Странно е България да е извън еврото и да поддържа валутен борд

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/3803669 www.24chasa.bg

В порочен кръг ли е попаднала България, или бодро крачи към благополучието? Който се вълнува от тази тема, не е зле да прочете "Защо нациите се провалят" от професорите Джеймс А. Робинсън и Аарон Аджемоглу, която неотдавна бе издадена и на български. Световен бестселър, тази книга бе поставена на първо място в класацията на "Файненшъл таймс" за 2012 г.

Единият от авторите, харвардският професор Джеймс Робинсън, посети България по покана на Българско училище за политика "Димитър Паница" и изнесе лекция пред препълнена зала. На другия ден бе така любезен да даде интервю за в. "24 часа".

Но първо две думи за книгата. Тя съдържа изключително интересни примери от близкото и далечно минало на света, в които някои народи са просперирали, а други са изпаднали в мизерия и робство. С две думи, авторите обясняват това с качеството на институциите. Те биват два вида - "екстрактивни" (извличащи) и "инклузивни" (включващи). Ако институциите са екстрактивни, държавата влиза в "порочен кръг", обеднява се и се разпада. И обратното, при трайно инклузивни институции държавата влиза в "добродетелния кръг" на устойчивото развитие. Разбира се, най-добре е да прочетете всичко това сами.

ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ

- Професор Робинсън, ако днес пишехте тази книга, бихте ли добавили или променили нещо?
- Сигурно бихме пренаписали много неща. Според мен пропуснахме да се спрем на огромното увеличение на неравенството в САЩ и дали това не отразява нещо като олигархизация на обществото. Подобни случаи има например през XIX век, по времето на "разбойниците барони" - (Рокфелер, Морган, Карнеги и др. - б. а.). Или през 30-те години, когато Рузвелт се опитва да промени състава на Върховния съд и да минира разделението на властите. Говорим за тези примери в контекста на "добродетелния кръг". Той включва инклузивни институции, които поддържат обратна връзка с обществото и затова могат да се коригират и да отбиват заплахите. Много хора се опасяват, че сега в САЩ се повтарят събития от XIX век.

Но аз съм все още оптимист, според мен днешното положение далеч не е толкова лошо. Да, има огромно увеличение на неравенството, но не се забелязва такава олигархизация на частния сектор, каквато през по-миналия век. Освен може би във финансите...

- Вие обаче се спирате главно върху институциите в политиката и икономиката, отстранявайки такива фактори като културата и антропологията. Но пък в примерите, които давате, всичко сочи натам. Например разказвате как конквистадорите разграбват и заробват Мексико и Перу, тъй като населението е било склонно към подчинение. В Аржентина и във Вирджиния подобни опити се провалят, тъй като там индианците са ловци събирачи и не се поддават на дисциплина. Това за нас, българите, е интересно, защото ние постоянно се питаме дали националният ни характер не ни прави прекалено
послушни?
- Всичко това е така, но нашият фокус е върху институциите, които са създадени, за да експлоатират местното население. Земеделците също са били ловци събирачи преди 500 г.

Тези начални условия вероятно са били важни, за да определят възникването на институциите. Днес обаче институциите определят важния за нас резултат.

- Използвате думата "експлоатация", но в книгата изобщо не я срещам. Вместо нея използвате "екстракция". Имам усещането, че се стараете да заобикаляте марксистките термини...
- Нашата гледна точка е много немарксистка. Ако аз имам капитал и вие работите за мен, това не е непременно "екстрактивно" в нашия свят. Докато един марксист би казал - това е експлоатационно отношение.

- Какво е вашето впечатление за България? Дали нашите институции са екстрактивни или инклузивни?
- Разбира се, аз нямам претенциите да познавам България добре. В много държави на подобен етап от развитието има доста екстрактивни моменти. Моето впечатление е, че демокрацията в България е работила доста добре в сравнение с това, което би могло да се очаква след 1990 г.

Политиците идват на власт, губят изборите и слизат от власт. Това е трудно да се организира. И в Америка това е безкрайно трудно.

- Има едно усещане сред населението, че ние сме "екстрактирани" или експлоатирани от чуждестранните компании, подобно на перуанците, които описвате в книгата си. Цялата добавена стойност се изнася извън страната, за около 5 г. сме загубили 500 хиляди работни места, над 2 милиона души са емигрирали. Тук е като в Ирландия през XIX век. Имаме систематичен негативен търговски баланс - дори и при малък ръст на БВП външнотърговският дефицит се отваря...
- Да, у вас има инклузивни елементи, но явно има и екстрактивни елементи,
особено в държавата. Тя като че ли работи по много патримониален (родово-наследствен - б. а.) начин. Има много тясно взаимодействие между държавата и останалата част на икономиката. Държавата като че ли не се занимава само с обществени услуги, а с правенето на лични услуги в замяна на подкупи и т. н., а това има вредно въздействие върху бизнес средата. Но в какви сектори според вас се насочват чуждите инвестиции?

- Предимно към съществуващите парични потоци, за да ги каптират. Така го виждат повечето българи.
- Но аз съм сигурен, че имате много местни стоки. Например хората правят бира, безалкохолни напитки, стъкло, тухли...

- Почти всички производства, които изброихте, бяха приватизирани от чужди компании.
- Но на мен ми казаха, че тук имате олигарси. Те как изкарват парите си?

- Естествено, че имаме. Но вие чудесно описвате дуалистичното развитие. Повечето олигарси са в съюз с чуждите компании срещу интересите на хората. Това е моето мнение, но пък затова така харесах вашата книга, давате толкова аналогични примери по света...
- Не разбирам какво ограничава конкуренцията тук. Водата, да речем, е естествен монопол, но какво да кажем за другите сектори? Или какво да кажем за немци, поляци, германци, италианци - дали тези компании не правят сделки с правителството, за да отстраняват конкуренцията?

- Според мен те правят същите сделки с държавата, каквито и местните олигарси. Или ги правят чрез местните олигарси. Но струва ми се, че тук преувеличаваме ролята на корупцията, защото търсим някакво обяснение. В САЩ през XIX век е имало дори по-голяма корупция, но пък в страната се е състояло икономическо чудо...
- Склонен съм да се съглася с вас... корупцията обикновено е симптом за нещо друго. Знаете, че думата "корупция" не се появява в моята книга. ...Тук обаче всеки говори за това. Но смятате ли, че правната система функционира добре?

- Не, разбира се, но ние направихме всичко, което ни препоръча Европа. Много ми хареса това място във вашата книга, където казвате, че ако един народ желае да има инклузивни институции, трябва да си ги извоюва сам, отдолу нагоре. Това е много важно. Аз бих добавил, че те не могат да се наложат отвън.
- Някои автори обичат да дават за пример успеха на реформите на генерал Макартър в Япония по време на окупацията след Втората световна война. Други обаче твърдят, че това не е вярно - японците само са си го постигнали. Реформите на Макартър все пак са добър пример - поземлена реформа, пренаписване на конституцията, опитват се да разчупят тези кейрецу - големите индустриални монополи...

- Но има една голяма разлика с нашето положение. В Япония е имало военна окупация, но не и икономическа. Напротив, като че ли по времето на Макартър на Япония е разрешена политика на протекционизъм, за да се възстанови националният капитал. Същото е и в Германия, по времето на Айзенхауер там просто не са пуснати американските компании, за да могат първо да се възстановят “Круп”, “Фарбен”, “Хенкел”... Ако бяха пуснали там Детройт, щеше ли днес да има БМВ?

- Първоначалният план е бил старите немски компании да се премахнат изцяло и Германия да се деиндустриализира. Чърчил е застанал зад това. После обаче започва студената война и нещата се променят. Но пък нима България е единственото място в Източна Европа, което прави преход в днешните условия? Защо тази “екстракция” от чуждите компании не се е случила в другите държави, например в Полша? Дали тяхното правителство не е по-добре организирано, за да защитава националните интереси?

- Ако се сравняваме с Полша, то тя бе почти капиталистическа и пазарна, преди да падне Берлинската стена. Частно земеделие, частни услуги, частна лека промишленост. Значи вече имаше развит отговорен национален капитал. Докато у нас дори ваксаджиите работеха за правителството. Но въпросът ми е – дали подобно на Германия и Япония и ние нямаме нужда от поне малко протекционизъм? Допускате ли нещо подобно за България?

- За да работи протекционизмът добре, трябва да имате силна национална държава, която да взема решения в национален интерес и да може да ги налага. В Латинска Америка протекционизмът е позволил да се появят много неефикасни рентиерски монополи...

- А какво да кажем за Китай, Южна Корея?
- Така е, има и успешни примери, но за всяка такава държава мога да ви посоча пет, които са пълен провал. Не трябва да мислим за продуктивната роля на протекционизма,
 без да мислим за ролята на държавата. Например в Южна Корея създаваха финансови инициативи за компаниите, но само ако си изпълняват задачите за износ. Така че, ако смятате, че вашата държава не е способна да защитава националните си интереси, то тя едва ли би могла да изпълнява програма за индустриализация, подобна на южонокорейската...

- Факт. Но какво да правим?
- Не съм експерт по България. Моето впечатление от това, което съм чел, е, че има огромен проблем в начина, по който държавата функционира. Това, което вие описвате, са последствията. Но трябва да добавя, че аз съм чувал други неща...

- Разбира се, има и съвсем друга картина за България. Дуализмът в развитието предполага и дуализъм в картината. А какво бихте казали за Европейския съюз? Дали е екстрактивен, или инклузивен?
- По принцип е инклузивен, разбира се. Вие сам казахте, че без него тук можеше да има преврати. Смятам, че ЕС помага институциите да се придвижат в по-инклузивна посока. Но откакто съм тук, научавам, че ЕС не е подготвен да разбере и да направи нещо за проблемите на България. Или няма капацитета, или няма желанието да помогне. Имам усещането, че произвежда документи, с които критикува България, заплашва я с глоби, но няма практичен план.

- Много хора смятат, че положението у нас и в Европа напомня началото на 30-те години на миналия век. Тогава е имало златен стандарт, който много напомня валутния борд у нас. Имало е и “остеритет”, т. е. бюджетна строгост, което е пораждало огромна безработица. Да не говорим за възхода на национализма...
- На мен ми изглежда малко странно да сте извън еврото и все пак да поддържате валутен борд. Бихте могли да имате малко гъвкавост, но бордът не ви дава такава възможност. Каква е идеята зад валутния борд? Да се отнеме правото на правителството да води монетарна политика. Това е много опростителски начин да се мисли какво генерира лошите политики. Ако политиката е лоша, тя няма да се подобри чрез валутен борд. Написал съм дори един доклад на темата, наричам това явление “ефекта на люлката”. Ако премахнем възможността за лоша политика от едно място, тя се появява на друго. Просто лошата политика се проявява на друго място...

  • И ние си имаме море - обичайте родното

    Въпреки не особено юлските температури лятото си е лято, ваканционните настроения властват и мирише на море - особено ако си на 300 километра от него. На море - но къде? Гръцкото море от доста време е популярно сред част от “ваканцуващите” българи. Всеки ходил на нашето и на гръцкото море може да изнесе дълга лекция за плюсовете и минусите на
  • Коментар на седмицата №3: Европа е под заплаха - не от Тръмп, а от новия свят

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е №3 и е събрал над 11 404 прочитания: Притеснявам се да не ни се наложи спешно да харчим повече от 4 на сто за отбрана ДОНАЛД Тръмп не дължи нищо на миналото, на факта, че трансатлантическата връзка на патронаж от страна на Вашингтон към Западна Европа след разгрома на Хитлер