Примата го прегръща и казва: “Аз по-хубав глас не съм чувала
в България. Искам да работим заедно”
В четвъртък възрастен рус мъж излезе от културното министерство с книжна торбичка. В нея имаше бутилка вино и поздравителен адрес с познатия речник: “Уважаеми г-н Чаушев, с най-добри пожелания за рождения ви ден. Желая ви сили и енергия за още творчески успехи. Продължавайте да радвате многобройните си почитатели с прекрасните си песни. Благодаря ви за любовта, която влагате в работата си.” Следваше подписа на министър Стоянович.
Макар годините да не му личат, едва ли младите знаят кой бе рожденикът. Мустафа Чаушев е певец с 9 дългосвирещи плочи и над 15 сингъла. Той е може би
най-продаваният след
Лили Иванова и Емил
Димитров
с тираж на всяка плоча винаги над 100 000 бройки.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS
Хващам се за писмото на министъра и го питам ще продължава ли да радва с песните си. “То е невъзможно да бъдеш това, което си бил. Човек трябва да приеме даденостите. Аз не съм Лили Иванова, тя има друга аура, тя е единствена...”
Скромничи, цащото Мустафа Чаушев е певец на два народа - българския и турския, както и носталгичната връзка с България на нашите изселници край Босфора.
Мустафа е от Шумен и така нарича първия си състав, с който в средата на 60-те години на миналия век се редуват да свирят в ресторантите “Дебрецен”, “Девети септември”, “Казиното”. Приятелската конкуренцията била само от оркестъра на Тодор Колев. На Мустафата и сега някои викат Джиджи - детски спомен с пържените филии с яйца, на които в Шуменско викат джиджипапа. Та Джиджи обикаля да пее и по селата, а през 1966 г. оркестър “Шумен” свири до Нова година из Югославия.
Бой между диригент
и сервитьор го води
към София
След Югославия свирят на Пампорово, но там диригентът се сбива с управителя. Викат ги в дирекцията на “Балкантурист” и ги натирват: Кой ви е казал, че може да пеете, марш от системата.
“Време ти е за самостоятелно начало, искам да направиш записи”, казва тогава сестра му и го води в радио София. Тя е актриса в нашумелия шуменски Турски държавен театър, който играе и на сцената на Народния театър и сегиз-тогиз правят записи в радиото.
Първата му записана песен е на турски - “Делфините”, изпята вече от Йорданка Христова. В радиото я харесват и Мустафа записва още 70-80 наши песни на турски, като използва плейбеците на колегите. Мустафа става супер известен, след като запява “Жената на моя приятел” на Адамо. Веднъж в студио 1 на БНР след него трябва да записва Лили Иванова. Композиторът Тончо Русев отишъл по-рано, чува Мустафа и така го харесва, че започва да пише и за него.
Приятелите му Николай Дамянов и сестра му Диана му казват: “Джиджи, откриват естраден отдел, имаш хубав глас, кандидатствай.”
“Кой ще ме приеме
в консерватория”, казва певецът, но Ники и Диана подават документите от негово име и му казват кога е прослушването. “Отидох, пях, приеха ме. Ирина Чмихова беше председателка на комисията. Вече бе чула за мен от радиоизявите ми и пита: “Това ли е Мустафата?” Бях с дълга червена коса. Класираха ме втори след Мими Иванова. Към естрадния отдел в първия випуск са само петима. През 1968 г. той е още студент, но диригентът на “Балкантон”
Димитър Ганев го
вика на конкурс
за солисти
“Вие сте голям оркестър, не съм за вас”, казва певецът, а диригентът го отрязва: “Ние ще кажем, не ти - ела да те чуем.” Отива изпява две-три парчета, Морис Аладжем вика: “Хубаво пее, ама малко на Емил Димитров прилича.” На втория тур обаче избират пак Мустафа.
Той изпуска първото турне на Балкантон в СССР - в консерваторията се разболява от туберколоза. Мисли, че е от недохранване Баща му изпращал по 5 лева на месец към стипендията от 30 лв. Мустафа живеел в мазе на ул. “Антим I” и по каменната стена в стаята се стича вода. Лежи 9 месеца в тубдиспансера. “Разбрах, че и много пари да имаш, ако не си здрав, файда никаква. Господ може да направи с теб всичко и парите да не ти помогнат. Но като излязох от болницата животът отново ме пришпори - човек се старае да направи кариерата, да се доказва.”
Идва и концертът в зала “България”, посветен на диригента Димитър Ганев. Мустафа изпява “Мой живот” - песен на Тончо Русев по стихове на Дамян Дамянов, а след нея суперхита “Нямаш време ти за мен”, с която става глас номер 1 от новите певци през 1969 г. В залата е Лили Иванова с мъжа си Иван пеев. През антракта Лили буквално се хвърля на врата на Мустафа и казва: “Аз по-хубав глас не съм чувала в България. Искам да работим заедно”. Той напуска “Балкантон” и започват концерти с Лили и с Иван Пеев и са заедно 5 години с прекъсвания. Паузата е след развода й с Пеев през 1972 г. Мустафа остава при продуцента и отиват на 4-месечно турне в Куба с Данчето Христова. Като се връщат, записва кубинската “Амор порти” по текст на Надя Захариева, която става хит.
Лили праща новия си
съпруг Янчо Таков да
вика Мустафа отново за общи изяви. Събират се и пеят до началото на 1975 г., когато към Мустафа Чаушев започват да валят вече персонални покани, включително и от Съветския съюз. Той вече има зад гърба си награда от пролетния радиоконкурс през 1971 г. с песента “Момчето и вятърът” на Морис Аладжем, с “Пролет” на Тончо Русев взема втора награда през 1973 г., а после печели и фестивала “Бургас, морето и неговите трудови хора”. Следват изключителни тиражи на първия му сингъл на български с “Нямаш време ти за мен” и “Мой живот” на Тончо Русев. Първата му голяма плоча излиза през 1974 г.
Тогава отива за сефте като турист в Турция. С него е гаджето му Лейла - красива бургазлийка, с която се запознават в “Златната котва” година по-рано. В Истанбул издава малка плоча на турски с песента на Тончо Русев “Зимно море” и “Амор Порти” (със заглавието “Почакай ме”) по текст на поетесата Зейнеп Талу. Тя стига до трето място в “Топ 9” на “Радио Истанбул”. Няма време да обърне внимание на Лейла, дава интервюта, снимат го за телевизии, дори пътува чак до Анкара за запис с турска певица. Това идва в повече за бургазлийката и тя се връща сама.
Домакините
настояват Мустафа
да остане завинаги в
Турция. “Премислях Визата ми бе за 3 месеца, останах близо 5. Но нямаше как да оставя майка си, а и Лили Иванова ми пращаше писма да си идвам, защото имахме турне.” Връща се и с Лили тръгват на концерти. Във Велико Търново тя сама го представи пред публиката. “Току-що от Турция се връща моят приятел”, обявява усмихната Лили. Изкарват Мустафа на три биса с песента “Нямаш време ти за мен”. Публиката буквално не го пуска да напусне сцената. Лили за първи път остава без глас и не завършва концерта. Възможно е нервите тогава да са хванали примата.
Разлъката с любимата
му Лейла продължава
10 години -
до една “случайна” среща през 1983 г. Втори път врабчето е кацнало на рамото на Мустафа и той няма да го изпусне. Женят се, а след година се ражда дъщеря им Ажда.
През възродителния процес Мустафа не прави опити да се изселва - убеден е, че светът ще се промени. Тогава живеят на главната в Бургас точно срещу съвета. През януари 1985 г. в 5 ч сутринта думкат на вратата с приклади. Викат ги в съвета да си сменят имената. Мустафа праща паспорта по жена си.
Преименуват го на
Демир - пак турско
име, защото имало
генерал Демир
“Кой нормален човек може да мисли, че това е начинът да приобщиш едни хора към други. Нали етносите правят пълна палитрата на живота. Всичките ми приятели са българи. С Иван, Христо и Марин бяхме великолепна четворка. Целувахме ръка да ни дадат стотинки и бонбонки на Байряма, ядяхме козунаци и яйца на Великден.
Ние сме си възпитани така. А някой тръгна да прочиства нацията. И на кого е нужно? Нужно е според мен друго - дадат работа на хората, да се замогнат и заживеят нормално, че е срамота да ровят за храна в кофите за боклук”, казва певецът, на когото пенсията му е увеличена от 106 лв. на 124.
След демокрацията той прави забежки към чалгата. Дискът им с Тони Дачева “Кристал и приятели” през 1993 г. се изкупува начаса. “Трябваше да се пее това, което хората искаха”, обяснява Чаушев. Последната му голяма изява е на юбилейния си концерт в зала 1 на НДК през 2008 г., с който отбелязва 40 години на сцената. Тогава за него пеят Лили Иванова, дъщеря му Ажда и плеяда други артисти...
Мустафа не е отказалот сцената и днес. Преди седмица пеят с Ажда край Истанбул, а после и в Бабаески край Одрин пеят два часа без спиране на турски и български - песни, които хората знаят.
Сред 500 зрители са генералният консул на България, бизнесмени и много изселници. Накрая получават есемеси от кметството, че двата часа в залата преминали бързо като светкавица. При Мустафа е така, защото пее от душа и се раздава като за последно. Който не вярва, да го чуе в ютюб.