“До вчера никой не ме знаеше, а сега от едно леко гръмване на колата станах известен.” С тези думи агробизнесменът Гурко Пенов прие да разговаря с репортер на “24 часа” след инцидента на 4 февруари. Същата вечер на бул. “Дунав” 66 в Пловдив бе взривено неговото “Порше Карера”. По това време Пенов бил на панаир в Германия. След атентата се появиха различни версии. Заговори се, че бомбата е поставена заради негов дълг от 100 000 лв. към братя Маргини. Или че държи пазара на дрога в район “Северен”. Третата го свърза с побоя пред дискотека “Бедрум” в началото на януари, след който бе задържан столичният бизнесмен Георги Славов - Жоро Главата. С взрива на поршето се заеха от ГДБОП, изясняват се бизнес връзките на Пенов. “Работим по версия за неуредени финансови отношения”, каза шефът на пловдивската полиция комисар Тодор Чонов. Гурко Пенов е 39-годишен. Роден е в пазарджишкото с. Бяга. Преди 4 г. в София събира съмишленици и учредява Асоциация на българските производители на плодове и зеленчуци. Избран е за председател. Учил е специалност горско стопанство в Лесотехническия университет. В момента стопанисва над 500 дка насаждения от зеле, зелен лук, къдрава салата и репички.
- Г-н Пенов, усъмнихте се, че бомбата е сложена на поршето ви от конкуренти в бранша.
- Да, така е. Защото от 3-4 г. воювам с незаконния внос на плодове и зеленчуци от Гърция без фактури. Необходимо е човек да представи лична карта на митницата и да каже булстата на фирмата, на която внася стоката. След това на наша територия фактурата се къса. Тази стока е контрабандна. Ощетява се държавата, защото не се плаща тук ДДС.
Като председател на Асоциацията на българските производители на плодове и зеленчуци вдигах гюрултия на тази тема, но до парламентарните избори през миналата година и държавата участваше в тази схема. Нямаше кой да ни чуе. Затова не се вземаха мерки.
Сегашната власт натисна и нещата се промениха, а хората от земеделския бранш са спокойни и говорят свободно за тези проблеми.
- Не е ли странно да ви гърмят колата точно сега, когато нещата се променят?- Не виждам каква друга може да е причината за взрива. А може и да няма нищо общо. Но никога не съм бил заплашван. Не дължа пари, никой не търси нищо от мен. Нито преди, нито сега ходя с охрана, а това е запечатано на камерите в магазина за кафе, до който живея. Не съм притеснен, защото не знам за какво да се тревожа И полицаите ме питаха. Казах им, че не се страхувам и не искам охрана. Причината за станалото може да е абсолютно всичко. Например някой недоволен, че карам по-лъскава кола от него.
- Порше май ви е любимата марка?- Не, любима ми е “Инфинити” и доскоро карах такава. “Порше Карера” е от най-високия клас, поръчкова и новата струва 180 000 евро. Бях я взел от вносителя на автомобили Ангел Кьосев, за да я пробвам и да я купя на по-ниска цена, разбира се.
- Да, но и той не е мой. Поддържам парк от 10-ина коли, някои от тях са стари и съвсем евтини и ги ползвам за селскостопанския си бизнес - с тях обикалям по нивите.
- И до борсата в Огняново, където държите складове за плодове и зеленчуци?- Пълни глупости! Нямам склад там. Работя с хора, които имат. С тях развиваме съвместен бизнес, но аз разбирам от пазари и съм човекът, когото виждат хората и затова говорят. Също като с Маргините, които изобщо не познавам. Малкият брат е бил картотекиран във футболен клуб “Чико” в брациговското с. Бяга. По едно време там бяха на зор. Идваха много момчета от София да се пробват като играчи, а аз помогнах на отбора финансово, за да не изпадне от групата. Той е единственото останало на това село, от което съм излязъл и аз. Необходим е на младите хора. Просто съм помогнал.
Не съм купил отбора “Чико”, нито съм го взел под наем. Не държа стадиона и не съм имал комерсиални интереси.
- Живея в София от 20 г. Започнах да правя там бизнес, след това се записах в Лесотехническия университет. От 6 месеца се преместих в Пловдив, защото се ожених тук, а и производството ми е в този регион. Не е приятно всеки ден да се пътуват по 150 км в едната и в другата посока. В Пазарджик нямам жилище и не съм имал.
- Имахте ли намерение да се установите в Пловдив за постоянно?- Да, точно така, защото за мен това е най-добрият град за живеене. Мислех, че няма толкова разбойници, но май не се оказах прав. А кой знае, може да са дошли и от София. За конкурентите съм интересен. А не е изключено и да е заради жена ми. Взел съм една от най-красивите жени в Пловдив - 20-годишна студентка. Тя е от хубаво и заможно семейство, което има бизнес в производството на облекла.
- Сега не взривяват заради жени.- Троянската война се е водила за жена, и то години.
- Тя притеснена ли е за живота си след инцидента?- Не, не е, което е добре.
- На записа от камерите в магазина разпознахте ли човека, сложил взрива на поршето?- Полицаите не ми показаха записите, макар че бих могъл да позная някого и по силуета. Това е учудващо, след като разпитаха толкова хора и водят сериозно разследване.
- Вярвате ли, че ще заловят атентаторите?- Надявам се и вярвам, че ще ме извикат да видя и записа, когато му дойде времето. У нас винаги е имало висока престъпност и не вярвам някога да спре, след като има корумпирани политици, които пазят разбойниците.
- Не вярвате ли на мерките, които взема властта?- Сега се живее малко по-спокойно. При предишните правителства беше по-страшно, но при новото управление бизнесът е по-добре.
- Присъствали сте на събрание на РЗС. Симпатизирате ли на тази партия или сте спонсор?- Нямам вземане-даване с РЗС и Яне Янев. Не съм им помагал, както и те не са ме молили за нищо. Познавам много хора в тази партия.
- В ръководството ли?- Не, на всички нива - отдолу нагоре и обратно. Като председател на асоциацията присъствах на едно събрание в Пазарджик преди парламентарните избори. Там се изказах с идеята да повдигна въпросите, които вълнуват производителите на плодове и зеленчуци. Обърнах се към Янев, защото бях с впечатление, че обръща внимание на проблемите на земеделските стопани. Реших, че ще може да ни съдейства, защото всеки, който чуеше за проблемите ни, тогава бягаше.
- Имате ли любимо заведение в Пловдив?- Изобщо не водя светски живот. Нямам време. Ставам в 6,30, цял ден се занимавам с производители и в 10 вечерта съм заспал. Един-два пъти в месеца излизаме със съпругата ми. От време на време ходим в клуб, където е спокойно, няма скандали и шум. Затова ми стана много интересно, като написаха, че съм участвал в боя пред “Бедрум” с Георги Славов. Не е вярно. Та аз дори не познавам тези хора. По нивите е трудно да се запознаеш със светски личности като въпросните млади бизнесмени. Да не говорим, че точно в онзи момент бях в Дубай. Най-смешната версия беше за наркотиците, а след това писанията за мацките.
- Продавачките в магазина за кафе във вашата кооперация казаха, че постоянно си купувате лакомства. Така ли е?- Не, купувам ги за съпругата си. Ама какво излиза, че който яде лакомства, е голям разбойник, така ли?
- Хората от блока ви казват, че сте високомерен.- Не се държа високомерно. Не ги познавам и не контактувам с тях. Аз съм обикновен човек като всички останали. Стоя по цял ден в калта на нивите и работя. Занимавам се с производство на плодове и зеленчуци от детската градина. В VIII клас работих за текезесето и в 4 сутринта седин кон и с фенер ходех да събирам тютюна. Родителите ми също са земеделци и гледат градини с праскови, нектарини и ябълки.
- Обичате ли луксозните дрехи и аксесоари?- Нали виждате! (Става и се завърта. Облечен е с маркова риза и дънки, кожено палто за 10 000 лв. и обувки от крокодилска кожа - б.а.) Не пия, не пуша, не вземам наркотици, но си купувам дрехи. Нали по дрехите посрещат, а по акъла изпращат. Това е единственото, което ми остава. И се радвам на жена си, разбира се.
- Влюбен сте в нея?- Да, ще се радвам да кажете същото и за мен, когато я видите.