Жътвата на археолозите

https://www.24chasa.bg/Article/382645 www.24chasa.bg
Сърпове, открити в зърнохранилището на неолитно жилище. След прибирането на реколтата били положени върху житото като магия за плодородие.

Най-голямата досега национална представителна изложба с находки от изминалия археологически сезон бе открита снощи в Националния археологически институт с музей при БАН. Повече от 1000 експоната илюстрират пребогатата "жътва" на археолозите през 2009 г.

Съорганизатори на експозицията са 29 музея, представени са находки от близо 50 обекта.

"Немалка част от експонатите в изложбата са от обекти по трасетата на строящите се магистрали. Те ясно показват значението за археологията на инфраструктурните проекти, които дават изключителен шанс за проучвания, за които иначе няма никакво финансиране", отбеляза кураторът на изложбата Здравко Димитров.

Златна огърлица, принадлежала на тракийската аристократка, погребана там.
СНИМКИ: ПИЕР ПЕТРОВ
Златна огърлица, принадлежала на тракийската аристократка, погребана там. СНИМКИ: ПИЕР ПЕТРОВ

Директорката на НАИМ Маргарита Ваклинова смята, че археологически сезон 2009 е бил изключително успешен. Тя е доволна, че професията се подмладява и интересът към нея се връща. Само за година в института са постъпили шестима нови докторанти.

Глинен ритон от Китова могила край сливенското село Крушари.
Глинен ритон от Китова могила край сливенското село Крушари.

"Европейският одит на БАН даде възможно най-добрата оценка на НАИМ (3 А). Тя е най-висока измежду всички хуманитарни секции на академията. Заради огромната си дейност и изключително високото ниво на изследванията си НАИМ е световен играч", подчерта научният секретар Диана Гергова.

Масивен златен пръстен с вложена в него антична гема с изображение на бог Марс.
Масивен златен пръстен с вложена в него антична гема с изображение на бог Марс.

ЖЕНЯ МИЛЧЕВА

Мраморна глава на мъж, открита във Филипопол.
Мраморна глава на мъж, открита във Филипопол.

Солта от Провадия става злато

Каничка от късната бронзова епоха ( ХIV-ХII в.пр.Хр.), открита на обекта.
Каничка от късната бронзова епоха ( ХIV-ХII в.пр.Хр.), открита на обекта.

Край Провадия проф. Васил Николов ръководи разкопките на най-стария солодобивен център, откриван досега в Европа. През халколита производството на сол там придобива промишлени мащаби, след като технологията, прилагана в предходната неолитна епоха, бива променена. През неолита изваряването на соления разтвор от близките извори ставало в тънки разлати паници, загрявани в пещи на долния етаж на жилищата. Халколитната технология изнася производството извън селището в район от близо 5 дка, осеян с огромни ями. В тях били подреждани 50-ина литрови дебелостенни керамични казани с разсол, между които напалвали огън. Съкровищата на Варненския некропол, където е открито най-старото обработено злато в света, вероятно са купени с богатството от търговията със сол, смята проф. Николов.

Мъниста и каменни сечива за изработката им от халколитното селище Върхари.
СНИМКИ: ПИЕР ПЕТРОВ И АРХИВ
Мъниста и каменни сечива за изработката им от халколитното селище Върхари. СНИМКИ: ПИЕР ПЕТРОВ И АРХИВ

Съкровище в Китова могила

Вероятно птичките символизират отлитането на душата.
Вероятно птичките символизират отлитането на душата.

Oт Китова могила, кръстена на покойния археолог Георги Китов от съпругата му Диана Димитрова, излезе златно погребение.

Изящни костни хурки и вретена  за предене на най-фини влакна.
Изящни костни хурки и вретена за предене на най-фини влакна.

През първата половина на II век там е положена млада жена с изключително високо обществено положение. Изпратена е в последния й път с впечатляващо количество златни накити - огърлица, гривни, обици, златен венец от много тънко златно фолио, изработен вероятно специално за погребението, и три златни пръстена с геми от карнеол. Върху гемата на единия е изобразена права богинята Деметра. На другата гема е бюст на Деметра или Хера в профил, покрита с плътен воал и коси, високо вдигнати с диадема.

Украшения от кост (късен палеолит), открити в пещерата Редака 
СНИМКА: АЛЕТА ГУАДЕЛИ
Украшения от кост (късен палеолит), открити в пещерата Редака СНИМКА: АЛЕТА ГУАДЕЛИ

Изработката е изключителна, вероятно дело на местен майстор.

Жътвата на археолозите

Цели съдове оцелели в селище на 7000 г.

При разкопките на праисторическата селищна могила край Атанасовското езеро, ръководени от Мирослав Класнаков от РИМ- Бургас, са открити няколко изцяло запазени жилища от халколита (5-о хилядолетие пр.Хр.) В тях археолозите намират 25 цели или подлежащи на пълно възстановяване керамични съдове, сред които хранилища с антропоморфна форма и разнообразна украса. Откритите фрагменти от гривни, изработени от мида Spondylus, са доказателство за контакти между Западночерноморското и Средиземноморското крайбрежие през тази епоха.

На снимката са показани керамични съдове от халколита от селищната могила край Бургас.

Търновска принцеса погребана със скъпоценности

Археолозите Николай Овчаров и Хитко Вачев проучват дворното пространство на манастира "Св. апостоли Петър и Павел" и прилежащия към комплекса храм "Св. Иван Рилски".

В много богато погребение от ХIV век откриват златовезаните одежди, златни накити и сребърните игли за коса на млада търновка от висшата аристокрация.

Изключително ценни са и намерените части от обкови на средновековни книги и икони.

В некропол от ХIII-ХIV в. към църквата "Св. Иван Рилски" археолозите откриват масивен златен пръстен с вложена в него антична гема с изображение на бог Марс .

"В този некропол с повече от 100 гроба се оглежда блясъкът на българското болярство от ХIII-ХIV век и на българското гражданство от ХV-ХVIII век. Повече от 600 са скъпоценните предмети, открити при разкопките, само пръстените са към 30. Над 500 са монетите, сред които има редки на Иван Шишман и Константин Асен", обясни Николай Овчаров.

През 2009 г. той продължи работата си и на скалния град Перперикон. Открива печат от ХI век на сина на единия от двамата братя Бакуриани, основали Бачковския манастир.

Първобитни хора и хиени делят пещери

Първобитнихора и хиени са използвали една и съща пещера за свой дом. В пещерите Козарника и Редака II в Северозападна България българо-френският екип на археолозите Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели от НАИМ-БАН и Университета Бордо I проучва първите засега у нас находища, в които има преки данни за връзката между двата вида. Те обитавали последователно пещерни убежища и хората използвали костите, останали от гощавките на хиените, за да правят от тях шила и накити. Археолозите са открили едно от огнищата им.

Намерените от докторантката Алета Гуадели в Редака II кремъчни сечива и накити от зъби и кост имат преки паралели с находки от началото на късния палеолит от недалечната пещера Козарника, според Николай Сираков. Той смята, че ловни групи, свързани с културната общност в Козарника, са се отбивали и в Редака II .

Във Филипопол си поръчвали скулптурни портрети

Екип от Регионалния археологически музей -Пловдив, с ръководител Жени Танкова работи на обект от 8 дка в близост до форумния комплекс, стадиона и театъра на античния Филипопол. Археолозите са разкрили улици, водещи към 4 кръстовища в града, заедно със сградите и работилниците. Оттам произхожда огромна колекция от над 30 теракотени фигурки на божества, но и портрети на реални хора, които датират от II-III век.

Тази част от града е била обитавана без прекъсване от Елинистическата епоха до Средновековието.

Златото от Троя копано край Крумовград?

Най-старият златен рудник в Европа е в местността Ада тепе край Крумовград, установява археологът Христо Попов. Рудникът е от ХV век пр.Хр (началото на късната бронзова епоха), експлоатиран е поне 600-700 г. Откритията на Ада тепе изтеглят хронологията на златодобива от рудни находища в Европа с поне 1000 г. назад. Досега се смяташе, че до времето на гръцката колонизация златото е добивано от промиване на речните наноси.

Златото край Крумовград е добивано в открит рудник, но има и малки галерии, което показва, че е бил използван и закрит способ на работа.

Не е изключено златните маски на микенската цивилизация или златните находки от Троя да са правени и с тамошно злато, смята Попов. Крумовград е в северната периферия на тогавашния Микенски свят.

На снимката е каничка от късната бронзова епоха ( ХIV-ХII в.пр.Хр.), открита на обекта.

26 века остров Св. Кирик е свещено място

Остров Св. Кирик е свещеното място на Аполония Понтийска, категорична е Кръстина Панайотова, която ръководи разкопките там.

Екипът й разкри 3 храма от предримската епоха. Единият е от късната архаична епоха (VI-V в. пр.Хр.) и е най-старият, намиран досега по нашите земи от това време. Вторият храм - от класическата епоха, е с много интересна архитектура, а третият е елинистически. Единият от храмовете е бил украсен с керамичен фриз, изобразяващ воински подвизи.

Акрополът е посещаван като свещено място и през Римската епоха, свидетелстват намерените мраморни оброчни плочки с тракийския Херос.

Археолозите са извадили голямо количество източногръцка керамика с най-ранните екземпляри, намирани досега по Черноморието.

През IV-V век на острова е построена една от най-ранните християнски базилики с баптистерий и двукасетъчна мощехранителница, към която има и голям некропол от V-VII век. Там са открити много накити.

Островът е бил култово място чак до края на ХIХ век, когато все още е била запазена малка църквица.

Преди 6500 г. изнасят сечива, внасят жито

Преди повече от 6500 г. край днешното с. Върхари, Момчилградско, е съществувало огромно халколитно селище с необичайна архитектура и обособени "комплекси".

В почти всеки от тях има работилница за изработка на сечива от опал, ахат, яспис. Производството било мащабно и за износ. Открито е и голямо количество зърно, явно вносно, понеже в района не вирее.

По време на разкопките, ръководени от Явор Бояджиев, археолозите се натъкват и на 2 работилници за каменни мъниста. Освен готовата продукция намират и кремъчните сечива за изработката им. Впечатляваща е колекцията от идолна пластика - огромна като количество и разнообразие.

Птица отнася душата на умрелия

При проучване на могилен некропол от ранно-желязната епоха край тополовградското село Българска поляна Деян Дичев открива керамични фигурки на птици от VIII век пр.Хр.

Те свидетелстват за странен погребален ритуал, за какъвто има сведения от Мала Азия, но досега не е регистриран по нашите земи. Вероятно птичките символизират отлитането на душата.

Тракийска аристократка предяла коприна

За първи път имаме интересни материални доказателства за бита на младите тракийски аристократки, живели през Римската епоха (I-II век сл.Хр.), казва археоложката Даниела Агре по повод на откритията си в надгробна могила край елховското село Бояново.

Кремираната на място девойка е била изпратена с изискани гробни дарове - изящни костни хурки и вретена за предене на най-фини влакна, вероятно коприна, бронзов тубус с черни сажди за оцветяване на миглите, мраморен съд за стриване на багрила за разкрасяване.

Девойката е била положена в дървен ковчег, богато украсен с растителни орнаменти, покрити със златен варак. Върху устата на мъртвата била поставена златна пластина - единствена по рода си, откривана досега у нас.

Гробът е заобиколен с култов ров, в който при поменателни ритуали са разтрошавани керамични съдове.