Едуард Вик и неговите лобита съучастници тук

https://www.24chasa.bg/Article/390580 www.24chasa.bg
Меценатът Едуард Вик на връчването на приза "Роман на годината" за 2008 г. СНИМКА: БУЛФОТО

ЛЕА КОЕН, ПИСАТЕЛ И ДИПЛОМАТ 

Провалът на наградата "Вик" може да украси като тенекиена обеца много уши.

На мен лично тя напомня известната комедия на Ст. Л. Костов "Вражалец" и историята с фалшивите каймета. Канадско-британско-германският Вражалец Едуард Вик обаче не само излъга, но и поруга българските писатели, наредили се на опашка за неговите жълтици, като ги нарече "необичани", а българската публика "нечетяща и необразована". Който не вярва, може да прочете неговите интервюта в световнонеизвестния вестник ThisIsNottingham от малкия английски град Нотингам (292,000 жители), където отскоро благодетелят на българската литература се е установил, а също и в българското списание на английски Vagabond, в които господин Вик откровено, както рядко го е правил у нас, разкрива не само възгледите си за България, но също и любопитни подробности за бизнеса си, състоящ се от вълнуващи дейности като преводи на етикети за бутилки, на упътвания за различни видове апарати, за препарати и материали за строителната индустрия и други подобни високолитературни изяви.

Впрочем в цялата гротескна история с наградата "Вик" колективна роля на Вражалец изиграха също и литературните лобита, които си я прехвърляха от един лагер в друг, откровено търгуваха с нея и я използваха като средство за реклама на определени свои лица и любимци, което им служеше за трамплин към други, доста по-доходоносни проекти. Обстоятелството, че това се правеше без зачитане на елементарни етични правила и едни и същи хора се изявяваха ту като членове на журито, ту като наградени от него или като адвокати на лобитата си, от които печелеха с извънлитературна дейност, явно не притесняваше никого. Както не притесняваше и обстоятелството за изключително подозрителния кръг, който се заформи около наградата. Като връх на всичко беше участието в него на компрометирания бизнесмен Ковачки, на някаква дама, занимаваща се с лотарии, както и на бившата ни еврокомисарка, назначена от "Вик" дори за председател на жури - обстоятелство, което накара мнозина да се запитат какви точно бизнес отношения имаше "Вик" с дирекцията за преводи към ЕК. Склонна съм дори да мисля, че голяма част от писателите, чиито книги под формата на някакъв списък бяха използвани като параван за тази дейност, дори не си даваха сметка, че участваха в лотария с предварително набелязани номерца.

ЛЕА КОЕН

Господин Едуард Вик няма нищо общо с литературата, но й нанесе два доста силни нокаута. Първият с това, че изобщо обяви тази награда, и вторият, че се отказа от нея по напълно безцеремонен начин, с което анулира не само дейността на фондацията със същото име, но и всички наградени книги.

Тази награда имаше много съучастници и всички те сега гузно ще замълчат. Литературните лобита ловко ще се прехвърлят към други хранилки, например в киното и в телевизията (впрочем това вече е видно), наградените автори ще се окажат в конфузно положение на изоставени любовници, а глашатаите на наградата поради привичното им безсрамие изобщо няма и да помислят за отговорността, която носят, с това, че заблуждаваха в продължение на пет години обществеността с една грубо скроена манипулация, чиято цел никога не е била литературна.

О, щях да забравя! Господин Вик беше обещал, че всяка от наградените книги щяла да бъде преведена и издадена на английски. Според английското правосъдие неспазването на публично дадено обещание се наказва със затвор. Но така е в Англия. У нас дори бандитите трудно се озовават там. Затова няма никакви шансове господинът да основе литературна награда в Англия. Там си имат "Букър", въпреки че господин Вик твърди в интервюто си, което горещо препоръчвам, че българите били толкова несведущи, че си нямали и понятие от този факт. Награда той можеше да основе само в една страна на доверчиви хора, някои от които решиха да се поставят в ролята на туземци, благодарни от щедростта на белия човек.

Първи реакции (авторката е пратила текста си до видни интелектуалци): Леа, радвам се да те "видя" отново с меч в ръката, пише й писателката Кристин Димитрова. Аз съм една от тези, които са съдействали за славата на наградата, защото, преди да почнат да награждават разни сътрапезници и съпартийници, тя изглеждаше като чиста полза за литературата - повод да се говори за книги и български писатели. Да, накрая наградата засмърдя на чисто лайно, но това не беше грешка на Вик, а принос на нашата си картинка мила родна.

Спонсорът: Българите не четат своите автори

Целта ни беше да популяризираме българската проза, да привлечем интерес към творбите на съвременните български автори и да насърчим четенето. В това отношение "Вик” изпълни своята цел... Продължавам да се питам - защо книгите не се четат? Това е въпрос го задавахме многократно през изминалите 6 години. Фондацията смята, че е направила всичко по силите си и че сега е моментът някой друг да продължи започнатото."

Това написа в отворено писмо основателят на приза "Роман на годината" Едуард Вик и обяви, че прекратява финансирането на проекта. Нарече фондацията на свое име, нещо като "вик" за българската книга, както обясни.

Кой е Едуард Вик? Роден е през 1958 г. в Канада, завършил е литература в Кеймбридж, основател на преводаческа компания. През 2004 г. обяви създаването на фондация "Вик" и учреди наградата "Роман на годината". Призът не беше за подценяване - 10 хил. лв. парична премия и опция за превод на английски на награденото произведение. По-скромни суми получаваха и номинираните. Тогава г-н Вик призна, че не познава българската литература, но наградата е "една възможност да се отвори вратата" и да се даде шанс да се прочетат книги, които иначе няма да стигнат до широк кръг читатели. "Направих този конкурс, за да окуража различието", твърдеше Едуард Вик. И успя да го превърна в истинска атракция, канейки на пищни церемонии популярни политици и певци.

Още при първото издание на конкурса критиците питаха: "Къде е българската литература? Кое е български роман и кое - не? (В интерес на истината фондацията беше поискала помощ от Народната библиотека, от писателските съюзи и от издатели, за да се ориентира в темата.) Първи носител на приза стана младият писател Стефан Кисьов за романа си "Екзекуторът". Наградата има и читателски вот, който често се разминаваше с избора на журито. Тогава гласът на четящите е даден за "Елада Пиньо и времето" на Керана Ангелова.

С годините броят на новите заглавия, кандидати за "Вик", нарастваше и стигна почти до 60. През 2005 г. я взе Емил Андреев за "Стъклената река", по която по-късно се снима и филм.

Бившият ректор на Софийския университет Боян Биолчев е носител на приза за 2006 г. за романа си "Амазонката от Варое". Тогава се прокраднаха слухове за бурни скандали сред журито, в което беше и Георги Коритаров. Конкуренти на Биолчев бяха Леа Коен, Виктор Пасков, Владимир Зарев, Иван Голев, Валери Стефанов.

Георги Тенев е фаворитът за 2007 г. с романа си "Партиен дом". Избран е сред 53 кандидати, а читателите заложиха на "Трикракото куче" на Мария Станкова. По това време Едуард Вик призна в интервю: "Трудно е да накараш българина да прочете българска книга".

"Фото Стоянович" на Евгения Иванова е изборът за роман за 2008 г.

Последни носители по изключение се оказват двама - "18% сиво" на Захари Карабашлиев - редовен автор и на "24 часа", и Милен Русков, отличен за романа си "Захвърлен в природата". (24часа)

Предлагаме текст на писателката Леа Коен, която оттегля романа си "Преследвачът на звуци" от списъка на "Вик" м.г. с аргумента, че целите на наградата са далече от литературата.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Германия нищи канала за крадени тузарски коли, който бе разбит у нас преди 4 месеца, научи "България Днес". Родните криминалисти сгащиха банда, наемала луксозни автомобили от Германия, които отмъквала и докарвала в България. Тук след интервенции по рамата колите били продавани на нищо неподозиращи купувачи.

Григор Димитров няма да вземе участие в традиционния турнир "Некер Къп" на острова на милиардера сър Ричард Брансън. Най-добрият български тенисист не е сред поканените звезди за тазгодишното издание на благотворителната изява. То ще се проведе от 24 до 29 ноември на острова на Брансън - Некер. Вече няколко години Брансън провежда про-аматьорската

Плочките на входа на Южния парк в София откъм бул. Витоша се надигнаха. За това алармираха граждани в социалните мрежи тази сутрин. Случаят отново повдига въпроса за качеството на ремонтните дейности в