Гърците и румънците по-богати. Ние бедни, но мълчим

Заплатите и пенсиите в България са в пъти по-ниски от тези в Гърция. Повечето стоки в нашите магазини са по-скъпи, отколкото в Румъния, където доходите също надвишават родните. Въпреки това вълна от протести и стачки залива съседите ни от юг и север. На техния фон демонстрациите у нас приличат на "слаба ракия".

Най-голямото ни предимство е ниският данък върху доходите, сочи сравнението на доходите и цените на основни стоки.

Ракията също е по-евтина, но шопската салата ще ни излезе по-тънко, ако я правим с домати от Атина, олио от Букурещ и наше сирене.

Жителка на Атина гледа с недоверие цените в супермаркета ден след обявяването на новите данъци. СНИМКА:РОЙТЕРС

Цяло щастие е, че колкото и да скочиха цените на имотите и наемите през последните години, все още са по-атрактивни, отколкото при съседите.

Стоки, които не са включени в сравнението, също са по-изгодни в Румъния и Атина. Дрехи и обувки по централните магазини на Атина могат да се намерят по-евтино, отколкото в новооткрити шопинг центрове в София. Градският транспорт при комшиите отвъд Дунава е на по-човешки цени, особено като се вземе предвид разликата в доходите. При тях и социалните осигуровки са по-малки.

Равни сме обаче в едно - корупцията. Международни проучвания сочат, че трите страни вървят ръка за ръка по този показател - на 71-о място в света. (24часа)

Гърците зареждат коли и пазаруват вече у на

Доста по-ниските цени на основните хранителни стоки, дори и на забавленията, насочиха през последните дни хиляди гърци, особено тези от северната част на страната, към българските югозападни супермаркети, кафенета, даже и към фризьорски салони.

Ако доскоро южните ни съседи посещаваха България основно заради казината и ски центровете, след налагане на новата финансова дисциплина те започнаха да преминават границата, за да пълнят резервоарите на колите си. Разликата при зареждането на един резервоар стига над 20 евро, голяма сума особено за хората с по-малки доходи.

Литър безоловен бензин в България върви малко над едно евро, а само на няколко километра по на юг в област Серес средната цена е 1,36 евро. Другаде е по-скъп. Така за един автомобил с вместимост 60 литра в България се плаща 60 евро, докато в Гърция за същото количество шофьорите се ръсят с 82 евро. За гърците, които живеят близо до границата, тази разлика е достатъчна причина да пришпорят колите си към България. Според председателя на общинския съвет на община Промахон Савас Каравасилиу, тъй като в момента хората търсят ниските цени, те преминават границата, за да пазаруват изгодно и завършват обиколката си с евтиния български бензин в резервоарите си.

"Сега с увеличението на акциза върху бензина имам сметка да отида до България. Живея в Петрици и разстоянието до границата е 10 километра. Икономисвам 20-25 евро за едно зареждане дори и след като изхарча пет евро за бензин до България", казва 38-годишният Сакис Цавтаридис.

След по-високите цени данъците са другият тежък удар върху гърците. 15% за офшорните фирми, както и данък в размер на 20% върху доходите на църквата от експлоатирането на недвижимите й имоти предвижда новият данъчен кодекс, обявен наскоро от правителството. От 1 януари 2011 година е променено и данъчното облагане на такситата, бензиностанциите, павилионите и спортните букмейкъри, като проектът бе приет със задна дата.

От тази година става задължително издаването на касови бележки и разписки.

С промените на финансовото министерство сега всеки грък трябва да събира касовите си бележки.

Който има годишен доход до 12 000 евро, трябва да предостави бележки за поне 10% от сумата. При доходи над 12 000 изискването е касови бележки, които да покриват 30 на сто. Който има по-малко разписки от необходимото, ще плаща глоба в размер на 10 на сто.

БОЙКА АТАНАСОВА, Атина

“Безбожни” пенсии взривиха Румъния

Кризата в Румъния продължава да се усеща изключително силно от обикновените граждани. Доходите в частния и държавния сектор са намалели значително в сравнение с тези през 2008 г., а покупателната способност на населението е на нивата от преди няколко години. Цените се задържат на същите равнища и в някои случаи дори падат - невиждано явление в Румъния през последните десет години.

В държавния сектор се изпробват различни механизми за орязване на доходите. Първоначално бяха премахнати редица премии - така например в образователната система драстично беше намалено заплащането на допълнителните часове и бяха премахнати бонусите за научни степени (близо 20% от заплатата). Освен това през есента на миналата година бяха въведени 5 дни принудителен неплатен отпуск за всички държавни служители. Мярката беше приложена през ноември и декември 2009 г. и въпреки първоначалните намерения засега остава само като заплаха през 2010 г. В този контекст, разбира се, не беше изплатена тринадесета заплата.

В огромен скандал и в залог на предизборната борба в края на миналата година се превърнаха така наречените "безбожни пенсии": магистрат - 9024 евро на месец, пилот - 7762 евро, банкер, работил в държавна банка - 5910 евро, дипломат - 3946 евро, служител на Сметната палата - 3678 евро, и т.н. Според подготвяния нов закон за пенсиите те ще бъдат ограничени до максимум 658 евро месечно. Това бе и едно от обещанията на преизбрания президент Траян Бъсеску и на посочения от него премиер Емил Бок.

Непрекъсната промяна на мерките, чрез които правителството се опитва да ограничи разходите си, е обусловена и от заплахата от различни стачки и протести - на служителите на метрото, на кадрите в образователната система, на транспортните фирми и т.н.

В частния сектор положението също продължава да е тежко. Поради намалелите поръчки фалираха голям брой малки фирми, доставчици на големите мултинационални компании, които имат производство в Румъния ("Нокиа", "Рено", "Форд", "Сименс" и т.н.).

Въпреки първите признаци за покачване на броя на поръчките от външни клиенти се очаква обикновените граждани да продължат да усещат кризата, тъй като в следващите години Румъния трябва да връща огромни заеми. За да закрепи финансовата си система, през 2009 г. Румъния сключи споразумение за заем от 20 милиарда евро с МВФ, ЕБВР и ЕК. Отделно само до август 2009 г. бяха изтеглени 13 млрд. евро заеми от частни банки.

СТИЛИЯН ДЕЯНОВ
КОР. НА РАДИО "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ" В БУКУРЕЩ