Фамилни гробове от ХVII-ХVIII век в двор на църква, която може да се окаже доста по-ранна, са сред най-интересните разкрития на археолозите, които работят по трасето на метрото в участъка пред Банята. Там ще има и метростанция.
По 4-5 покойници от едно семейство са били полагани последователно в един и същи гроб. Костите на предците били изваждани, преливани с вино и грижливо подреждани край покойника. С дългите от крайниците очертавали нещо като рамка край тялото, а черепите поставяли до главата или при ръцете.
Починалите деца полагали до гърдите на по-рано погребания като в прегръдка.
"Да те положат в двора на храма, е привилегия. Явно покойниците са били влиятелни и с висок обществен статус. Но едва ли са били богаташи - погребалният инвентар е доста семпъл: бронзови накити и пръстени, копчета, висулки, малки стъклени мъниста, които обикновено са слагани на деца. И монети, сред които вероятно и сребърни турски акчета, но те и по онова време не са били с висока стойност", обяснява археологът Марио Иванов от НАИМ, който ръководи разкопките. Работи в екип с колежката си Снежана Горянова.
Църквата, в чийто двор са гробовете, е била повредена отдавна при изкопни работи за канализацията на днешния бул. "Мария Луиза". Или не се е знаело за съществуването й, или някой си е затворил очите. Сред отломките й археолозите събират парчета от мазилката със следи от стенописи на няколко слоя, някои от които със съвсем свежи цветове. Когато сега започват да разкриват храма, установяват пораженията. Оцеляла е почти само абсидата. В късните години от използването на храма изображенията в нея били покрити с доста неогледна замазка.
"По-ранният цветен стенопис обаче е много добре изпълнен. Досега разкрихме човешка фигура, която носи кръст и богослужебна дреха - мантия с ресни и пискюли. Вероятно около нея има и други изображения, но още не сме стигнали до тях. Първо трябваше да вземем мерки да бъдат укрепени и спешно свикахме комисия, която да прецени как да бъдат съхранени", обяснява Марио Иванов.
Изкуствоведи огледали стенописа и преценили, че е от ХIII-ХVI в. Макар материалът от некропола към църквата е доста по-късен - ХVII-ХVIII в. и даже от началото на ХIХ, Иванов не изключва храмът да е доста по-стар. "Още не сме слезли в по-долните нива на двора, където със сигурност има и по-ранни погребения. Ако и те се окажат от тогава, ранната датировка на църквата ще се потвърди", казва той.
Още един храм от ХIII-ХVI век е открит в съседство. Според Иванов такова гъсто разположение на малки църкви не е необичайно за периода. В Късното средновековие било въпрос на престиж и белег за положение в обществото феодал или заможно семейство да вдигнат и издържат храм. Роднините и близките им съседи се черкували в него.
За ХIII-ХIV в. било съвсем обичайно в центрове като Средец да има църквичка през 20-30 метра.
Тази практика продължава и в Османската епоха. Поробителят не забранява да се строят при положение че ги вкопаят наполовина в земята.
В гроб край втората разкрита църква от ХIII-ХVI в. археолозите се натъкват на скелет със следи от посичане по краката със сабя или с меч. Дали покойникът е загинал при превземането на София от турците? "В гроба няма датиращ материал, с който да го отнесем към годините на падането на града и би било спекулация за смъртта му да виним османските звоевания. Не е изключено, но да не забравяме, че и преди това е имало много конфликти", скептичен е археологът. Две късноантични сгради от IV-VI в. разкрива екипът в по-ранни пластове. Едната е край улица с отлично запазена каменна настилка.
Археолозите допускат, че може да са попаднали на участък от главната улица на Сердика, която е в посока изток-запад и чието начало с портата може да се види в подлеза на Президентството. "Открито е голямо и богато перистилно жилище - с вътрешен двор с портик, поддържан от колони. Около този вътрешен двор са разполагани жилищните, представителните и стопанските помещения на домакинството", обяснява Иванов.
Може само да се предполага що за хора са били обитателите на този дом. "Със сигурност са били римски граждани, но за етноса и религията им трудно можем да гадаем. Ако се потвърди датата на сградата - IV-V в., най-вероятно са били християни. Но в Сердика е имало всякакви етноси - и римляни, и траки, и гърци, и малоазийци. Населението не е било хомогенно", казва археологът.
Д-р Марио Иванов работи на обекта още от 11 февруари тази година и е категоричен, че няма конфликт около строежа на метрото в този участък.
"Не е коректно да се казва, че строителите са започнали, а археолозите са ги спрели след скандал. Вероятно се е наложило спешно да се осигури подход по инфраструктурата и затова е влязъл багерът, но когато се натъкват на старините, веднага минава комисия от министерството. Направен е договор с метрополитена, по силата на който ние сме тук. Веднага започнахме проучване. Машините вървят под наше ръководство и не копаят, където не трябва. Метрото не е спряно, няма и да бъде спирано. Трасето му минава много под археологическите пластове. Проблемът е как ще се построи метростанцията - дали под останките, или те временно ще бъдат преместени и след това върнати. Твърди се, че ще се направи археологическо ниво, което ще се свърже и с Ларгото, но това не е моя работа и не искам да го коментирам. Нашата задача е да направим проучването, да разкрием, каквото има, да съберем находките и да ги датираме. След това ще ги представим на комисия, която да оцени намереното и да реши кое как трябва да се пази и евентуално експонира", обяснява Марио Иванов.