Допълват списъка от 2982 имена на загинали от 1-и и 6-и полк

https://www.24chasa.bg/novini/article/4326902 www.24chasa.bg
Така е изглеждал мемориалът в далечната 1934 г.

Националният военноисторически музей публикува за първи път на сайта си 2982 имена на загинали от Първи и Шести пехотен полк. Те са били изписани на трите паметни плочи, които са се издигали на мястото, където сега е рушащият се паметник "1300 г. България".

На базата на задълбочени проучвания наши сътрудници са направили корекции и допълнения на званията и родните места на героите, поясни Соня Пенкова, директор на НВМИ. Всички текстове са със запазен правопис от времето на изграждането на паметника. Общият надпис на паметника гласи "Загинали геройски за свободата и обединението на българския народъ".

Под надписите "Македония, Тракия, Добруджа" са посочени и по-важните сражения, в които са участвали двата полка. В лявата колона са "Сливница 1885, Драгоманъ 1885, Царибродъ 1885, Пиротъ 1885, Гечкенли 1912, Л. Бургазъ 1912, Чаталджа 1912, Албасанъ 1913, Кадъкьой 1913, Епиватосъ 1913, Гор. Джумая 1913, Пиротъ 1915". А в дясната колона са "Лясковецъ 1915, В. Китка 1915, Битоля 1915, Тутраканъ 1916, Сарсънларъ 1916, Паракьой 1916, Ч. Вода 1916, Р. Неажловъ 1916, Р. Ареджешъ 1916, Р. Калмацуй 1916, Р. Серетъ - Браила 1917, Сопъ 1917".

Според историци обаче списъкът на загиналите не е окончателен. Ние сме възстановили само онези имена, които са били изписани на паметните плочи, поясни д-р Пенкова.Напълно е възможно да са пропуснати имена още при съставянето на списъка. Например не е проверявано за безследно изчезнали и за починали пленници. Освен това нови имена на загинали може да излязат като се провери в бойни части, които са формирани на базата на дружини от двата полка. Тези пропуски може да бъдат запълнени след щателна проверка в Централния военен архив във Велико Търново.
В редакцията на "24 часа" вече звъняха граждани, според които техни родственици са загубили живота си като бойци от 1-и и 6-и пехотен полк, но имената им не са отбелязани на паметните плочи. Те настояват на възстановения мемориал пропуските да бъде поправени.

РАДИВОЕВ И ДОСКОВ - ДВАМА ОТ МЕМОРИАЛА

Тодор Миланов Радивоев е роден на 17 октомври 1891 г. в град Елена. Баща му, Милан Радивоев, е обичан възрожденски учител и историограф, работил е в Цариград като коректор във вестник "Македония" при П. Р. Славейков. Той е първият биограф на Иларион Макариополски, бил е избран за депутат в Третото Велико народно събрание през 1888 г.

Тодор получава първоначално и третокласно образование в родния си град, а горните класове завършва във Военното на Негово Величество училище в София през 1910 г. През есента на с.г. постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет, където следва до края на учебната 1911-1912 г. По време на мобилизацията се записва като доброволец в редовете на армията. Във всички сражения Тодор Радивоев взема дейно участие, а за едно твърде рисковано и самоотвержено разузнаване е предложен за повишение в чин подпоручик. Но за зла участ няколко часа преди да получи тази награда, в сражението на 5 ноември 1912 г. при село Бахчеиркьой, Чаталджанска околност, турски шрапнел разкъсва дясната му ръка и крак. След 10 часа тежки страдания от раните си, на 6 ноември, Тодор Радивоев умира. Същия ден, привечер, върху една могила на 2 км на юг от Чаталджа, с всички военни почести той е погребан заедно с поручик Иван Досков от Габрово. Върху гроба им е забит скромен кръст с имената на двамата герои. 

Иван Висарионов Досков е роден през 1885 г. в Габрово, където завършва Априловската гимназия. Започва да учи правни науки в София, а когато затварят университета през 1907 г. се прехвърля във Военното училище в Княжево (Школа за запасни офицери). Завършва през 1908 г. и е произведен в първи офицерски чин. Назначен е в 1-и софийски пехотен полк. Две години е ковчежник на полка. Там го заварва мобилизацията. Като командир на първа рота в 37-и пехотен полк взема участие в тридневните боеве при Люлебургаз на 16-18 октомври 1912 г. На 4 ноември започват кървавите боеве при Чаталджа. 37-и полк получава заповед да атакува твърде силното укрепление Бахчеир табия и селото Бахчеиркьой. Сипе се град от куршуми, шрапнели, гранати от фронта и фланговете. Никой не смее да повдигне глава. В най-критичните минути на боя поручик Досков тръгва да обикаля участъка на ротата си. Неприятелски куршум го пронизва право в сърцето. Загива на 27 години. (24 часа)

ШАЛАМАНОВ: ПАМЕТНИКЪТ ДА СЕ ИЗДИГА НА ОРИГИНАЛНОТО МЯСТО

Министерството на отбраната подкрепя инициативата за възстановяване на Мемориала на 1-и и 6-и пехотен полк на историческото му място, където понастоящем се намира паметникът "1300 години България".

Това се посочва в становище, представено от министъра на отбраната Велизар Шаламанов на среща с кмета на Столична община Йорданка Фандъкова. Срещата се състоя вчера в Министерството на отбраната.

Възстановяването на паметника на загиналите за обединението и величието на Родината софиянци е дълг не само към героите, но и към обществото и България, е заявил министър Шаламанов. По думите му ведомството ще подкрепе всяка инициатива, която ще доведе до възстановяването на мемориала.

Шаламанов е категоричен, че мястото на новия мемориал е там, където трите паметни плочи са били издигнати в далечната 1934 г. Министърът на отбраната е заявил още, че според него старият проект от 2001 г. на архитект Атанас Агура за възстановяване на паметника няма да бъде развиван. На срещата столичният кмет и военният министър са обсъдили и възможностите за бъдещо финансиране на проекта за възстановяване на мемориала на 1-и и 6-и пехотен полк. Те са се обединиили около позицията, че е необходимо да продължи диалогът между Министерството на отбраната, Столична община, Министерството на културата, военнопатриотичните и родолюбиви организации и гражданското общество по темата за възстановяване на мемориала.

Идеята за възстановяване на паметника среща голяма подкрепа както сред гражданското общество, така и на военнопатриотичните организации, стана ясно още на срещата. Министър Шаламанов посочи, че темата е приоритет на министерството и изрази надежда, че тя ще бъде подкрепена и от всеки един бъдещ министър на отбраната.

"Търсим връзка с обществото, връзка с историята, защото от там идва силата на армията", заяви министър Шаламанов. (24 часа)