През войната дажба за хляб, 6000 лв. за обувки

https://www.24chasa.bg/Article/415267 www.24chasa.bg
Борис III и Адолф Хитлер СНИМКИ: АРХИВ

По-тежки месеци не е имало от войната насам - тези думи на премиера Бойко Борисов трябваше да подчертаят тежестта на жребия, който съдбата му е отредила - да управлява страната в криза.

За неизкушения от текущата политика историк обаче репликата дава други поводи за размисъл. Какви са критериите, по които даден период от живота на обществото и държавата получава оценка "по-лек" или "по-тежък", каква е базата за сравнение.

Може би е уместно да се припомнят изпитанията, пред които са изправени управляващите и обществото в края на Втората световна война (приемам, че премиерът е имал предвид тази война, а не, да речем, студената), за да можем през призмата на миналото да оценим "тежестта" на настоящето.

Българските войски заминават на фронта срещу Германия.
Българските войски заминават на фронта срещу Германия.

През 1939-1945 г. на преден план са външнополитическите решения, които управляващите трябва да вземат в екстремни условия.

Трудов лагер.
Трудов лагер.

В началото на войната дилемата не изглежда сложна - на 15 септември 1939 г. България обявява неутралитет. Той обаче не означава бездействие - през лятото на 1940 г. българската дипломация се възползва от благоприятната международна ситуация, за да осигури връщането на отнетата от Румъния Южна Добруджа. Преговорите не са леки, но резултатът си заслужава - на 7 септември 1940 г. българите ликуват - без капка кръв, с оръжието на дипломацията е направена крачка към националното обединение.

Но правителството на проф. Богдан Филов и действителният ръководител на външната ни политика цар Борис III са пред ново изпитание - от Берлин и Рим идват покани, които звучат като ултиматуми - страната ни да се обвърже с Тристранния пакт.

Рамките на избора се стесняват, когато от Москва също предлагат съюз, а за управляващите това е равно на предаване на страната на "червения Петър Велики". Едва ли днешните политици биха искали да са на мястото на царя и Филов, които трябва да вземат решения под такъв натиск, допълнен и с военен "аргумент" - на север от Дунав е многохилядна германска армия, която трябва да мине през България, за да помогне на италианците да сразят Гърция.

Българският избор изглежда предопределен - на 1 март 1941 г. България влиза в Тристранния пакт. През пролетта на 1941 г., без да воюваме, достигаме националния си идеал - Беломорието и Вардарска Македония вече са в българската държава. Но когато печелиш нещо, не знаеш какво губиш. Изборът на българските политици противопоставя страната на Великобритания и САЩ и, разбира се, на двете съседни държави.

Когато през втората половина на 1941 г. се ражда Антихитлеристката коалиция, обединила Великобритания, САЩ и СССР, българските управляващи отново се огъват пред германския натиск и без особени терзания обявяват война на първите две страни. Надеждите, че тя ще е "символична", се сриват под бомбите, които самолетите на западните съюзници хвърлят върху българската територия от края на 1943 г. до пролетта на 1944 г.

Ужасът е съизмерим с ужаса от очертаващия се разгром на Райха. Българските управляващи са пред нова дилема - да сключат примирие с Великобритания и САЩ и да избегнат съветска окупация.

Съдбата на България обаче се решава извън София. Победителите се договарят страната да остане в съветската сфера и на 9 септември 1944 г. управлението минава в ръцете на доминирания от комунистите Отечествен фронт.

Заклеймяването на тежкото наследство е важна част от пропагандата на новия режим, но истинските тежести са в настоящето и са външнополитически - трябва да се сключи примирие с победителите и да се организира участието на армията във войната срещу Райха, за да се заличи образът на България като германски сателит.

От 1941 до 1944 г. една от най-сериозните грижи на властите е борбата с партизанското движение, организирано от нелегалната Комунистическа партия под контрола на Москва. Прогерманските български правителства полагат сериозни усилия за смазването му. Част от тях са лагерите, ловните дружини, жандармерията. Страната живее в гражданска война - достатъчно е да се надникне в докладите на Дирекция на полицията. След преврата на 9 септември 1944 г. натрупаното напрежение изригва с обратна сила. Започва разправа с довчерашните управляващи - първоначално без съд и присъда, с безследно изчезнали, а от октомври 1944 г. - чрез т. нар. Народен съд, който служи най-вече като инструмент за съдебна разправа с политическите противници на новия режим.

И разбира се - сериозни проблеми имат управляващите в икономическата област. Докато страната е неутрална, стопанството е стабилно, а жизненият стандарт на хората се запазва на нивото на предвоенния период.

След влизането в Тристранния пакт ангажиментите към Германия нарастват (поета е част от издръжката на германските войски в страната). Към "новите" земи властите насочват инвестиции, за да ги интегрират към българската държава. Поемат се все повече отговорности, свързани с продоволствения проблем, въвеждат реквизициите в селското стопанство и купонната система. Стоките за широко потребление намаляват, а дефицитът ражда черна борса и спекула.

През април 1940 г. правителството на Б. Филов признава, че се е появила "една осъдителна и опасна за реда в страната спекула с предметите, необходими както на населението, така и на държавата".

През 1942 г. цените нарастват с около 50% в сравнение с довоенната 1939 г., а увеличението на заплащането в държавния сектор е едва 10-20%. В края на следващата година в парламента прозвучава тъжното признание, че "черната борса е нещо постоянно установено у нас". За

ценовия шок, преживяван от населението, в Народното събрание се привежда красноречив пример: "един чифт обуща от 300 лв. преди войната днес са 6000-7000 лв., едни цървули от 100 лв. днес са 1000-1200 лв., един костюм, който струваше 1500-2000 лв., днес струва 8000-10 000 лв., една обикновена забрадка от 30 лв. днес е 500 лв., един метър басма от 60-70 лв. днес е 700 лв. и пр."

В края на 1944 г. средното поскъпване на живота е от 10 до 15 пъти в сравнение с предвоенната 1939 г.

Стряскащи са дажбите хляб, разпределяни чрез купонната система - за непроизводителното възрастно население през 1941 г. са определени 400 грама, а за физическите работници - 600-800 грама, намалени до 300-600. През 1944 г. издръжката на живота на чиновническо семейство в София се увеличава четири пъти спрямо 1939 г., ако се имат предвид само нормираните цени, но реално увеличението е 8 пъти.

Макар че до есента на 1944 г. България не участва пряко във военни действия, нейните бюджетни разходи се увеличават пет пъти в сравнение с 1939 г. Все по-големи суми поглъщат министерствата на войната и на вътрешните работи (увеличението на разходите им през периода е 7,5 пъти).

Най-малко е увеличението на бюджета за здравеопазване - 2,9 пъти. Властите се опитват да компенсират големите разходи с нови данъци и увеличаване на съществуващите. През пролетта на 1940 г. данъкът върху заплатите и надниците се увеличава от 3 на 8%.

Приет е закон за военновременните печалби, получени между 1941 и 1944 г.; с еднократен данък от 20 до 25% са обложени имуществата на българските евреи. Вътрешните дългове на държавата нарастват от 391,5 млн. златни франка през 1940 г. на 3 млрд. и 276 млн. златни франка през 1944 г.

Разрушенията от бомбардировките се изчисляват на над 50 млрд. лв.

Скъсването с Райха през септември 1944 г. задълбочава проблемите. Българската страна губи Беломорието заедно с инвестициите, вложени в него; поема издръжката на съветските окупационни войски и на Съюзническата контролна комисия (а те остават тук чак до края на 1947 г.). Победена България е задължена незабавно да оказва продоволствена помощ на Гърция,

а сама от "братски чувства" оказва такава на "нова" Югославия. Участието на българската армия във войната срещу Германия поглъща 133 млрд. лв. Обикновените българи плащат цената както на съюза с Германия, така и на претърпяното поражение.

От дистанцията на времето "тежестта" е вън от съмнение, а отговорът дали тя е съизмерима и сравнима с "тежките месеци" на днешните управляващи, едва ли ще дойде от историците. Всъщност малко вероятно е политиците да се интересуват от него.

Доц. ЕВГЕНИЯ КАЛИНОВА, СУ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

В Гърция се премести Лора Крумова. Бившата водеща на "Комбина" реши да избяга от родината за неопределен период. Журналистката и цялото й семейство вече живеят на остров Лемнос. През 2018-а Лора излезе в майчинство, за да се грижи за дъщеричката си Мина и повече не си намери ново място в тв ефира.

Труп на бебе делфинче изплува на централния плаж във Варна. Мъртвото животно е забелязана вчера рано сутринта. След сигнал от разтревожени хора екоинспекцията в морската столица ще направи проверка по случая. Служители ще свалят биометрични данни на бозайника, за да установят причината за смъртта. 38 са загиналите китоподобни по нашето Черноморие

С нова порция обвинения се сдоби соченият за дясна ръка на Божо Кравата крими герой Иван Терзийски-Веждата. Наред с делото за участие в наркобандата на Божидар Кузманов Веждата застава пред Темида и заради нападение над ченгета. Повод е предотвратен опит да се саморазправи със съпругата си Розалия. Като бонус към това Веждата ще отговаря за закана