Слънцето мени климата

https://www.24chasa.bg/Article/374038 www.24chasa.bg
Астрономът Борис Комитов е категоричен, че климатичните промени се дължат на влиянието на Слънцето. СНИМКА: ГЕРГАНА ВУТОВА

Няма антропогенно глобално затопляне, твърди ст.н.с. д-р Борис Комитов от Института по астрономия на БАН. Според него регистрираното покачване на температурите не е в резултат на човешката дейност, а заради влиянието на природен фактор. Затопляне и застудяване с различна степен се редуват и това е цикличен процес. Случвал се е безброй много пъти и може ясно да бъде проследен примерно 11 хиляди години назад - от края на последната ледникова епоха насам. Затопляния (даже по-силни от тези в последните 40 г. и много преди началото на Индустриалната революция) е имало нееднократно през този хилядолетен период и очевидно човечеството не може да бъде винено за тях.

"Климатичните промени на Земята са синхронни с тези на Марс. От 1977 до 1999 г. Марс се е затоплил с около 0,6 градуса, а за същия период затоплянето на Земята е с около 0,4 градуса. Очевидно за затоплянето на Марс не са виновни марсианците, нитотехните крави! Трябва да се запитаме коя е общата причина за синхронен ход на климата на двете планети. Сравнението е с Марс, защото е планета от земен тип, но подобно явление се наблюдава почти при всички тела в Слънчевата система, които имат атмосфера", казва Борис Комитов.

Причината е Слънцето, категоричен е той. Според него има недвусмислени научни доказателства за пряка зависимост между слънчевата активност и промените в земния климат.

Данните на палеоклиматологията показвали, че от Ледниковата епоха насам (т.е. в последните 10-11 хил. г.) Земята се е затопляла и захлаждала 4-5 пъти с разлика в температурата от 2-2,5 градуса. Този цикъл на затопляне и захлаждане продължава 2200-2400 г. През най-студените му фази - т.нар. малки ледникови периоди, температурите са по-ниски от сегашните с 1,2-1,5 градуса. За последно това се е случило в периода ХV-ХVIII век, най-студено било между 1640 и 1720 г.

Графиката показва движението на средните приземни температури в северното полукълбо през последните 11 хиляди години.

Във фазите около максимума на цикъла на малките ледникови епохи обаче температурите са с половин-един градус по-високи от днешните. Така е било за последно в периода 800-1200 г. сл. Хр. през т.нар Средновековен температурен максимум.

Затоплянето, което преживяваме сега, е започнало след 1720 г. (много преди началото на Индустриалната революция) и докъм 1800 г. било доста бързо. Тогава температурите се покачили за сравнително кратко време с около градус. През първата половина на ХIХ век имало захлаждане, после климатът пак започва да се затопля. Началото на тази тенденция съвпада с началото на системните инструментални наблюдения, които я "хващат" почти от самото й начало.

"Затоплянето на климата достигна своя максимум около 1998-2000 г. През следващите години то спря в северното полукълбо, а в южното дори има осезателно захлаждане. Това много добре личи в данните от спътниковите наблюдения, които се провеждат непрекъснато от 1978 година насам, но за това се мълчи", казва Комитов.

В рамките на цикъла на малките ледникови епохи има и сравнително устойчив период с продължителност 400-500 г., наречен "плато". То обаче не е равно, защото на климата влияят и други циклични процеси с различна продължителност - 200-годишни, 60-годишни, 11-годишни.

"Сега сме върху "платото", но наближавамеминимум на 200-годишен цикъл. Влезли сме в него от 2006 г., когато затоплянето се "пречупи". Захлаждането ще трае около половинвек, най-студено ще е около 2060 г., когато температурата ще е с около 0,5-0,7 градуса по-ниска. В края на ХХI век климатът ще се възстанови приблизително такъв, какъвто е сега. В периода 1990-2030 г. става обръщане на хилядолетната тенденция и затоплянето спира за следващите 500 г.", обяснява ученият.

Но какво общо има с това Слънцето?

Комитов разказва: "На него протичат поне 4 вида процеси, които оказват различно физическо въздействие върху земната атмосфера. Увеличената светимост води до затопляне, но големият брой от най-мощните еруптивни процеси води до застудяване.

Двехилядолетният климатичен цикъл се дължи на колебания със същата продължителност на Слънцето. Слънчевият 2200-2400 г. цикъл се нарича Халщатцайт. Американски геолози, които изследват динамиката на ледниците в различни краища на света след последната ледникова епоха, установяват, че те са отстъпвали и настъпвали с период точно около 2200-2400 г. Най-ниските им части, които показват, че тогава са били най-големи, са регистрирани последно през ХVII в. - по време на последния малък ледников период.

В края на ХIХ век по стари писмени източници е установено, че между 1640 и 1720 г. има дълбок минимум на слънчевата активност. По повърхността на Слънцето почти не се виждали петна. Това е пак по време на малкия ледников период.

В средата на 60-те години при изучаването на радиовъглерода в дървесните пръстени се установява, че той не се натрупва еднакво през всички епохи. Явно в атмосферата не се образува постоянно количество радиовъглерод. Учените откриват, че той е по-малко в периодите на висока слънчева активност и повече - при ниска.

В живописните платна от ХVI и ХVII век има повече радиовъглерод, значи слънчевата активност е била ниска и това пак е точно през последния малък ледников период.

Скоковете на радиовъглерода са огледален образ на слънчевата светимост. Тя пък е по-голяма, когато на слънчевата повърхност има петна. Обаче ако петната са малко на брой, но големи по площ, се увеличават аерозолите. При 11-годишните слънчеви минимуми има застудяване не само защото светимостта е по-ниска, а и защото аерозолите са повече. Образуването на аерозолите се увеличава от повишения поток на космическите лъчи от далечния Космос, които отслабналият слънчев вятър не може да спре. Така отражателната способност на атмосферата расте, повече от слънчевата светлина, вместо да стигне до земната повърхност, се отразява обратно в Космоса и като цяло системата се охлажда. През последните няколко години има висок фон на космическите лъчи.

Антропогенният фактор се разглежда много едностранчиво - че причинява само затопляне. В действителност има хиляди технологични процеси, които водят до охлаждане. Такива са всички, свързани с отделянето на серен диоксид, който стимулира образуването на аерозоли.

Въглеродният диоксид в атмосферата действително се е увеличил, но много малко - спрямо 1840 г. количеството му е нарастнало с около 25%. Приносът му в енергийния баланс на земната атмосфера е незначителен и на практика не оказва никакво влияние. Освен това 40% от СО2 се губят незнайно как. Очевидно има някакъв много сериозен източник за неговото поглъщане, но той не ни е известен", казва Борис Комитов.

Според него предстоящото застудяване на климата е по-голяма заплаха за човечеството от затоплянето, защото означава по-слаби селскостопански реколти и по-високи цени на храните, недостиг на електроенергия и високи цени на енергоносителите. И като резултат - рязко спадане на жизнения стандарт в целия западен свят и много мощно задълбочаване на световната икономическа криза, опасно повишаване на градуса на политическото и военното напрежение по света.

"Анализът на връзките "климат-общество" сочат, че всички големи държави и велики цивилизации са загивали точно в периодите на преход от топъл към студен климат поради неспособност да реагират адекватно на промените в околната среда. Тогава те са ставали жертва на продоволствения недоимък, на епидемии и чужди нашественици, с които държавният и военният им апарат не е бил в състояние да се справи. Преодоляването на проблемите в нашия случай минава през меркикато възстановяване на индустриалното производство, преимуществено развитие на топло- и ядрената енергетика, осигурявване на надежден достъп до нефт и газ, развитие на ядрени технологии от ново поколение, какъвто е управляемият термоядрен синтез, нова политика в областта на науката и образованието с акцент върху естествените и техническите науки, възстановяване на отбранителния потенциал, който адекватно да реагира на новите военно-политически заплахи. На много по-високи изисквания ще трябва да отговарят и службите за борба с бедствията и авариите", предупреждава ученият.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Пакостници на четири крака  Змия се вози в такси, оси прекратиха мач  Котарак хулиган нападна беззащитна катерица в София и вдигна пожарната накрак. Прочулият се в цялата страна като разбойник Васко бе задържан за 24 часа, а съседите го описаха като хитър, опасен и безскрупулен рецидивист. "България Днес" представя и други пакостници на четири

След като военен уби гаджето й ченге Разследващата полицайка изчезва след два разпита Изчезнала от дома си е 32-годишната разследваща полицайка Люба Алексова, заради която ченге бе убито от военен в Пловдив, научи "България Днес". Младата жена не се е прибирала в апартамента си след касапницата, при която приятелят й Ангел Желязков прободе с нож

Страх ме е да не умра в Космоса, но бих се пробвала! Плеймейтката и актриса Анна-Мария Чернева е готова да стане първата българска космонавтка. Красавицата още от малка мечтае за полет към звездите, но през последните години нейният интерес нараства. "Бих се пробвала - категорична е сексбомбата. - Наясно съм колко е трудно да се оцелее.