Костадинка Кунева: Политика без морал е аматьорство

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4097510 www.24chasa.bg
Костадинка Кунева СНИМКА: АРХИВ

Изминаха 5 години и половина от онази вечер на 22 декември 2008 г., когато всички научихме нейното име, след като на връщане от работа тя попадна в смъртоносен капан. Костадинка Кунева – жена, имигрантка, чистачка – в себе си тя е събрала всички онези характеристики, които я направиха абсолютно уязвима. Преди нападението тя упражнява широка синдикална дейност в Гърция в сферата на чистотата, показвайки еластичните и принудителни граници на труда, преобладаващи в частните фирми за почистване. Бяха ѝ отправяни смъртни заплахи и накрая бе наказана за “неподчинението” си, когато сярната киселина заля лицето ѝ.

Мащабно движение за солидарност се надигна в нейна подкрепа в Гърция, търсейки правосъдие за жертвите на труда, определен като “модерното робство”. Физическите извършители и подбудителите на нападението така и не бяха заловени. Миналата година на първа инстанция окръжният съд на Пирея призна вината за нападението срещу Кунева на фирмата работодател ИКОМЕТ и присъди тя да изплати 250  000 евро, от които 80  000 да бъдат дадени незабавно. Оттогава Кунева влиза и излиза в болници, провежда непрекъснато терапии за възстановяване в Гърция, Франция и България. Гъвкавите трудови отношения, за които толкова се бореше тя, не само не се подобриха, но и се разпростряха из цялата страна, като за довод се изтъква международната криза.

Българката се превърна в символ на съпротивата и смелостта. Тя даде първото си интервю вече като кандидат за евродепутат от СИРИЗА специално за в. “24 часа”.

- Г-жо Кунева, вие сте жената, въстанала срещу “модерното робство” в Гърция, а в момента сте и кандидат за евродепутат. Кое повлия на решението ви да се кандидатирате за евроизборите и защо в Гърция и с партия СИРИЗА?

- Първата ми идея за  предложение към Европейския парламент се породи през първата година след нападението с киселина. Видях липсата на закон в Европейския съюз, който да регламентира търговията и употребата на киселини и основи. Тези две съставки са много силни и при смесването им се получава един нов вид оръжие, зад което не се открива нападател, не остават следи. Този вид самоделно химическо оръжие влиза все повече в употреба, което показва и нуждата от закон, който да не позволява свободен достъп на обикновени граждани до тези елементи.

В Европарламента трябва да се решат проблемите с  безработицата, бедността, семействата с един родител, инвалидите и други, които влизат в групата на социално слабите, които са вече и мнозинство в рамките на Евросъюза.

Аз съм била или съм сега представител на повечето от тези групи. Бедността се увеличава с голяма скорост, а виждаме, че в Европарламента се създават закони само в подкрепа на фирмите и банките. В наша полза никой не работи.

Няма представители, които да защитават нашите интереси Повечето депутати, които влизат в парламентите, са живели в лукс и не са работили, а само са били управляващи. Те не познават нашите проблеми.

Това е, което ми помогна да взема решение да участвам в евроизборите - липсата на представители, които да знаят проблемите ни и да защитят нашите интереси.

С хората, представящи СИРИЗА, се познавам от много време, работила съм отпреди години. Те се интересуваха от проблемите, които имат хората, членуващи в синдиката ни, канеха ни при обсъждане на обществени теми, помагаха там, където беше възможно. Проблемите, които ще поставят за разрешаване пред Европарламента, в по-голямата част се препокриват с моите виждания и желания за работа.

- Какви ще бъдат приоритетите ви като евродепутат и защо избирателите да гласуват за вас? С какво бихте ги убедили да ви се доверят?

- Болезнените проблеми, които има болшинството от съвременното ни общество, са и мои проблеми. Мога да ги препредам с големи подробности и ще съм убедителна, защото ги живея. Няма да отстъпя, бедността, гладът и мизерията са в апогей, а това означава болести, насилие, увеличаване на смъртността, злоупотреби, самоубийства от безсилие да се справят с битовите проблеми на гражданите на този Евросъюз.

Всеки има правото да живее достойно, за което трябва да се потрудим, да защитим живота си и бъдещето на нашите деца.

- Какво ще се стреми да постигне СИРИЗА в Европейския парламент? Какво е вашето лично послание към гласоподавателите?

- Програмата на СИРИЗА е много интересна, занимават се с всички наболели проблеми на народа, но първото най-важно е да влязат в Европарламента хора, които са работили и познават добре проблемите. Много подробно е описан план за обсъждане и решаване на проблема с дълга. Интересите са да се помогне на цяла Европа да стъпи на крака Слабите социални групи общо са стотици хиляди. Хора с големи и малки инвалидности, с малки и непостоянни доходи, безработни, пенсионери с нищожни пенсии, семейства с един родител. Вярвам, че в самия процес на работа и с промените в живота ще излизат и други проблеми, които ще изискват бързо реагиране.

- Вие изпитахте на гърба си много болка, горчивина и разочарование, но гръцката държава ви подкрепи. Смятате ли, че предложението, отправено към вас от партия СИРИЗА, е реверанс за извинение и уважение във ваше лице към всички чужденци в Гърция?

- Предложения съществуваха и от други партии. Първата мисъл при такива събития е как да съберат повече гласове. Тогава започват да се появяват идеи за имена, след това се разглеждат като личности. Предполага се, че много хора ще гласуват за мен. Това констатирам и аз, защото от много места ми изпращат съобщения, че са нямали намерение да гласуват за Европарламент, но заради мен ще отидат.

Освен това предизборната кампания  не я правя аз, включени са гърци от цял свят. Когато разбрах за инициативата, много се зарадвах за обичта им и поддръжката. Стараят се да направят предизборна кампания, която да е успешна и да не се похарчи нито едно евро. Засега се постига. 

През това време на мен ми направиха една много важна операция, вследствие на която се чувствам много по-добре и по-свободна. Досега лекарите не ми разрешаваха да говоря и по този повод давах само писмени интервюта. 

- В Европарламента вие ще се изказвате от името на Гърция и ще защитавате интересите на Гърция. Какво ви накара да приемете това предизвикателство?

- В Европарламента ще се изказвам от името на хората, живеещи с големи социални проблеми, и ще защитавам техните интереси, без значение от коя държава са. През последните години имам възможността да наблюдавам три държави в какво състояние са - няма разлика. Бедността е еднаква - няма храна, няма лекарства, не могат да се плащат сметките по поддръжка на жилището. С тежки заболявания хората умират, защото няма кой да поема лечението им. Трудно могат да си позволят обществен транспорт гражданите от големите градове, където е наложително. Задлъжнели са към банките голям процент от населението в цяла Европа и държавите ни. Унищожено е производството в цялата общност, не виждам разлика.

- От няколко години заради лечението си живеете във Франция. Успяхте ли да установите контакт и там със синдикалните организации и продължавате ли каузата си да развивате синдикална дейност?

- Обединението на атинските синдикати е поискало помощ от френските синдикати. Откликнали са на обръщението им от СЖТ, който е най-големият синдикат във Франция. Много ми помагат, организираха повечето проблеми, които имаше за разрешаване още в началото. Настаниха ни в работническо жилище в район, от който ще е удобно на сина ми да стига до училище и на мен за болниците, обзаведоха жилището на доброволни начала, помагат ми с документите, за което съм много благодарна на всички.

Аз нямах много възможности досега за контакти, защото правех интензивно лечение с много операции, но се събирам след международни конференции със синдикалистите, за да науча проблемите и новостите на синдикатите, на обществата от Евросъюза. Записах се в организация за хора с проблеми в зрението. Те развиват много дейности. Включих се в една идея за събиране на средства за деца от Африка. Повечето участници са слепи и всеки приготвя каквото умее. Произведеното от нас ще се предложи на организиран базар на 21 юни.

- В свое интервю казвате, че в Гърция сега действащият синдикализъм е създаден с много кръв и с много разговори, същото го забелязвате и във Франция, а в България хората са много отчуждени. Кое е общото и различното и какво бихте искали да промените?

- И в трите държави проблемите са еднакви, макар че стандартите са различни. Голяма безработица, намаляване на заплатите, непрекъснато увеличаване на цените, данъците, невъзможност за плащане на дълговете. Съкращения на средства и служители в образователната и здравната система.

В България хората са свикнали, че държавата ще защити правата им, държавните служители ще направят необходимото, за да се подобри животът на населението. Така би трябвало да е, затова се плащат данъци - да съществува едно обществено устройство, което да решава всички проблеми на дадена държава. Но невинаги това стига, а сега трябва да се има предвид, че се намираме в криза, която се проявява на всички нива и са необходими интересът и участието на всички. Когато хората се отчуждават и не споделят проблемите си, състоянието им се утежнява и изглед за подобрение няма. Не трябва да позволяваме да ни разделят и да си мислим, че сме различни. В нещастието и болката всички сме еднакви, бедността води еднакви проблеми за всички ни. Трябва да се интересуваме за проблемите на другия, трябва да сме солидарни помежду си. Трябва да подкрепяме децата, слабите и болните хора. Тогава можем да претендираме, че имаме култура. Само тогава можем да се гордеем, че сме съхранили достойнството на нашите деди!

- Последните години са много трудни вследствие на кризата. Какво смятате, че трябва да се промени?

- Всеки един проблем идва от неправилно мислене и неправилни действия. Невежеството не помага на никого. Съществува достатъчно мъдрост, която може да ни помогне да изучим себе си и обществото, в което живеем, и да направим първите опити към подобряване на състоянието ни и да устроим едно по-добро бъдеще за нашите деца.

 Не трябва да чакаме някой друг да ни каже какво трябва да правим, имаме очи и душа. Много семейства живеят на ръба на оцеляването, имат нужда от спешна подкрепа. Не трябва да чакаме оповестяване на даден проблем, за да вземем отношение по него. Могат да се създадат движения за размяна на продукти, дрехи, услуги, лекарства Моите наблюдения от държавите, в които съм пребивавала, са, че се създават много граждански движения за взаимопомощ. Съществуват във всеки квартал, запознават се с проблемите на живеещите там и помагат с каквото е възможно. Да си припомним на какъв принцип живееха хората по селата. Всички имаха всичко, защото си разменяха и си помагаха един на друг. Идеята е да съществува взаимопомощ и да се интересуваме от проблема на ближния.

- Имате ли горчивина от отношението на България спрямо вас през всичките тези години? Факт е, че гръцката държава се погрижи за вас и семейството ви, а България мълчеше.

- Много ме болеше, когато трябваше да изляза зад граница, за да излекувам детето си. Без да знам езика, без да съм плащала осигуровки и данъци, без да съществувам в регистрите, но се получи, защото имаше хора, които искаха да помогнат. Много е тежко да чувстваш, че си игнориран в родината или по-точно, че е допуснато да се създаде система в държавата ти, която игнорира някои от гражданите си. А в моя случай беше животът на детето ми. Стана така, че в чужда държава без подкупи и уговорки стабилизираха състоянието на сина ми и го оперираха, колкото беше възможно бързо, за да спасят живота му.

Във връзка с моя случай не съм очаквала помощ от България.

- На какъв етап е лечението ви?

- Останаха проблеми, които изискват изчакване, но повечето са повърхностна пластика, която ще довърши реконструкциите, които бяха правени през годините. Вече съм без трахеотомия, това ми дава голяма свобода и много по-малко проблеми.

- Гърция ли стана вашата родина?

- Родината е една, това е държавата, в която си се родил. Милея за хората в България, боли ме, с тях съм израснала, от тях съм получила възпитание и образование. Гърция е държавата, която ме подкрепи, спаси детето ми и продължава да ме подкрепя в трудностите, които имам в живота.

- Какво бихте посъветвали българските политици относно политиката им за българите в чужбина и не само?

- Този, който иска да е политик, трябва да работи в интерес на слабите и болните хора, да реорганизира така системата, че тези хора да живеят достойно. Да даде пример за морал. Когато няма морал в политическите среди, се стига до деградация на обществото. Според мен това е мерило за политик. Ако това не се прилага, другото е аматьорство. Историята дава имена по заслуга след години и тогава ще се разбере кой е бил посмешище или политик.

  • 151 депутати решиха България да остане без администрация

    151 депутати решиха България да остане без администрация

    С приемането на така наречения мораториум върху решенията на кабинета “Борисов 3” парламентът всъщност суспендира работата на правителството. Казано иначе, това означава, че от този момент България остава без изпълнителна власт. Водени вероятно от революционен плам час по-скоро да изпратят в историята ерата на Борисов, 151 депутати
  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си