“24 часа” прави дебат с лекарите, на които вярваме, за трите най-спешни проблема в здравеопазването

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/4302313 www.24chasa.bg

Питаме професионалистите - най-изявените медици формулират решения за болните въпроси:

Как да се решат проблемите в българското здравеопазване?
Какво да се промени в здравната система, за да се върне доверието на пациентите?


“24 часа” ще даде думата на най-изявените български лекари, тези, които всекидневно виждат проблемите и имат идеи как може да се реформира системата.

Вестник “24 часа” издаде поредния том на “Лекарите, на които вярваме” - не просто
списък с 270 доказани в своята област специалисти, а професионалисти и хора, номинирани в най-трудната обществена “дисциплина” - доверието.

В дебата, който започваме, тези специалисти ще посочат по три проблема, които те виждат като най-спешни за решаване в здравеопазването. Ще представят и своята визия за промени. Ние ще обобщим резултатите.

От страниците на вестника ще разберете какво казват лекарите - поредните отговори вижте днес. Още трима изявени професионалисти споделят вижданията си и подсказват решения - доц. Сотир Марчев, изпълнителен директор на Българския кардиологичен институт, доц. Добрин Константинов, управител на Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания в София и национален консултант по детска клинична хематология и онкология, и доц. Коста Костов, началник на Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Военномедицинска академия, София.
В броевете на “24 часа” ще може да прочетете конкретните идеи на хората, които знаят и решенията.

Ще поканим тези изявени български лекари на дискусия с участието на политици, министъра на здравеопазването и директора на здравната каса.
Обобщените предложения на лекарите за спешни мерки ще предоставим на управляващите - правителство и народни представители.

“24 часа” започна инициативата “Лекарите, на които вярваме” през 2011 г. Тогава решихме да призовем читателите си да разкажат своите истории и да номинират медици, спечелили уважението и признателността им.

Продължаваме дискусията, защото сме убедени, че пациентите у нас имат право да получават качествено лечение на поносима цена, а лекарите заслужават нормални условия за работа, перспективи за професионално развитие и достойно заплащане на денонощния им труд.

Доц. Сотир Марчев: Свободна конкуренция: между независими здравни каси, болници, университети 

Какво трябва да се направи, за да се решат най-неотложните проблеми в здравеопазването? Те със сигурност са повече, но като начало може да се започне с три от тях, които са основополагащи.

1. Свободна конкуренция между независими здравни каси. Ще се конкурират, за да привлекат към себе си повече осигуряващи се хора. Ще се конкурират и да сключат договор с по-добрите болници и с по-търсените извънболнични лекари. Както можем да си сменяме личния лекар, така да можем да си сменяме и здравната каса.

2. Свободна конкуренция между болниците. Те ще се конкурират коя да сключи договор с по-добрите здравни каси. Ще спечелят болниците, които предлагат по-високо качество на по-ниска цена. Така цената на медицинските дейности ще се определя пазарно, а не административно.

3. Свободна конкуренция между медицинските университети. В момента част от сертификатите за правоспособност по високоспециализираните дейности се издават само от комисии към Медицински университет - София. Някои от тези комисии нарочно не издават сертификати на хабилитирани лица от другите университети, за да нямат конкуренция.

Много хора ще попитат: Колко ще ни струва тази реформа?
Да не правим нищо, ще ни струва повече!

Доц. Добрин Константинов: Бюджет за здраве над 6% от БВП, остойностяване на медицинските дейности, резерв за лекарства 

Първият от най-спешните проблеми в здравеопазването, които трябва да се решат, е поне частично да доближим до европейски размер финансирането на системата. Ако това не се случи, положението ще става все по-тежко и за пациентите, и за лекарите. За да се избегне такава перспектива, е абсолютно необходимо бюджетът за здравеопазване да се увеличи и да стане на първо време поне над 6 процента от брутния вътрешен продукт.

2. Не бива да се отлага повече и остойностяването на медицинските дейности, което от своя страна ще послужи за основа за преосмисляне на реуимбурсната политика и адекватно заплащане на медицинските дейности в болничната помощ. В момента няма логично обяснение как точно са разписани сумите по клинични пътеки и като правило те са остойностени много под реалните си размери.

3. Наложително е осъвременяване и на лекарствената политака. Тя има доста несъвършенства и преработването й ще изисква много стъпки, но най-спешно нормативната база трябва да се промени така, че да гарантира финансов механизъм за лечение с редки или нови медикаменти, за които няма регламент. Вариант е да се сложат основите на резерв, който да се ползва за пациенти, при които ходът на заболяването не позволява да се чака цялата административна процедура по поемането на нова терапия.

Доц. Коста Костов: Диагностично свързани групи, брой болници според населението, държавата да осигурява адекватно 

1.Много сериозен проблем е оценката на лекарския труд с количествени, вместо с качествени показатели. Този сбъркан критерий намира най-синтезираното си проявление в клиничните пътеки. От това са максимално ощетени университетските болници, които поемат най-тежките случаи. Решението е в диагностично свързаните групи. Твърди се, че това е много скъпо “удоволствие”. Нека тогава за начало пилотно се въведе в университетските болници и постепенно да стане универсален стандарт.

2.Системата се деформира и от несъответстващия на населението у нас брой болници. Те са изключително голямо число на фона на намаляващите в страната хора. Но никой не смее да предприеме стъпки в оптимизирането на мрежата на здравните заведения. Зависимостта на системата от политическата конюнктура е много съществен проблем, който води до изтичане на кадърни медицински кадри навън, до застаряване на лекарското съсловие у нас и постепенно влошаване на медицинската помощ в страната. Всички, които работят в здравеопазването, знаят какво трябва да се направи, но когато заемат позиции в управлението на системата, губят желание за реални стъпки.

3. Държавата да започне да изпълнява пълноценно ролята си на осигурител. Тя е длъжна да прави здравни вноски за групи от населението, но дори когато го прави в срок, това е с минимални вноски.

 




Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Добромир ДОБРЕВ Почетният президент на "Локомотив" (Пд) Христо Бонев се изказа ласкаво за новия треньор на тима Войн Войнов. Двамата са бивши съотборници от наационалния ни отбор и дори са играли заедно на световно първенство. "Войн Войнов е много добро момче. В продължение на 4 години играхме заедно в националния отбор.

Емма Москова е родена на 8 юли 1934 г. в Карлово. През 1956 година записва архитектура във Висшия инженерно-строителен институт (сега УАСГ), а по-късно учи история и археология към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След това специализира реставрация в градове като Рим и Париж. Москова е била директор на Националния институт по опазване

Сиамските близначки Кармен и Лупи Андраде са на 16 години и живеят в Мексико. Когато се родили, лекарите били убедени, че няма да оцелеят повече от три дни. Сега се сблъскват с много големи здравословни проблеми, но не искат да се разделят, защото това би могло „да убие една от тях“. – Толкова сме свикнали да бъдем заедно,