Дъщерята на Мутафова била Човекоядка

https://www.24chasa.bg/Article/402017 www.24chasa.bg
Мария Грубешлиева играе Човекоядката в Пернишкия театър.

В началото на 1978 г. в София се появи... Човекоядка! Точно така - с главна буква. Тя можеше да бъде видяна само вечер в театър "София", малко по-късно и в Пернишкия театър. И народът се юрна да я гледа.

"Човекоядката" беше кръстил най-новата си пиеса драматургът Иван Радоев. Постави я Младен Киселов, в главната роля на другаря Топузов - Тодор Колев.

Ролята на Човекоядката играеше рядко срещано по нашите ширини женско създание. Негърка с тъмношоколадов тен и къдрава като на Анджела Дейвис коса. Краката й сякаш бяха изваяни в матрицата на самия Господ Бог и човек имаше чувството, че никъде не свършват. Това високо дългобедро тяло беше облечено с доста къса бяла престилка. С този си вид тя можеше да възбуди и евнух. Даже и асексуален мъж.

Другарят Топузов (Тодор Колев) разговаря с жена от старческия дом.
СНИМКИ: АРХИВ НА ТЕАТЪРА
РЕПРОДУКЦИИ: ПАРСЕХ ШУБАРАЛЯН
Другарят Топузов (Тодор Колев) разговаря с жена от старческия дом. СНИМКИ: АРХИВ НА ТЕАТЪРА РЕПРОДУКЦИИ: ПАРСЕХ ШУБАРАЛЯН

Момичето е от Сенегал, казва се Фани Фагир и следва медицина в София. Играеше медицинска сестра, която почти нямаше реплики. Но за бившия партиен функционер другаря Топузов тя бе човекоядка и това той внушаваше на обитателите на старческия дом, където се развиваше действието на пиесата.

От ляво на дясно: Тодор Колев, Татяна Лолова и Фани Фагир. Жалко че в архива на театър
От ляво на дясно: Тодор Колев, Татяна Лолова и Фани Фагир. Жалко че в архива на театър "София" нямат нейна снимка в цял ръст.

(По-късно режисьорът Младен Киселов се жени за Фани и двамата заминават да живеят в САЩ.)

Кольо Георгие
Кольо Георгие

Разправиите около творбата на Радоев започват още с появата й на бял свят. В ЦК на БКП и Комитета за култура (КК) усещат, че ще берат ядове заради героите и посланията в пиесата. Но никой и не смее да я спре. Може да възникне скандал, а и я няма черно на бяло оценката на Живков, който минава за познавач на театъра. Така почти през зъби пиесата е пусната в театър "София".

Малцина обаче знаят, че по същото време репетиции на "Човекоядката" вървят и в пернишкия театър. Директорът Георги Русев поема риска да я постави, макар да знае какво се шушука за пиесата "най-горе".

Ден или два преди премиерата в Перник идва Иван Радоев и моли директора Русев да я отложат.

Искал първото представяне на пиесата му да бъде в столицата Георги Русев благородно се съгласява и така театър "София" има честта първи да представи сатиричната пиеса на сцената си.

В Перник за ролята на медицинската сестра (Човекоядката) е поверена на дъщерята на Стоянка Мутафова - Мария Грубешлиева-Муката. "По сценария трябваше да бъде черна, но тя отказа да бъде гримирана - от боята щяло да й се повреди кожата на лицето й", разказа ми наскоро Георги Русев. Мария изиграва още две роли в Перник и после 15 години е в трупата на Младежкия театър.

Около два месеца след премиерата, да гледа "Човекоядката идва лично Тодор Живков. Естествено, настаняват го в правителствената ложа. Отначало публиката е сдържана, респектирана от височайшия зрител. Но играта на актьорите е велика, а повечето реплики толкова смешни, че зрителите дават воля на емоциите си и започват бурно да ръкопляскат.

"Тодор Живков се понаведе от ложата - разказа ми Павел Писарев - и после подхвърли: "Повечето от зрителите са младежи. Дайте да ръкопляскаме и ние, та всички да видят, че харесваме пиесата..."

След представлението е организиран банкет в чест на височайшия гост. За този прословут банкет ще ви предложа две коренно противоположни гледни точки. На Тодор Колев и на Павел Писарев.

Когато през 2007 г. "24 часа" издаваше луксозната колекция дискове със златните филми на България, се срещах много често с Тодор Колев, той играеше в почти всички комедии, включени в колекцията. В един от разговорите между другото актьорът разказа за този прословут банкет с Живков. После видях, че го е описал в автобиографичната си книга "Варненското софиянче от Шумен". Заради достоверността ще се придържам повече към книгата.

Малко преди премиерата директорът Кольо Георгиев извикал актьора и пред Иван Радоев му казал следното:

- Тодоре, не се сърди, обаче и по протокол, и според хората, отговорящи за срещата... Трябва да разбереш, ти си умен човек... Тази вечер не можеш да бъдеш поканен на масата на Тодор Живков...

(Тогава много вървеше вицът, според който само трима Тошковци разсмивали истински България - Тошко Колев, Тошко Козарев (цирков клоун) и Тошко Живков.)

След като чул условието, Тодор Колев реагирал бурно и казал, че няма да присъства на банкета, никой не можел да го задължи. Двамата го съветвали да не върши глупости, непременно да дойде на банкета и да седне на която маса си избере.

И ето сега текста от книгата: "Додето се разгримирам (...) всички бяха седнали. На официалната маса - Татяна Лолова, Коста Цонев и Невена Мандаджиева, последните двама въобще не участваха в пиесата. Смятаните за по-първи артисти. И ръководството - директорът и драматурзите. И аз се оглеждам, оглеждам, мама му стара, навалица, имаше и някакви навлеци, странични хора - така, там да са. Протокол не, ами протокол! Оглеждам се пак и виждам свободно място, може би единственото, точно до самата врата на кухнята. И нали съм работил по всякакви заведения, виждам, че са дошли келнери от Руския клуб, които ме познават. Те влизат, излизат, носят чинии, минават покрай мен. Един от тях ме зърна и ме попита: "О, ти ли си? Какво правиш тук, бе?" Наистина какво правех там?

Ето същата история, но от гледната точка на  Павел Писарев: "На масата до Живков седяхме аз, директорът на театъра Кольо Георгиев и още няколко души. Така беше по протокол. Не помня дали са били Коста Цонев и двете жени, споменати от Колев. Актьорите седяха на масите в клуба на театъра. Но отлично помня как Тодор Колев свири с цигулката си на ухото на Живков. Аз знам още много интересни истории за известни актьори но не искам да ги разказвам..."

Ето как според Писарев се развива историята около "Човекоядката" след премиерата. Тодор Живкова харесва пиесата, но един ден при него отиват драматургът Драгомир Асенов, поетът и също драматург Георги Джагаров и още един известен писател (Писарев не си спомни името му). И категорично заявяват, че и те могат да напишат антинародни и антикомунистически пиеси като Иван Радоев. Започват да му тълкуват пиесата и да го убеждават, че той е прототипът на героя Топузов.

Няколко дни по-късно във в. "Отечествен фронт" излиза редакционна статия по повод "Човекоядката". Най-напред е похвалена поезията на Радоев и после е написано, че въобще не бива да се занимава с драматургия, защото нищо не разбира от нея...

Павел Писарев отива в театър "София" и Кольо Георгиев нарежда спектакълът да се изиграе само пред него. "Водих си записки на един лист - разказа ми Писарев - и отбелязах всички детайли в играта на Тодор Колев, в които той се повдигаше на пръсти като Живков, ръкомахаше като него и т.н. - бяха общо 5-6. Помолих Кольо да ги махне, за да остане пиесата. Хората от обкръжението на Живков като нищо можеха да я спрат. Иван Радоев се съгласи и те бяха съкратени..."

След време обаче, когато бдителните идеологически бодигардове вече не гледат така вторачено в пиесата, актьорите постепенно ги възстановяват.

Спектакълът се играе цели 10 години, има над 500 представления.

Кольо Георгиев: Знам кои заклеймиха пиесата на Радоев

- Кога Тодор Живков гледа "Човекоядката" - на премиерата или по-късно?

- Около два-три месеца по-късно. Ако се разровя в дневниците и бележките, които си водех по онова време, мога да ви кажа и точната дата. Живков седна в правителствената ложа. С него бяхме моя милост и актрисата Анета Сотирова. Тогава беше така - най-хубавата жена от трупата посрещаше и придружаваше Тодор Живков. В отсрещната директорска ложа бяха Павел Писарев и Иван Радоев.

- Наистина ли за Тодор Колев не е имало място на банкета след спектакъла и той седял като напъдено цигане до вратата?

- Ако това беше така, събитието щеше да бъде дълго коментирано в тогавашния артистичен свят. Вечерята беше за 120 души и имаше място за всички.

- А свирил ли е с цигулката си специално на Живков?

- Не. Това абсолютно не е вярно.

- На такива вечери Живков обикновено обичал да танцува с красивите артистки. В театър "София" направи ли го?

- Вярно е, че обичаше да танцува, особено танго. Но този път не го направи, може би бързаше. Помня, че основното ястие беше свинска пържола, която той почти не докосна. Живков никога не е бил лакомник.

- А каква оценка даде на пиесата?

- Оцени я като добра. Не направи никакви забележки. Каза още, че трябва да се поставят животрептящи пиеси, които се харесват на хората. Театърът да привлича младите с актуални творби.

- Защо обаче след тези похвали във в. "Литературен фронт" излиза статия против пиесата и автора й?

- Защото казионно мислещи автори, режисьори и ръководители ревнуваха театър "София" заради репертоарната му политика, интересните режисьорски решения и т.н. Всички, разбира се, разбирахме, че такава критична статия не може да се появи без личнотто разрешение на Живков. Доколкото знам, когато са го уведомили за нея, той казал, че е харесал пиесата като обикновен зрител. А ако има нещо антипартийно в нея, то да си кажат думата театралните критици.

- Знаете ли кой е авторът на статията със заглавие "Критика, но от позицията на оптимизма"?

- Двама са. Преди половин година писателят Р. И. ми призна, че той е един от тях. Другият е Станислав Стратиев.

- Станко Стратиев?!

- Да, той. За съжаление.

- Какво направихте след публикацията?

- Свиках художествения съвет на театъра и решихме да махнем някои реплики, други да тушираме. Но без да се променя смисълът на творбата. След това аз, Иван Радоев и режисьорът Младен Киселов отидохме при Стоян Михайлов, който в ЦК отговаряше за културата.

Той каза, че поправките са уместни. Но на мен ми стана любопитно как така за един ден или една вечер - от публикуването на статията, през заседанието на художествения съвет, до срещата със Стоян Михайлов - той вече знаеше.

- Имате ли отговор на учудването си?

- Доколкото разбрах, Тодор Колев е ходил в ЦК на БКП да заяви, че се разграничава от пиесата и посланията на героя му.

- Извинете ме, но не мога да повярвам това...

- Тодор Колев е изключително талантлив актьор, но е в известна степен културно ограничен човек. Освен това е меркантилен, славолюбив...

- А наистина ли Драгомир Асенов, Георги Джагаров и още един писател са ходили при Живков, за да клепат "Човекоядката" и автора й, както твърди Павел Писарев?

- За първи път го чувам. Но можете да зачертаете това твърдение. Знам, че Асенов е давал в ЦК информации по писателски теми, но го правеше в рамките на партийния морал. Като всеки евреин, член на БКП, той се изживяваше като истински комунист и едва ли не герой. Но талантът му не достигаше да анализира по-задълбочено обществото и проблемите му. Джагаров би бил по-способен да го направи.

Любимец на партията, личен приятел с Тодор Живков. Но не, не вярвам...

- А променихте ли финала на пиесата, в който Топузов умира, но в старческия дом веднага се появява негов двойник? Тоест, злото е неизтребимо...

- Никога не сме го променяли. Постановката не е съкращавана, не е дописвана от автора. Казах ви вече за някои дребни поправки. Но Иван Радоев беше много разумен човек и се съгласи с тях. Все пак беше по-добре пиесата да се играе, отколкото да бъде спряна.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    Най-после! Брюксел и Лондон постигнаха сделка за Брекзит, което дава надежда, че задаващият се хаос с излизането на Великобритания от ЕС може да бъде овладян и поставен в разумни граници и за двете преговарящи страни. И шефът на Европейската комисия Юнкер се зарадва от новината, възторжен е и премиерът Борис Джонсън
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,