Някой държи писалката на Бербатов

https://www.24chasa.bg/Article/408181 www.24chasa.bg

O, музо, възпей оня гибелен гняв на Димитра, сина Иванов...

Така, като в “Илиада”, може би след години ще бъде описано началото на журналистическата кариера на най-добрия ни футболист Митко Бербатов.

След година и половина съществуване на личния му сайт най-после се появиха статии, подписани лично от него. Даже цели две, издържани в идентичен стил, размер и стилистика.

Някой държи писалката на Бербатов

И с просто око се вижда, че едва ли деветката на “Манчестър Юнайтед” и националния отбор е написал всичко от първата до последната буква.

Да оставим настрани въпроса доколко е логично в навечерието на един от най-важните мачове за сезона - срещу “Милан” в Шампионската лига, в който все пак Бербатов се очаква да е титуляр, което не се случваше чак толкова често допреди няколко седмици, той изведнъж да си извади лаптопа и да затрака статия след статия.

Идеите са негови, но като че ли друга ръка е държала химикалката, образно казано. Защото, ако това не е така, значи получаващият към 260 000 лв. седмично 29-годишен благоевградчанин налива вода в мелницата на именно онези haters (от англ. hate - мразя), до които беше адресирал първото си послание - безименните писачи по форумите, криещите се зад псевдоними автори по появяващите се всеки ден спортни и клюкарски сайтове и папагалски копиращите новини от интернет спортни многотиражки.

Всъщност с писанията в блога си Бербатов прави също като тях - говори с недомлъвки, спестява имена, факти, опитвайки се да насъска харесващите го (със сигурност не са малко) срещу една гилдия, чиито истински представители в крайна сметка правят това, което и той - изкарват си хляба с футбол. Е, той играе, те пишат или говорят, но това не значи, че не са професионалисти.

Интересно е защо Бербатовият гняв не се насочва никога срещу английските журналисти. Нали и те написаха, че гаджето му е танцьорката Даниела Арнаут, че е бил отвличан от гангстери, че има заплахи срещу детето му... Дори във вчерашния “Сън” не са го пропуснали - “Дими се чувства като лузър в “Юнайтед.” Със сигурност обаче на berbatov.bg няма да се появи писание на английски срещу безименния автор от най-тиражния британски таблоид.

Същото впрочем важи за Стилиян Петров, който не говори единствено на българските журналисти, за млъкналите наскоропред родните медии Благой Георгиев и Николай Михайлов. Всички те забравят едно - както има гениални, отлични, добри, средни и слаби футболисти, същата класация важи и за журналистите и техните медии. Всеки избира както на кой отбор и играч да симпатизира, така и пред кои медии да говори. Но когато хвърляш обвинения, трябва да го правиш с конкретни имена и доказателства - този излъга, че вземат капитанската лента на Бербатов в националния отбор, другият си измисли, че съм взел гаджето на съотборник, трети и четвърти написаха гадости за жена ми, пети, шести и седми не ме сложиха на първо място в класацията за футболист на годината. Да, не се учудвайте, решението примерно на Благой Георгиев да бойкотира българските представители на медиите е свързано именно с прекършените му надежди да триумфира в анкетата за 2009 г.

И накрая - един съвет. Митко, или който там ти държи химикалката, имайте милост към българските журналисти и публикувайте мненията в блога час-два по-рано. Защото иначе има опасност да не успеят да отделят полагащото се място за тези шедьоври на изящната словесност.