Режисьорът Костадин Бонев пред "168 часа": Вапцаров единствен изпълнява указанията на ЦК в затвора

https://www.24chasa.bg/novini/article/4084763 www.24chasa.bg
ТРУД: Костадин Бонев е събирал 3 години информация за Вапцаров преди да направи филма за поета. СНИМКА: ХРИСТО РАХНЕВ

Лиляна Кайкова

- Как си обяснявате претенциите на наследниците на Никола Вапцаров за фактите, показани във вашия филм?

- Мисля, че е нормално да има различни мнения. За всичките три години и половина, които трябваше да отделим с моите колеги за проучвания, нито за миг не ми е хрумвало, че трябва да угаждам на нечий вкус.

Целта ми беше на всяка цена да извадя посланието, че Вапцаров е гениален поет.
Парадоксалното е, че дори днес има хора, които не провиждат мащабите на творчеството му. Нормално е, че тогава не са го разбирали, но за мен е невероятно, че и днес е така. Оттук нататък главната ми цел беше да покажа личността му, преди да стане монумент от бронз и камък - нормалния, човешкия образ на големия поет.

Професор Вера Найденова беше казала в един свой отзив за филма:
"Авторите свалиха Вапцаров от паметника и го превърнаха в трагичен образ"
За мен това е едно от най-точните определения. Наистина съм много изненадан, че все още има хора, които искат да виждат бронзовия Вапцаров, а отказват да прозрат трагедията в неговия живот. Това е основното ми противоречие и то не е с наследниците на поета, а с един от тях. В чудесни отношения съм с Мая Вапцарова, контактували сме много пъти. С Никола Вапцаров (племенника на поета и син на брат му Борис - бел. авт.) и семейството му съм се виждал само веднъж.

Сценаристката на филма Ивайла Александрова няколко пъти е искала помощ от тях, но те не са се отзовали.

- Отказаха ли ви?

- Обещавали са, но в крайна сметка нищо не се е осъществило. Те и сега казват, че има документи, които ние не сме виждали. Окей, да ги бяха показали. За филма се координирах с хората, които искаха да помогнат.

Това са консултантите Катя Зографова и Цвета Трифонова, които бяха перфектни, институциите, които съхраняват информация за Вапцаров, както и страшно много хора, с които разговаряхме за поета.

Всички до един помагаха абсолютно безкористно. С Мая съм се срещал няколко пъти, за да уточня отношенията вътре в семейството.

За мен беше важно да се изясни що за човек е била баба Елена, а Мая я познава много добре. Неслучайно Катя казва, че е рядкост да се изрови толкова много документация. Това е наистина къртовски труд.

- Многобройната фактология съществува заради различните версии за поета или поради друга причина?

- Информацията се съхранява на много и различни места. Искам хората да не остават с впечатлението, че сме намерили документи, които другите историци са проспали. Няма такова нещо. Просто навремето е било невъзможно да се видят. Материалите са от Коминтерна, държавния архив, има и страшно много информация за личното дело на Георги Димитров.

Най-важното свидетелство е оспорваният от господина (племенника на Вапцаров - бел. авт.) вътрешен процес на Централния комитет, който е абсолютно доказан. Фактите излизат чак сега, защото са били необработени. Намират се в държавния архив.

Успяхме да видим някои неща благодарение на добрата воля на ръководството.

 Цялото интервю с режисьорът на филма "Пет разказа за един разстрел" четете в новия брой на в."168 часа"