В нощта на Еньовден скрито имане блести и се издава

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/4151191 www.24chasa.bg
Деца се провират за здраве през еньовски венец, изплетен от 77 билки и половина.

  Празникът, в който змейове крадат моми - сблъсък на фолклор, религия и масонство

 

Кой ден е празник на Църквата, а същевременно и апотеоз на езичеството, новата година на масоните, среща на змейове и самодиви и лечебни билета, та дори ден на иманярите? Такава смесица може да има само един култ, който прави мост между две ери - преди Христа и след Христа. И това е култът към слънцето.

Но Еньовден внася и друг разнобой. Може ли да отбелязваме първия ден на лятото и началото на астрономическото лятно слънцестоене и с това да говорим, че то си отива, а св. Иван Летни слагал кожуха и тръгвал да поръча сняг.

“Слънцето дотук е стигнало в пътуването си крайната точка на своя път към лятото и ще трябва да се връща към зимата. Като си отпочине, окъпва се в живата вода и на сутринта, чисто и подмладено, се обръща, за да тръгне назад. То е радостно, че ще се прибере към зимовище и от радост играе.” Така описва най-дългия летен ден големият наш етнограф Димитър Маринов.

Ден на лековитите билки и на здравето, но и на мистиката, магиите и самодивите. Ами кога друг път моми ще берат билки  през нощта обредно  голи и ще риклякват
 мълчаливо в росата
“Лечебните треви се берат за добро към изток, към изгрева на слънцето. Когато се берат за лошо, се тръгва в обратна посока - към запад”, казва Ангел Боев, д-р на етнографските науки. Ритуала изпълнявали само по-млади жени. На най-мистичния ден в годината водата и тревите проявяват мощна лечебна и магическа сила.

Но за да е лековито билето, трябва да се откупи от самодивите. Затова набраните билки се оставят край изворче или аязмо, а момите се хващали без музика и песни на мълчаливо хоро. Чак когато то се завърти три пъти, продумвали, защото билките вече са се налели с магическа самодивска сила. Ритуалът е важен, защото неоткупени от самодивите билки ставали не лековити, а отровни и се използвали при магии. Затова и много от песните на този ден са за змейове и самодиви, които наказвали с болести.  Тук е спасителната роля на еньовчето, което има магическата способност да прогонва русалки и сури лами. Фолклорът е пълен с песни и приказки за самодиви, които отвличали и любели гайдари и кавалджии, защото обичали музиката. Змейовете пък задигали най-красивите моми за жени. Затова срещу Еньовден в Разградско се раздава билка срещу змейова любов.

Популярен е и обичаят надяване на пръстените, при който срещу Еньовден момите пускат в котле с “мълчана вода” китка с пръстен и на сутринта момиче, нагиздено като Еньова булка, ги изважда с вързани очи и предрича коя за какъв ерген ще се омъжи.

Така векове още преди учените да открият, че водата има памет, предците ни са гадаели съдбата си с “мълчаната вода”. Мълчана, защото над съд с изворна вода момата гадателка мълчала цяла нощ, докато дружките  плетели венчета от лечебни треви и ги потапяли през нощта във водата за нощта.

И не само. Станете във вторник рано и при изгрев
застанете срещу  слънцето и погледнете  през лявото си рамо  назад за отражението  на сянката си
Видите ли я цяла, ще сте здрав, а “половин сенкя” гадае на болест. Малцина днес познават магията на билките, тяхното заклинание. Те смятат за грях да се разкрива чудото на вълшебните треви, защото това познание може да попадне в ръцете на недобросъвестни хора и те да го изкористят.

Защото магии винаги могат да се правят, но в нощта срещу Еньовден магия за зло е неотразима. Направената в тази нощ магия нищо не може да я предотврати. Затова нощта на Еньовден е и нощ на магьосниците.

На този ден, стига да не вали, погледнете нагоре - слънцето трябва да трепти в маранята, играе, сякаш се завърта и тръгва по обратния път, окъпано и отпочинало. Поверие гласи, че който види танца на слънцето, е обречен на здраве през годината. Вярва се още, че след като се окъпе във водата, тя става жива и лековита, затова на Еньовден хората се мият в реки, езера или извори. Но очистването от болести и мръсотии започва още по изгрев, когато традицията повелявала хората да се търкалят в росата боси и голи.

На Еньовден старите езически обичаи се срещат с голям църковен празник. Денят наистина е необикновен, тъй като

 24 юни е рождеството  на Йоан Кръстител

 А това е и разделителната бразда между Стария и Новия завет, между два свята - на езичеството и на християнството.

Затова в Бориловия синодик (византийски текст от 843 г., преведен по искане на цар Борил през 1211 г.) се анатемосват различните магии и тайнства, извършвани в нощта на рождеството на Йоан Кръстител, и се кастрят богомилите, като поддръжници на езически обичаи: “...анатема към ония, които през юни месец, 24 ден на рождество на Йоан Кръстител, вършат магии и ограбване на плодовете и правят през черна нощ всякакви скверни тайнства и неща, подобни на езическа служба”, пише в синодика.

Ако сега цар Борил можеше да редактира синодика, щеше да заклейми и гейовете, които от 365 дни в годината избраха баш рождения ден на Йоан Предтеча за провеждането на гейпарад в София, безутешни за воплите и прошенията на Светия синод.

Но фолклорът и църквата се преплитат и сега, защото скритата семантика на празника е тъждеството на Слънцето с Бога - и двете начала стоят най-високо и най-дълго на небето и тържествуват над цялата природа, като пречистват и възраждат със сила.

24 юни е и Нова година за масоните,

 които вярват, че силата на светлината, т.е. на Слънцето, ще озари устрема им към овладяване на духовното. Според летоброенето на масоните на 24 юни започва 6015 година след светлината. “Еньовден е лятното слънцестоене и масоните свързват 24 юни с Великия творец, създател, ваятел, т.е. с Великия архитект на Вселената. А това е Слънцето - изначалието на човешкото посвещение. Затова се празнува Нова година на тази дата”, обяснява проф. Евгений Сачев, събрал в книга историята на организираното масонско движение в България до 1940 г.

Най-дългият ден в годината слага начало на новата подредба на света - слънцето се обръща към лятото, а дните започват да накъсяват. Парадоксално е на пръв поглед, защото Еньовден е първият ден на лятото. Но и защото всяко начало има край, народът смята, че тогава св. Иван Летни налага ямурлука си и поема по пътя към зимата. И пръв предвестник на лятото е кукувицата. Тя спира да пее след Еньовден.
Тази обредна плетеница обхваща всичко в природата - от хората до тревите и водите, та дори и птиците. Пъстрота има и в името - народът нарича 24 юни още летния св. Иван, Иван Бильобер, Еньо Билобер, Яньовден, Иванден, а в Силистренско - Драгайка. Макар да шестват мистиката и магическите заклинания, това е празник на слънцето, лековитата вода и чудодейните билки, т.е. празник, който утвърждава здравето. Оттук Еньовден е открай време празник на народните лечители, на знахари и билкари.

Присъщи за празника са “слънчовата сватба”, самодивските танци и песните за плодородие, за любов, за здраве. В етнографския комплекс “Етъра” край Габрово се предлагат за левче-два шишенца с билков извлек и талисмани, амулети против уроки, за несподелена любов и пр. Слагат се венчета на главите, плете се и голям венец от 77 билки и половина, през който мало и голямо се провират за вървеж и здраве през годината.

Денят е важен и за иманярите. Смята се, че заровено съкровище блести и се издава в нощта на Еньовден. Вярва се още, че родените в деня на лятното равноденствие и дните след него са благословени. Празничният ден си има и своя билка - жълтото еньовче, което наподобява слънцето.

И за да не сме сами, денят се чества не само на Балканите, но и в Русия и Украйна, където го наричат Иван Купола, и от келтските народи. Англичаните го отбелязват на едно от чудесата на света - “Стоунхендж”, а в Япония това е празникът на цъфналата вишна, на който се гадае и оризовата реколта.
 В залесията на празника да не забравят да почерпят имениците Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Яни, Яна, Янка, Янита, Янко, Янчо.

В Търново черпят с кувет маджун по вековна рецепта

 В неделя в етнографския комплекс “Етъра” край Габрово и на 24-и на Самоводска чаршия в Търново по обяд шефът на билкарите Емил Елмазов, роден на Еньовден, ще демонстрира народната технология за създаване на растителни лекарства със слънчев лъч, магнитно поле, живи растения и изворна вода. Програмата започва сутринта с курс по разпознаване и бране на билки и къпане в росата на хълмовете Ксилифор  и Арбанаси. Тръгва се от чайната “Билкария” в Асенова махала в 6 ч. Който отиде, ще научи езика на цветята: какво изразяват формата, възрастта, цветът, уханието, каква е силата на въздействието на подареното цвете (послание) и на извлеците от него (лечение).

От 11 ч на Самоводската чаршия е дегустацията на “кувет маджун” – панацеята на старите българи, записана като рецепта от учителя Недко Стойков преди 100 г., която ще се раздава. Маджунът е от 77 вида билки, 63 основни се изваряват първия ден, втория се обогатяват с екстракт от мед, а третия се прибавят тичинки от цветове. Кувет означава сила и маджунът засилва имунната система, но балканджиите са го използвали за всяка болест. 

В 13 ч се реди празнична софра. На нея всичко - от супата до тортата, ще е от билки и лимец. Не се учудвайте, ако на този ден ви посрещнат със закуска от коприва, паниран хвощ, сарми от живовляк, кюфтета от магданоз.
На “Етъра” се предлагат и пелмени от девесил, магданоз, копър, тарос и коприва. В Габровско охотно обясняват рецептите за печени корени от репей, салата от
глухарчета и сладкиши от хвощ.

На Еньовден, както всяка година, софиянци ще извървяват любимия маршрут на легендарния народен лечител Петър Димков. Походът тръгва в 8,15 ч от последната спирка на трамвай №5 в “Княжево” по маркираната с негови мисли за здравословен живот пътека “Петър Димков” покрай Златни мостове и хижа “Момина скала”. Там на естрадата е атракцията с позабравени обичаи.

От 760 лечебни треви у нас 150 са отровни. Къде, кога и как да берем?

Подходящото време е, когато билките натрупат биологично активните си вещества. Корените например се берат наесен и ранна пролет, кората - през пролетта, листата, стръковете, цветовете и съцветията - в периода на най-силната вегетация около цъфтежа, а плодовете и семената - след узряването им. При бране следвайте 5 правила: 
1. Облеклото трябва да покрива цялото тяло, за да се предпази кожата (при допир с бял росен се получават кожни изгаряния).
2. Събирайте само познати билки.
3. Не опитвайте наглед красиви плодове (лудо биле - 3-5 плодчета предизвикват смърт при децата).
4. Задължително се консултирайте с лекар преди лечение с отровни билки (отвара от 80-100 иглички от рицин е смъртоносна). Но използват ли се по рецепта в малки дози, дават добри резултати. 
5. Не събирайте лечебни растения от райони с промишлено и транспортно замърсяване. Липата и шипките между блоковете са опасни, тъй като акумулират тежки метали.
В България има около 760 лечебни растения, но от тях се получават 2-3 пъти повече билки, тъй като се използват и корени, и стрък, и листа, и цвят. Лечебните треви са близо 20% от флората ни, която е около 3900 растения.
 Около 150 вида са отровните билки. Алергизиращите са към 120, ароматните за етерични масла са близо 100. Токсични прояви имат и съдържащите алкалоиди и сърдечнодействащи глюкозоиди в около 80 билки (момина сълза, кукуряк, напръстник).
 Около 40 растения у нас са култивирани - мента, маточина, шипки, кантарион, радиола, лавандула, валериана, бял риган, лайка, лечебна ружа, градински чай и др. Увеличават се площите с маточина, шипка, малини, мащерка, живовлек, конски кестен и липов цвят. Вече се култивират и инвитро. В България действа модерна биотехнологична лаборатория по проект на НАТО “Наука за мир”, с която се култивира блатното кокиче. То е суровина за производство на галантамин - основен алкалоид в препарат за нервнопаралитични болести. Над 60 лечебни растения са защитени от Закона за биологичното разнообразие и може да се берат само за изследователски цели, за попълване на специализирани колекции и за създаване на култивирано отглеждане. В списъка са снежното кокиче, медицинската пищялка, ефедрата, жълтата и петниста тинтява, гол садник, седефчето, пролетната циклама и др.

 Други 36 растения са под специален режим. Те са с по-малки запаси и имат трайна тенденция към намаляване, затова брането им за търговски нужди не се разрешава. Сред тях са лудото биле, червеният божур, кисел трън, иглика, шапиче, пролетен горицвет. Забранено е и брането на мурсалския чай, градинския чай, лечебната ружа, валериана, момина сълза, бял риган и жълт мак, но те се култивират и затова се продават по аптеките.

Плевелни лечебни растения като бабини зъби са драстично намалели напоследък заради ръсенето с пестициди.

Авицена преписал от траките

сладко от рози за хубава кожа

Жените да оставят мазилата, а за бяла и мека кожа да ядат рози. Това припомня преди Еньовден билкарят Емил Елмазов, който култивира над 500 лечебни треви в Габровско. Стара градска традиция отпреди век разказва, че всеки петък - деня на Венера, дамите хапвали сладко от рози. Скоро забелязали, че кожата им ставала по-бяла и блестяща. Днешни изследвания доказват, че розата влияе целебно на кожата.
 Родопа значи пееща роза (от родо - роза, и опа - пея) и от самолет наподобява разцъфнала роза, казва билкарят. В богомилския “Зелейник” от X-XI в. има рецепта на траките, описана после от Авицена за илач от рози срещу всякакви белодробни проблеми, задух и туберкулоза. Прави се по време на цъфтежа от пресни розови листа, на които се режат белите крайчета откъм чашката, розов хидрозол, който е със завишено съдържание на розово масло, пчелен мед и захар.
Авицена описва подробно технологията и нарича лекарството на таджикски джуланджубаш. През ХVII в. французите го включват в производство с името Розова консерва. Елмазов го приготвя седмици преди Еньовден, когато цъфти роза дамасцена. Нарича го “Розова зора”, защото от него ти съмва.

Любов се събужда с розмарин,
а се отблъсква с валериан

Има билки и за духовни болежки - за любов и за мъка. За да бъдат събудени нежни трепети, са нужни розмарин, иланк-иланк, босилек, джинджифил и роза. Извлечените от тях етерични масла се втриват в средата на челото. Ритуалът наподобява помазването от Христос. След него и най-коравото сърце ще затрепти от чувства, уверяват билкари.

Да се отблъсне любовта, пък помагат валериан, лавандула, корен от теменужка или див магданоз. Те усилват проницателните възможности у човек и му помагат да прозре бъдещето. А има ли проницание, няма любов, казват древните философи.
Дивата мента гони злите духове. Тя се изсушава и изгаря рано сутрин на Еньовден заедно с босилкови листа.

Против уроки се използва семе от черен мак, магия се разваля със седефче,
 но от посветен човек. Ботаници определят като най-важни и масово използвани у нас следните билки: алпийски лапад, бял равнец, вратига, горска пищялка, еньовче, жълт кантарион, камшик, кръвен здравец, лайка, мащерка, мразовец, глог, червена боровинка, черна боровинка, червен кантарион, червено подъбиче, червен риган, черен оман, широколистен живовляк.

Лечителят Петър Димков и внукът му, който продължава делото на дядо си, смятат за най-работещи босилек, борови връхчета, бъз, бял равнец, глог, гръмотрън, глухарче, дилянка, еньовче, жълта комунига, живовляк, жълт кантарион, камшик, коприва, кръвен здравец, лайка, липа, мента, маточина, мащерка, невен, полски хвощ, синя тинтява, риган, хмел, шишарки, червен кантарион, червено подъбиче, шипка.