Пластмасата измести желязото при боклука

https://www.24chasa.bg/novini/article/3777765 www.24chasa.bg
Големите площадки за събиране на отпадъци са в крайните квартали или извън града. СНИМКА: Йордан Симeонов

Пластмасата се е превърнала в новия хит сред събирачите на отпадъци и измества желязото, показа проверка на в. “24 часа” в пунктовете за вторични суровини.
 От 15 до 55 ст. е изкупната цена на килограм пластмасови бутилки в пунктовете. Цената зависи от това дали са прозрачни, или цветни. Първите вървят по-скъпо, а цветните са от 15 до 33 ст.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вечеи с SMS


“През есента заради увеличението на петрола килограм бе и над 55 ст.,  но през последните седмици, откакто се заговори, че в пластмасите имало опасни химикали, пак падна на 50 ст.”. Това разказа собственик на пункт за изкупуване на вторични суровини в столичния кв. “Горубляне”.

В колички като тази се връщат пластмасовите бутилки.
В колички като тази се връщат пластмасовите бутилки. СНИМКА:

Гаражът, който е превърнат в пункт, е препълнен със сортирани по видове отпадъци - стъклени буркани, хартия и картон. Пластмасовите отпадъци също са разделени според вида материал, от който е изработена опаковката. Например т.нар. битова пластмаса е отделно от бутилките и е на по-високи цени. Към нея спадат столове, маси, легени, кофи, каси.

В пунктовете са посочени цените за изкупуване на всеки боклук.
В пунктовете са посочени цените за изкупуване на всеки боклук. СНИМКА: Йордан Симeонов


На друга по-голяма площадка в промишлена зона, но пак в краен софийски квартал, бутилките вървят по 30 ст., битовата пластмаса се взема на 50 ст./кг. На такива места
отделно се
струпва и
PVC дограма,
 и автопластмаси, също произведени от различен вид суровина.


Основните събирачи са циганите с каруци и колички, приспособени на големи кошове, които обикалят из кварталите. Те събират боклука около и от контейнерите и го предават в пунктовете или на по-големите площадки. Има някои по-чевръсти, с по-печеливши схеми, които обикалят кофите отрано, а и събират по-сериозни количества например от отпадъка на големи магазини.


Но според служител на един от пунктовете този труд не е лек и не носи бърза печалба. 150-200 кг се събирали за около 20 дни. Това означава, че в най-добрия случай за това количество и най-скъпата пластмаса от 50 ст./кг за 3 седмици се изкарват 100 лева. Ако напълниш един чувал с размери метър на метър, в който се събират 10 кг бутилки по 15 ст, вземаш 1,50 лв. А и в този пункт например на таблото е записано, че
се удържа 10%
данък на касата
при плащането
на боклука,
 което автоматично намалява дохода.


Печалбата от пластмасов отпадък обаче не е привилегия само на циганите и клошарите. Много българи без работа също намират препитание в това. Домакинствата също все по-често връщали ненужните бутилки, бидони, буркани или хартии в квартални пунктове - някои срещу пари, други - защото вече ги събират разделно у дома.

Доста съседи минават оттук с колата на път за работа и ми оставят чувалите с бутилки, без дори да искат пари, разказа изкупвачът от гаража. Напоследък дори каруците намаляли, но пък софиянци си разчиствали вехториите - предимно в събота и неделя носят материалите, които могат да се рециклират и използват повторно. От тук собственикът
сортира боклука
и го кара в
по-голяма
база
 в района на Гара Искър.


На големите площадки се мие, нарязва и подготвя за рециклиране. Някои опаковат намачканите, но цели бутилки на бали, други имат машини за раздробяване. Всъщност колкото по-чист и максимално обработен е отпадъкът, толкова по-висока е цената му при предаване към следващия етап - предприятията за рециклиране.


От няколко години насам пластмасата се утвърждава като новото желязо, твърдят изкупвачите. Защото ако доскоро основно се карало старо желязо, напоследък неметалният отпадък ставал все по-ценен. Причините са основно в цените на суровината, но има и субективни - промените в законодателството. Например строгите изисквания и рестрикциите към площадките за скрап, които са в сила от една година. Играчите в бранша влагат много усилия и средства, за да отговарят на тези изисквания, и затова
заедно с метала
започват да
събират и
пластмасови
отпадъци.


Хората наистина се пренасочиха към хартия и пластмаса, потвърдиха от Българската асоциация по рециклиране (БАР). Причината е действащият нов Закон за управление на отпадъците - най-големите площадки за скрап се преместиха в промишлените райони на градовете и към тях бяха предявени тежки изисквания като банкови гаранции, видеонаблюдение. Заплашват ги и санкции от 30 000 до 100 000 лева.
Според данните на БАР около
150 000 души у
 нас се препитават
със събиране
и предаване
на отпадъци.

За други пък било възможност за някой допълнителен лев, който да изкарат от натрупани вкъщи стари вестници, пластмасови опаковки, детски играчки и др.
Ако през 2012 г. е имало 2300 площадки за скрап, сега са около 900. В същото време пунктовете за пластмаса, хартия и стъкло не са на разрешителен режим и те останаха в жилищните зони.


Заради по-малкия брой площадки и пренасочване на събирачите към хартия и пластмаси
доставките на скрап намаляват с 30-40%  през втората половина на 2013 г.
Площадките и малките пунктове само за хартия, пластмаса и стъкло са около 1000.
А на тези за изкупуване на отпадъци от метали делът на пластмаса, хартия и стъкло е около 40%.

Ваденето от кофите обезсмисляло разделното събиране

Събирането и ваденето от контейнерите за битови отпадъци на пластмасови бутилки, както и на всеки друг материал за рециклиране като хартия, стъкло или метал, компрометира цялата система за разделно събиране в страната. Това казват от “Екобулпак”, една от организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки.
Това обезсмисля и нашата работа и мерките, които държавата и общините вземат, за да се изпълняват националните цели на България според европейските изисквания, категоричен е прокуристът на организацията Георги Славчев.


Смята се, че щом даден отпадък е хвърлен в контейнера, той вече е притежание на организацията и не би следвало да се изземва от нея. Но тъй като не е забранено, едва ли може събирането на пластмасовите бутилки от цигани и клошари да се нарече кражба. Друг сериозен проблем, който трябвало да се регламентира, е, че при ровенето в контейнерите се разпилява боклукът. За това имало и много сигнали до Столичния инспекторат по чистотата.

Има над 100 вида

Пластмасата може да бъде гъвкава или твърда, прозрачна или матова. И да прилича на кожа, дърво или коприна. Има над 10 000 различни вида пластмаса, разказват от “Екопак”. Неин откривател през 1860 г. е Александър Паркис, но масовото  производство започва през последните десетилетия. Днес световното производство на пластмаса е над 80 млн. тона годишно.


Съставките  са главно суров петрол, газ и въглища. Пластмасите са полимери (дълги вериги от молекули), които се правят в големи съдове с катализатори при специална температура и налягане. Полимерите се оформят като гумени пелети или на прах, които се загряват до омекване и после се отливат в желаната форма.

Леенето се прави чрез инжектиране (за чаши, играчки и водопроводни фитинги), чрез екструзия (за листове, тръби и туби) или чрез издухване (за бутилки и бидони). След изстиването пластмасата запазва формата, в която е излята. Пластмасите са доста енергийно ефективни. Изисква се 20-40% по-малко енергия да произведеш пластмасови пазарски чанти, отколкото хартиени.


До 2020 г. над 60% от пластмасовите отпадъци може да се рециклират, показва проучване на Европейската асоциация на рециклаторите на пластмаси. Най-голям дял - 62%, от този вид боклук “се произвежда” от опаковъчния сектор.