Юлиан Попов: Стихиите, свързани с климата, ще се засилват – трябва ни национален дебат

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4180911 www.24chasa.bg

Юлиан Попов беше министър на околната среда и водите в служебното правителство на Марин Райков през 2013 г.

- Г-н Попов, защо според вас се стигна дотам порой да вземе толкова много човешки жертви и да причини огромни щети във Варна и Добрич?

- Изразът природно бедствие е противоречив. Бедствията често са резултат на природни събития в комбинация с човешка неподготвеност. Тоест в повечето случаи природните бедствия не са природни. Както ми каза веднъж един планински спасител –

няма лошо

време, има

лоша екипировка

Българските общини не са добре подготвени за подобни поройни валежи и за други крайни природни явления. Неподготвеността създава висок риск и превръща поройния дъжд в бедствие. Това се случи във Варна и в Добрич.

- Някои казват, че природният катаклизъм е бил неочаквано свиреп?

- Не е неочакван. Но когато говорим за климат и за климатични явления, трябва да сме наясно, че очакван катаклизъм не означава, че знаем какво и кога ще се случи. Климатичните явления трябва да се разглеждат като риск, като несигурност и като степен на вероятност. Това е грешката, която правят климатичните скептици, а също и много политици. Ние знаем, че екстремните климатични събития вероятно

ще зачестят и

че степента

на тяхната

екстремност

вероятно

ще се увеличава

Това не означава, че знаем, или че бихме могли да знаем, че след един месец ще се изсипе порой над Велико Търново или Асеновград. Трябва да сме подготвени за тази несигурност.

Това, което става в България, е част от световна тенденция. Наскоро Кеймбриджкият университет публикува брифинг на основата на последния доклад на Международния панел по промените на климата, в който едно от основните заключения е, че сградите са сериозно заплашени от повреди от прогнозираните промени на климата и че те вече са подложени на засилено въздействие от екстремни природни явления. С други думи, където и да сме по света, трябва да очакваме и да сме готови за по-висок риск.

Миналата година българският тинк танк “РискМонитор” публикува доклад за съвременните заплахи за националната сигурност, който изрично подчертава рисковете от екстремни климатични явления и факта, че институциите в България не са подготвени за тях. Докладът също предупреждава, че екстремните климатични явления в комбинация с институционалната неподготвеност и други рискове могат взаимно да усилят системния риск за страната и да доведат до сериозни заплахи за стабилността й. За съжаление докладът се оказа доста верен в прогнозите си.

- Какво ще кажете за грешките на институциите в случая?

- Според мен институциите се задействаха относително бързо и адекватно след бедствието. Но те действаха в рамките на принципната неподготвеност на страната за подобни събития. Мисля, че има две основни и свързани помежду си принципни грешки. Първо, страната ни няма адекватна комплексна интеринституционална стратегия за предотвратяване на бедствия и реакция при бедствия. Казано по-просто – няколко министерства (сред които непременно на отбраната, околната среда, регионалното развитие, здравето и вътрешните работи) заедно с общините трябва да имат обща програма за действие. Второ, доколкото има различни програми, стратегии и стандарти, с тях надали някой се съобразява.

България има нужда от нов тип стратегия за бедствията, която да е съобразена и с цикличните природни явления, и с предвижданите промени, които очакваме да настъпят в резултат на промените в климата.

- В свой текст пишете, че честотата и мащабът на природните бедствия се увеличава и че всички климатични модели предсказват, че Балканите са особено уязвими. Означава ли това, че трябва да се готвим за сериозна заплаха?

- Да, означава. Трябва да сме готови за различни сценарии, както и за това, че не знаем кой от тях ще ни сполети. Според мен е малко вероятно България внезапно да бъде цялата залята или цялата да пламне. Онова, което е много по-вероятно обаче, е

наводненията и

горските пожари

да зачестят и

мащабът им

да се засили

Може да очакваме по-силни горещи вълни, суши, градушки. Всички тези явления носят след себе си широк спектър от рискове и преки заплахи – икономически, здравни, екологични. Това обаче не е нещо, което ще се случи внезапно и напълно неочаквано. В България всяка година има наводнения, горски пожари и горещи вълни. Хиляди хора умират преждевременно така или иначе в резултат на лошото време, за което все не сме подготвени. Тази смъртност остава незабелязана, защото хората обикновено мислят, че става дума за естествени неща. Много от тези случаи обаче са предотвратими. Българинът живее в

нездравословни

домове, които

са изложени

на природата

повече, отколкото би трябвало. Тази тенденция е много вероятно да се засили и да доведе до още повече години съкратен живот.

- Лансирате идеята, че България има нужда от дебат и национална стратегия как населението да се предпази от природните бедствия. Бихте ли обяснили по-подробно тази идея?

- Няма нужда хората да живеят, сякаш са на полето или в гората. Необходим е много сериозен дебат и обширни проучвания, за да се разбере каква конкретно е уязвимостта на хората. Според последния доклад на Европейския институт за ефективност на сградите около половината от населението в България живее в риск от бедност и около 2/3 от тази рискова половина от населението не отоплява адекватно жилищата си. Дори сред онези българи, които не попадат в категорията на заплашените от бедност, процентът на хората, които не се отопляват адекватно, е 40%. Това са най-високите показатели в ЕС. Голяма част от българското население живее

в жилища

с влажни стени

или течове

Около 20% от починалите българи през зимата умират преждевременно.

С други думи това са хора, които не са защитени от природата в собствените си жилища. Това са все невидими поражения, които трябва да се проучат задълбочено. Онова, което виждаме, са пожарите и наводненията. Там се сблъскваме по-директно с човешката трагедия. Онова, което трябва да направим като държава, е да развием подробна междуинституционална стратегия. В момента се разработва стратегия за адаптация към климатичните явления. Това не е достатъчно. Промените на климата водят до промяна на съществуващи рискове. Затова ни трябва цялостна стратегия, която да свързва подготвеността и действията на армията, полицията, общините, строителните фирми, министерството на околната среда и много други институции, които да променят дейността си в съответствие със съществуващите рискове.

Подобна стратегия трябва да се развие на регионално равнище. Това ще рече, че българското правителство трябва да изгради стратегията си за предотвратяване на бедствия и реакция при бедствия в близка координация със Сърбия, Румъния, Гърция и други страни. Малко вероятно е всички гори на Балканите да пламнат едновременно. Логично е да споделяме ресурсите си. Преди месец имаше наводнения в Сърбия. Този месец имаше наводнения в България.

С горските

пожари много

вероятно е да

се случи същото

Ако регионът ни разполага с ресурс, който да може да се споделя и активизира бързо при бедствия в съседна страна, щетите ще бъдат много по-малко, разходите – също.

След като живеем в среда и време на нарастващи природни рискове, би трябвало да положим нов тип усилия, за да ги предотвратим.

CV

l Роден е на 21 септември 1959 г. в София.

l Магистър е от СУ “Св. Кл. Охридски”

l Главен консултант на Европейската климатична фондация

l Бил е директор на Нов български университет, в борда е на Американския университет в България

l Председател на борда на Европейския институт за ефективност на сградите

l Председател е на УС на българското училище за политика “Д. Паница”

l От 1994 г. живее със семейството си във Великобритания, работи като консултант по институционално развитие и околна среда.

l Женен, с двама синове

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Най-добре да учат история само до Средновековието

    Идеята да се учи за времето на комунизма в часовете по история за 10-и клас очаквано срещна политически отпор от БСП. (Виж 6-а стр.) Разбираемо социалистите не горят от желание да се знае за този исторически период в детайли, затова и се опитват да пренесат тази дискусия на полето на политиците. Но тук трябва да има повече здрав разум,
  • Все същата шизофрения

    Партийни кръжоци не обясняват защо да не развиваме инфраструктурата в българските планини, без да увреждаме природата СТРАННО се развива публичният дебат у нас по темата за зимните курорти, щом дори на човек като мен, който никога не се е качвал на ски, му писна безкрайно. Разговорът – доколкото въобще се води – доби клинични измерения.