Черепът на Гогол откраднат през 1909 г.

https://www.24chasa.bg/Article/379283 www.24chasa.bg
Руски филм по “Мъртви души” от 1984 г. СНИМКИ: АРХИВ

Черепът на Гогол е откраднат от гроба му през 1909 г. Дълго време подробностите за това престъпление остават държавна тайна и чак по времето на Горбачов архивите на КГБ са частично разкрити и кражбата става обществено достояние, става ясно от биографите на писателя.

Оскверняването на гроба е разкрито, когато през 1931 г. в рамките на кампанията на съветската власт за борба с религията е взето решение да се закрие Даниловският манастир в Москва, а заедно с него и гробището на територията му. Най-известните покойници трябвало да бъдат пренесени в Новодевическото гробище. Сред тях е и Гогол.

Служителите на НКВД отварят каменния саркофаг и виждат, че скелетът на писателя все още е обвит в сиво палто, костите на ръцете му са скръстени на гърдите, но черепът липсва. Веднага долагат на Сталин и той заповядва всичко да се пази в тайна под страх от репресии. При разпита на монасите става ясно, че в навечерието на 100-годишнината от рождението на Гогол през 1909 г. гробът на класика е бил реставриран. По онова време там се появил известният колекционер Бахрушин. Милионерът, който търгувал с добитък и оръжие, бил екстравагантна личност и напълно обсебен от колекционерска страст.

Едно от ранните издания на романа
Едно от ранните издания на романа

След революцията хилядите ценни вещи, които притежавал, били национализирани. Ленин обаче го назначил за директор на музея, в който те се съхранявали. Вероятно именно Бахрушин е платил добре на някой гробар, за да се снабди с "главата" на един от най-гениалните писатели в света. Тайната къде е черепът Бахрушин отнесъл в гроба през 1929 г.

Черепът на Гогол откраднат през 1909 г.

Николай Василиевич Гогол - майсторът на гротеската, който се смята за един от най-неразбраните руски творци, е роден на 19 март 1809 г. в Болшие Сорочинци в Полтавска губерния. Дават му името в чест на чудотворната икона на свети Николай. Момчето е третото дете в семейството. Майката Мария Ивановна била омъжена на 14 г. и родила на двойно по-възрастния си съпруг Василий Гогол общо 11 деца.

Щом поотраснал, Николай започнал да мечтае за държавна служба и нямал никакъв интерес към литературата. Когато обаче през 1828г. заминал за Санкт Петербург, липсата на средства го накарала да се хване за перото. И още ранният сборник "Вечери в селцето край Диканка" предизвиква всеобщо възхищение. Връх на Гоголевия фантастичен свят обаче става повестта "Нос", в която изследователите откриват много тенденции от изкуството на XX в.

През есента на 1835 г. Гогол започва да пише "Ревизор", чийто сюжет му е подсказан от Пушкин. Работата по пиесата напредва толкова бързо, че след няколко месеца той я прочита на сбирка у Жуковски и тя е поставена първо в Петербург, а после и в Москва.

В средата на 30-те години на века Гогол заминава в чужбина, където прекарва с прекъсвания повече от 10 години от живота си. Мести се от Германия в Швейцария, от Франция в Италия. Рим е любимият му град, който го зарежда с огромна творческа енергия. Там работи усилено над "Мъртви души", там завършва "Шинел", но там разбира и за гибелта на Пушкин.

През май 1842 г. излиза романът "Мъртви души", който във вторник "24 часа" ще издаде в своята"Златна колекция XIX в.". Първите отзиви са хвалебствени, но после инициативата вземат хулителите и обвиняват Гогол в карикатурност, фарс и клевета на действителността.

Всичко това е съпроводено от все по-силни душевни кризи. Понякога по време на състоянията на маниакална депресия Гогол чувства прилив на сили и творческа енергия, които претворява в произведенията си. В други моменти обаче се озовава в черна дупка.

Първия пристъп преживява в Рим през 1840 г. Самият той описва състоянието си така: "Слънцето, небето, всичко ми е неприятно. Бедната ми душа: за нея няма убежище. Сега ставам повече за манастир, отколкото за светски живот." Две години по-късно при втория си пристъп сатирикът пише: "Обладан съм от обикновената си (вече обикновена) болест, по време на която оставам неподвижен в стаята понякога по 2-3 седмици. Разкъсани са и последните възли, които ме свързват със света." През 1846 г. състоянието му се влошава дотолкова, че се чуди дали да се обеси, или да се удави. При последния си пристъп на депресия през 1851-1852 г. Гогол два дни стои пред иконите без храна и вода. През февруари 1852 г. изгаря втория том на романа "Мъртви души" и така лишава човечеството от шедьовър.

Твърде малко се знае и за интимния живот на писателя. През 1829 г. Гогол внезапно заминава за чужбина и изследователите дълго се чудят защо. Едно от писмата до майка му дава някакво обяснение: "Не питайте за името й. Тя е твърде високопоставена."

След години в Петербург той се запознава със семейство Виелогорски и се сближава с най-малката им дъщеря Ана Михайловна. Някои предполагат, че писателят й е предложил брак, но е получил отказ. Семейството било близко до императрицата, така че едва ли е било очаровано от перспективата.

Още една жена оставя следа в живота на Гогол, макар че и тук не е ясно какви са били чувствата му към нея. Александра Смирнова-Росет била една от първите придворни красавици, а освен това изключително умна. След време тя напуска двора, тъй като съпругът й е назначен за губернатор на Калуга. Гогол й пише няколко писма и според негови съвременници е бил влюбен в нея, макар и платонично. "Гогол, независимо от духовната си висота и чистота, монашеския си начин на живот, без дори да го знае, не бе равнодушен към Смирнова, чийто блестящ ум и жизнерадост бяха очарователни", пише Сергей Аксаков. Така или иначе отношенията на твореца с жените остават загадка. Смята се също, че той цял живот си остава девствен.

Писателят имал доста странности. Едната от тях е, че пишел прав. Обичал да прави дълги разходки, но... из стаите у дома си, като ходел толкова бързо, че свещите край него гаснели. Бил пристрастен към сладкото - джобовете му били натъпкани с бонбони, а следобедният чай бил за него свещенодействие.

През 1845 г. Гогол вече е изгорил един от вариантите на втория том на "Мъртви души". В следващите години обаче продължава да работи по романа, който се превръща в личната му творческа голгота. В края на януари 1852 г. писателят настоява да даде поредната чернова от ръкописа си на протойерей Матей Константиновски, за да чуе мнението му. Така свещеникът става единственият читател на произведението. Връщайки го на автора, той се изказал срещу много от главите и даже му препоръчал да ги унищожи. Всичко това съвпада с Великия пост, който дълбоко религиозният Гогол стриктно спазва. На 5 февруари той напълно спира да яде и престава да излиза от вкъщи. В нощта срещу 12 февруари почти в несвяст взема тетрадките си и ги хвърля в камината. Така губи и последните основания да живее. В следващите дни постепенно гасне, гледайки с безжизнени очи и отказвайки да говори. Издъхва на 21 февруари 1852 г.

Има версия, че Гогол само е изпаднал в летаргичен сън, тъй като при изследване на останките му станало ясно, че тялото се е преместило в гроба. А се знае, че един от най-големите му страхове бил да не го погребат жив. Тази версия обаче е отхвърлена в спомените на скулптора Николай Рамазанов, който прави посмъртната му маска. Според друга, по-популярна версия смъртта на писателя е при самоубийство, завоалирано чрез глад.