и да се ограничат водните ресурси, би трябвало да можем да се адаптираме, ако действаме разумно и вземем мерки. Трябва да се промени съзнанието - да се пазят водните ресурси: да не се губи 70% от питейната вода заради спукани тръби; да се използват капково напояване и технологии за съхраняване на влагата в почвената повърхност. Дори валежите да спадат с 10-20-30%, ако не се злоупотребява с водните ресурси, ще се намери начин да се компенсира.