В земите ни има злато и сребро за 22 млрд. долара

https://www.24chasa.bg/novini/article/4138613 www.24chasa.bg
Цяла торба със златинки, които са добивани от реките, се пази в Министерството на икономиката и енергетиката. То е така нареченото разсипно злато. СНИМКА:

Имаме злато и сребро за 21,966 млрд. долара, казва проф. Илия Балтов, който е един от експертите при проучването на находищата.

Той, в съавторство с доц. Иван Дончев, издаде книга “Георесурси и технологии за златни и златосъдържащи руди” , която е предизвикала интереса на издателство в Лондон и скоро ще се появи в електронни книжарници.

576  903  306 тона са златосъдържаща руда, в тях има и сребро, те са в 16 находища, като четири се експлоатират, а останалите 12 са проучени.

Добива се злато в “Челопеч”, в “Чала”, “Елаците” и “Асарел”. В три от тях добивът на жълтия метал е попътен, защото основно се извлича мед. От рудата могат да се извлекат 442 тона злато и 3930 тона сребро.

Това са количествата благородни метали, които са в проучени находища. Тези в непроучените са 342  072  000 т руда. В тях златото се предполага да е 59 тона, а среброто 982 тона. Оценките на проф. Балтов се по-скоро консервативни и в някои от находищата запасите най-вероятно ще са много по-големи.

Сред най-богатите на злато е “Трънско крайще”, това е проучено находище. Там запасите са оценени на 35 млн. т руда, но ученият ги е вписал като на 51,6 млн. тона руда. Съдържанието на злато в тях е 1,45 г на тон, така че от тях могат да се извлекат 74,89 т злато. Среброто пък е със съдържание в рудата от 11,7 грама на тон и добивът се оценява на 601 т. Според професора това находище има още по-голям потенциал, може да е и 80 млн. тона.

Той и партньорът му доц. Иван Дончов правят класация на находищата по икономическия им потенциал по следния начин: първи са тези, които вече се разработват, във втората група са проучените от канадската компания “Юромакс Рисорсис”, които са с най-близка перспектива за усвояване. Това са тъкмо трънските находища и още “Сребрен” в Западните Родопи и “Милин камък”, Брезнишко. В третата група са находищата в Източните Родопи – “Ада тепе”, “Седефче”, “Розино” и в Маджаровския район.

Като четвърта група са определени тези находища, за които има завършени значителни обеми геологопроучвателни работи, с утвърдени запаси и ресурси, чиято експлоатация може да бъде стартирана в ускорени срокове. Това са “Свищи плаз”, “Говежда”, “Зидарово”, “Тепелово”.

Десетина находища са пък в групата на недостатъчно проучени, но перспективни. И последният сегмент е на слабо проучените.

Но да се върнем при Трън. Там нещата се въртят около някогашната мина “Злата”, както се казва, където е имало, пак има. Наскоро в медиите бе писано, че канадската компания е продала геоложкото си откритие на “Асарел Инвестмънт”, оценено на 35 млн. т. Шефът на българския клон на компанията Димитър Димитров каза за “24 часа” от Македония, че продава откритото у нас, тъй като е намерила в съседната държава златна мина.

При Трън има утвърдено геоложко откритие, следващата стъпка е да се регистрира търговско откритие и концесия. Потенциалът му, който прогнозира проф. Балтов обаче, е много по-голям.

В “Брезник”, което също е проучвано от “Юромакс”, залежите са 4 млн. тона руда, при 5,05 грама злато в тон руда и 13,01 грама сребро на тон руда.

Очакваният добив е 20 тона злато и 53 тона сребро. В „Сребрен” потенциалът е 5,5 млн. тона руда, прогнозата за злато е 9 тона, а на сребро - 194 тона.

Находището отговаря на името си, тъй като среброто е повече. “Асарел инвестмънт” са подали искане в Министерството на икономиката и енергетиката те да бъдат прехвърлени на тях, казва проф. Балтов.

Запасите на недопроучените находища са 342 млн. т руди, златото е оценено на 59 тона, а среброто е 982 тона. За всичко това има предварителни проучвания, които не са потвърдени. Това е извън остойностените на 21 млрд. долара количества злато и сребро, които са в проучените находища.

Най-много руда при недопроучените находища има в “Прохорово”, между Сливен и Ямбол . Там прогнозите са за 242 млн. т руда, 37 тона злато и 510 тона сребро. То е било дадено да се проучва, но фирмата, която е имала разрешението, не го е направила в определения срок. Така че то си чака бъдещите изследователи, а оттам и фирми, които да добиват злато и сребро.

Най-богато на съдържание на злато в рудата е находишето “Долна Каменица” в Стара планина – 4,88 грама в тон. То е малко, оценено е на 97  000 тона руда, но има възможност за увеличаване на залежите след проучвания. Само че там са твърди скали и трудно се бият сондажи, трошат се сондите. Находището е около Етрополе.

Въпреки всичките тези оценки за милиарди долари към момента в България се добиват средно към 3 тона злато на година. Така че страната ни е извън класациите за значим добив. Само за пример – Китай през 2011 г. добива 344 тона, а последната в десетката е Узбекистан – с годишен добив от 74 тона. Ако искаме да сме в класациите, трябва да започнем да работим, казва професорът.

У нас не се използват цианиди при добива на злато, което сваля процента на извличане на злато от рудите, а концентратът се изнася за преработка. Според Балтов, той е писал по тази тема, има технологии, които да гарантират екологичната чистота. Но пък
населението в “златните” райони е категорично против използването на
отровните съединения при добива на жълтия метал. Освен това златото, което си стои в земите ни, откакто свят светува, няма да избяга. Колкото и да се радваме, че сме едва ли не Клондайк, за добива на тези тонове злато и сребро в следващите 30 години например трябват инвестиции. Проф. Илия Балтов ги изчислява по 13,5 долара на тон руда, което прави вложения за 7,996 млрд. долара, които трябва да се приспаднат от онези 21,96 млрд. долара. Значи остава приход от около 14 млрд. долара. Двамата учени в заключението на книгата си предлагат:

Да се направят методики, които прецизно да определят златото в рудата и в продукти от нейната преработка.

Една концесия да обхваща няколко находища в един район. В такъв случай в рамките на района ще има една инсталация за преработка на рудите. Като пример те дават регионалните площи в Източните Родопи, Панагюрския район, площ „Трън”, Берковския район, този на Централна Стара планина, Бургаския и Странджанско-Сакарския.
Българската минно-геоложка камара да организира създаването на лаборатория за изследване на технологиите за преработка на всички видове руди. Тя да извършва научно-изследователска работа.

Други техни предложения са за използване на цианиди при извличане на благородните метали.

Ниши в скалите сочат къде е благородният метал

Трапецовидни ниши в изгладени скали има навсякъде в Родопите и по река Арда. Различни са теориите за тях, разказва проф. Рангел Гюров. Едната е свързана с инициацията на момчетата, когато стават мъже - спускали се с въжето отгоре надолу и са изкопавали тези ниши като знак, че вече са зрели. Други смятат, че това са места, където са слагали праха на умрял човек. Местните турци им казват пенджери (прозорци), смятали са, че там е можело да има пчели. Има още куп варианти.

Твърдеше се, че са недостъпни и са насочени на север или на изток. Нашите изследвания, които провеждахме години наред, показват, че няма определена насоченост на тези ниши, няма проблем да се докаже, че са в различни посоки, с различни размери. Но при река Арда и притоците й са концентрирани винаги около конгломерати. А конгломератите съдържат злато.

Те са споена скала, чакъловидна, и почти винаги в тях има злато. Разбрахме, че където има ниши, там има и тракийски или римски галерии и открихме почти всички находища на злато и галериите, казва Гюров.

При село Стремци намерихме злато, златинки. При Долно Черковище, над река Арда в скалите се вижда нещо като рампи. Те са в ската, а рампи се правят в рудниците.
В района на Родопите живеят и така наречените турски цигани - джипситата. Те не са цигани, а са стари рудари от Египет, които римляните са докарали по тези земи да преработват златото. Това го доказаха антрополози, но малцина го знаят.

Където има рудодобив, има турски цигани

Оттук нататък теорията започва да работи. Разбрахме и един мит за поп Мартин. Попът, като го гонели турците, влязъл в една шахта и излязъл от другата страна на Арда. Колкото и странно да звучи обаче, шахта от другата страна още има, така че е възможно да е имало галерии и находище.

Ниши са дълбани и в скалите по Стара планина. И пак казвам, където се те, има и злато. Абсолютно навсякъде, категоричен е професор Гюров.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бивши ченгета, прекарвали нелегални емигранти през границата, няма да лежат присъдите си заради изтекла давност! Пълният абсурд е, че един от подсъдимите се издирва, за да позволи 15-годишното дело да бъде приключено, научи "България Днес". Сагата е по случая "Александър Ведър". Той е бивш зам.-шеф на отдел "Човешки ресурси" в МВР. През 2002 г.

Държавата забрави своите герои Побеждава Карл Луис и Бен Джонсън, а днес не може да ходи Най-бързият бял човек в света, българинът Николай Антонов-Таланта, който е надбягвал легенди като Карл Луис и Бен Джонсън, днес едва свързва двата края и тъне в мизерия. Таланта живее с майка си в родния Разград и се изхранва с инвалидната си пенсия от 300

В къщата на Фатик се нанася след излизането си на свобода Йосиф Йосифов-Йоско, научи "България Днес". Сливенският мафиот в момента излежава присъда за две убийства на пътя, а преди седмица скандално бе помилван от Софийския градски съд. Магистратите така и не счетоха за нужно да се съобразят с изричните доклади на затворническите шефове и част от