Людмила Филипова: Битката е била да говорим и пишем на българица

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4197371 www.24chasa.bg
Кадър от фотосесията, която писателката Людмила Филипова направи специално за премиерата на романа си “Войната на буквите". СНИМКА: ПАВЛИНА ЧАКЪРОВА

СЮЖЕТЪТ НА РОМАНА
“Войната на буквите" започва с разказ за Баян - най-малкия син на цар Симеон.
Годината е 927-а. В мрачно подземие живее образован изгнаник, който ще разкаже историята за избора между любовта и обречеността пред дълга. История за тайнствата на българската азбука и скритата в нея сила. И за каузата, за която си струва да останеш жив.
Синът на цар Симеон - Баян, учи в Магнаурската школа. Той гордо носи титлата български княз и живее за откраднатите мигове в присъствието на Мария. Внучката на император Роман е влюбена в българина. Тя знае, че това е невъзможна любов. Но въпреки всичко обича. Симеон умира, а на престола се възкачва синът му Петър - слаб духом, отдаден на книгите. Баян обаче не ще се спре пред нищо, за да защити любовта си. А битката за нея ще го сблъска с изненадваща тайна, която твори чудеса. Тайната на буквите.

- Госпожо Филипова, в новия си роман “Войната на буквите" въвеждате и нова дума - наричате азбуката ни “българица”. Не е ли това вид “ерес”?
- Всъщност точно така са я наричали преди 11 века гърците и римляните, преследвайки всеки, който използва друга азбука, различна от тяхната. Романът пресъздава едно важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите дават контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на походите на буквите, за които никой още не е разказал.

Време, в което
наказват със смърт
за използването на
писмена, различни
от признатите
в империите

Време, в което българският народ въпреки всичко се изправя да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви и на апостолите на буквите днес милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата - българицата. Днес тя е третата официална азбука на Европейския съюз.

Романът разказва за кирилицата и глаголицата, които днес никой не знае как са се казвали. Потапяйки се във времето, си поставих за цел да им дам имена за романа, които да са най-близки до имената, които може би са били използвани. Глаголицата е създадена по-скоро с цел заличаване на паметта на буквите ни и вероятно се е наричала славяница. Кирилицата е подредена от по-стари букви за българския език в IХ век и в романа носи имената “тайна”, “българица”, “кирилска”. Името и “българица” назова д-р Соломон Паси, след като прочете романа и написа рецензията си.
Този роман ще промени представите на много хора за същността на буквите, за собствената ни история, за кирилицата, за която в България не знаем почти нищо. Ще събуди и духовете, убедена съм, ще зачене дискусия...

- Какво искате да остане записано в сърцата на вашите читатели? Мотото на романа е, че книгите може да бъдат унищожени, изгорени, но това, което е записано в сърцето, остава...
- Не искам. Те трябва да поискат, за да има смисъл. За да остане. Ако съм разказала добре историята.

Ако силата на
буквите ни все
още има магията си

- За вас има ли любими букви, такива, които могат да “оглавят” похода и да спечелят “войната”. А може би те съставят някакви тайнствени думи или заклинания...
- Буквите са като гените в ДНК молекулата. Те са генетичният код на народите. Но колкото и гениален да е всеки отделен ген, той съществува само и единствено, за да функционира цялото. Важни са азбуката, паметта и езикът зад нея.
- Вие като писател сигурно вече сте се поддали на силата на словото...
- Усетила съм го. Възхитила съм се. Следвам вярно дълга си да върна силата му, защото тя е толкова голяма, колкото вярваме в нея, и да го предам нататък.

- Кой може да бъде апостол на азбуката?
- Всеки. Иска се само едно - желание.

- Проф. Пимпирев казва, че този, който прочете романа, ще се почувства горд, че е българин? Какви поводи за гордост закодирахте в него, какви качества имат тези, живели преди столетия българи, говорещи и обичащи българицата?
- Всеки читател ще открие своите. Моите поводи за гордост са ме провокирали да напиша тази книга. Да не се отказвам нито ден повече от три години. Да обикалям из България, Константинопол, Сърбия, Рим, Русия, да чета десетки дебели исторически книги, да нощувам в библиотеки... Онова, което открих, ме изумяваше и вдъхновяваше!

- Мислите ли, че е имало опасност нашата азбука и език да изчезнат? Не е ли тя все по-реална днес, когато светът говори предимно с компютърни термини, малко английски и куп емотикони?
- Във всеки един момент, в който е нямало хора, които да вярват в нея и да я защитават. Днес не е по-голяма от тази в Х век, но хората, които вярват и ценят буквите ни, са все по малко. А силата им е толкова значима, колкото вярата ни в тях. Моите познати знаят, че в която и точка на света да съм, каквото и устройство да използвам, аз пиша на кирилица. За мен е толкова неестествено да пиша на латиница, все едно да пия автомобилно масло вместо вода. Това зависи от родителите да го предават на децата си.

- Ако вие трябваше да добавите нова буква в азбуката, коя би била тя, с какъв графичен знак бихте я изписали?
- За мен нова буква не е нужна, освен може би едно “дж”. Но много по-нужно днес е
да познаваме
историята на буквите
си и да я разказваме Не е виновен светът, който мисли, че пишем на руска азбука с гръцки букви, а ние, задето не разказваме историята си.

- А има ли нещо за съкращаване?
- Азбуката ни е една от най-важните и уникалните на планетата. Използвана е от повече от 50 езика и 300 милиона хора по земята. А българският народ е един от малкото, дръзнали да се борят за правото си да защитят писмената си, за правото да са народ, във време, в което азбуката е давала власт и контрол... когато империите са избивали всеки, който не е използвал гръцка или латинска азбука. Перфектна е!
Бел. ред.

Трейлърът на “Войната на буквите” може да видите на адрес youtube.com/
watch?v=pwb5RO1tHFw

Людмила Филипова е автор на девет романа. Икономист по образование, тя се дипломира в УНСС, след това получава магистърската си степен в американския университет City University и завършва програма по творческо писане в Оксфорд. Литературният и дебют е през 2006 г. с “Анатомия на илюзиите". Следват “Червено злато”, “Стъклени съдби”, “Мастиленият лабиринт”, “Антихтонът на Данте” и др. Книгите и са издавани на английски, руски, сръбски, гръцки и турски. National Geographic заснема документален филм по романа и “Мастиленият лабиринт”. По други три от книгите и се подготвят международни филмови продукции. За повече информация посетете ludmilafilipova.com.

  • Как депутатите да компенсират отвращението от кавгата им за заплати?

    Как депутатите да компенсират отвращението от кавгата им за заплати?

    Съвет вместо редакционен коментар: Дарете на медиците от 28-те болници в областните градове, където са ви избрали Ако българите не бяха затворени по къщите си и ако грозните семейни скандали в парламента на тема заплати се показваха директно онлайн или по телевизиите, вероятно понеделник, 6 април 2020 г