Всичко в записките той видял с очите си

https://www.24chasa.bg/Article/396202 www.24chasa.bg

ПРОФ. НИКОЛАЙ АРЕТОВ*

Захари Стоянов не е познавал Хаджи Димитър, Христо Ботев и Васил Левски. За тях той събира сведения от втора ръка. "Записки по българските въстания" е нещо съвършено различно. Тук той пише преди всичко за събития, в които лично е участвал, за неща, които е видял с очите си. Допълнени, разбира се, с разкази на други революционери и с прочетено в документи. Нещо повече, по това време, десетина години след Освобождението, далече не всички са се възхищавали от комитите и техните въстания. Захари Стоянов е сред шепата оцелели размирници, които си поставят за цел да обрисуват героизма на своите другари.

Същата цел си поставя и Иван Вазов, който не е пряк участник в движението. Двамата представят два всъщност доста различни образа на паметните събития от 1876 година. Не непременно противопоставени, но различни.

"Епопея на забравените" и "Под игото" патетично възпяват подвига на героите от Априлското въстание. За Вазов те са важна част от вековната история на българите. "Записки по българските въстания" документира и подвига, и колебанията, и някои неадекватни действия. Захари може да си позволи да подхвърли някоя иронична бележка, да види комичната страна на събитията. Но за него Априлското въстание надхвърля всичко останало в българското минало:

Радко Дишлиев в ролята на Бенковски и Антони Генов (вдясно) като Волов във филма "Записки по българските въстания" - една от най-сполучливите екранизации в нашето кино. СНИМКА: АРХИВ

“…Аз бързам да призная, че напълно съзнавам заедно с всички слабата страна на тия наши въстания, зная, че ако ги разгледа човек със строго критическо око, ще ги намери повече театрални, непрактически и необмислени сериозно, но кой е крив за това? Казах, че тия са най-блестящата страница от новата ни история, не притежаваме по-славно минало, което да ни характеризира като народ."

ПРОФ. НИКОЛАЙ АРЕТОВ

Няма как да се заобиколят тези думи от предисловието на записките, те изразяват сърцевината на авторовия замисъл. Мнозина спорят с тях, опитват се с пространни тълкувания да омаловажат определението "театрални". Думата може и да бъде прескочена, но не и гледната точка на автора към събитията.

За разлика от много автори на спомени Захари Стоянов не преувеличава своята роля.

Той се рисува като скромен участник в борбите, който по правило седи някъде в ъгъла, повече слуша, отколкото говори, не проявява особени амбиции и с готовност следва волята на своя идол Бенковски. Когато по-късно записва своите спомени, вроденият му критицизъм и скептицизъм допълват възхищението и преклонението.

Георги Бенковски несъмнено е голямата фигура в повествованието на Захари Стоянов за Априлското въстание. Младият апостол и бъдещ мемоарист е като омагьосан от героя. В записките обаче се прокрадват и определения като "диктатор" и дори самодържец. Летописецът представя и психологическия срив на Бенковски, когато се разбира, че въстанието е провалено, последван от "изповедта" му, от която се научава истинското му име - Гаврил Груев Хлътев, и скромния му житейски път до 1876 г.

Името, с което влиза в историята, всъщност принадлежи на полски революционер, чийто паспорт в един момент е използвал. Скромният копривщенец, който "е продавал по букурещките улици дребни работи за по един-два бана", приема самоличността на полски патриот, заточен в Сахалин, успял да избяга в Япония и да получи паспорт и подкрепа от Франция. Трансформацията не е особено успешна - под прикритието на този паспорт, купен в Диарбекир и използван първо от Заимов, Бенковски всъщност не успява да осъществи първия голям план, в който участва - подпалването на Цариград.

По-късно голямата цел все пак е постигната. "В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей…"

Въпреки че в рамките на записките Бенковски е изключителна фигура, той не е сам, не е единствен. Негов по-малък двойник е поп Грую Бански, представен с добродушна ирония. На Оборище той чете пародия на Символа на вярата, "преправено твърде майсторски… от някоя по-учена глава": "Верую во единаго хъша балканскаго, яко той ест твой бог и спасител".

Войводата Бенковски, човекът на делото, се допълва от умозрителния, но по-дълбок Панайот Волов. Редом с тях е Васил Петлешков и другите мъченици, народният мъдрец Иван Арабаджията, Баба Тонка… И, разбира се, предателите, сред които се откроява дядо Вълю. И зловещо вярното:

"...не познавам ни едного бунтовника, който да не е бил издаден от българи."

Предателите са по-страшни дори от враговете, внушава Захари. При него турците са брутални насилници, по-често наивни, отколкото коварни, някои от тях дори могат да проявят милосърдие. Поне докато не настане кървавата вакханалия на Батак и Перущица. Но с тях човек може да се бори, може и да се опита да ги надхитри. По-трудно е със своите…

Всички грамотни българи твърдят, че са чели “Записки по българските въстания”.

Поне тези от по-старите поколения. Повечето си вярват. Вероятно са забравили, че са държали в ръцете си някое от съкратените издания. В тях съставителите им, най-често добронамерено, не са включили редица "второстепенни" епизоди от началото и края - разказите за ранната младост на Захари и описанията за затворническите му патила след въстанието. Някъде са отпаднали ироничните реплики, другаде - подмятанията за Русия.

В последно време се увеличава броят на хората, които смятат, че книги като "Записки по българските въстания" не са им нужни. На тези от тях, които все пак от време на време отварят някоя книга, но не обичат високопарните речи (и аз не ги обичам), бих казал, че Захари Стоянов може да им се окаже близък.

Може дори да ги разсмее, докато разказва например за пандизчийската клетва със зелената паница. Подобни по-пиперлия епизоди не бива да бъдат пропускани и от ценителите на изящното слово. Защото те ясно показват многогласието на тази книга, с която този "котленски Гогол" (по ироничната реплика на Стоян Заимов) си е спечелил завинаги място и в българската литература, и в българската история.

Първият том на "Записки по българските въстания" излиза във вторник заедно с "24 часа". Следващия том търсете другия вторник (9.III.).

*Проф. Николай Аретов работи в Института за литература при БАН и е главен редактор в издателство "Кралица Маб". Автор на няколко книги, между които "Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления", "Българското възраждане и Европа", "Национална митология и национална литература","Българската литература от епохата на националното възраждане".

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Спирайте коли, но само ако цапат много

    Надали има някой, който да смята, че идеите, залегнали в стратегията за чист въздух, няма да предизвикат силни дебати. Особено предвидените забрани за внос на стари дизелови автомобили и ограниченията за движението им в градовете. Защото всяка забрана води до обществено недоволство. А в държава с не особено висок стандарт на живот,
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в