Протези за Мима? Хора, опомнете се!

Кучето Мима, на което изрод отсече и четирите лапи. СНИМКА: "24 ЧАСА"

ЗАПОЧВАМ този текст с декларацията, че категорично не одобрявам насилието спрямо хора и животни. За да не бъда обвинен в садизъм, цинизъм, фашизъм, комунизъм и така нататък. Веднъж вече ми се случи, когато на същото това място преди повече от 10 години призовах помиярите в София да бъдат сведени до санитарния минимум по пътя на експресна евтаназия на повечето от тях.

Истерията около осакатеното куче Мима достигна немислими и трудно приемливи за мен размери. Вместо, както ми се струва нормално на мен, да му бият инжекция, за да не се мъчи повече, това животинче бе превърнато в знаме на омразата срещу хората, които не поддържат тяхната теза.

Последно прочетох, че във фейсбук групата "Затвор за копелето, отрязало краката на Мима" на 31 март е наброявала 117 000 човека. Намериха дом и стопани на животинчето, дори обмислят да го пратят в Германия, за да му сложат протези. Някои от коментарите бяха толкова крайни, че аха да поискат затвор за всеки, който не е поискал затвор за кучешкия осакатител.

В същото време не разбрах да има създадена група, която по някакъв начин да реагира на това, че една 17-годишна бъдеща фолкпевица е родила тайно и след това е заклала бебето си. По случая било образувано дознание по член 120 от Наказателния кодекс, който предвижда до (подчертавам - до) три години затвор за майката, убила детето си веднага след раждането. Но убийцата може да се отърве и с условна присъда заради възрастта си, чистото досие и шоковото й състояние на родилка.

Така че се получава следното: убиваш си детото - оставаш на свобода. Убиваш куче, па макар и по особено жесток начин - влизаш в затвора. Абсурд! Пък и да не говорим, че за този, който е осакатил Мима, много по-тежко би било да го накажат според сега действащия закон - с 1000 лв. глоба, отколкото да го пъхнат някъде, където ще го хранят безплатно три пъти на ден.

Сравнението между двата случая за мен е доказателство, че има някакво голямо объркване в разумната употреба на обществена енергия. Ако тази енергия бе насочена към генерално решаване на проблема с помиярите, пък и с домашните кучета, нещата отдавна щяха да са много по-цивилизовани. 15-годишната ми дъщеря нямаше да ми се обажда по телефона да я прибера от спирката посред бял ден заради озъбената глутница пред къщи, нямаше да газим кучешки екскременти, щеше да има и зоополиция, която да преследва изродите, които режат крака с трион или с каквото там им е попаднало под ръка.

За да не се случи това, вина, при това основна, имат именно собствениците и закрилниците на кучета. Все пак помиярите са изхвърлени кутрета или изоставени големи кучета. Кой го е направил? Естествено, собствениците им.

Няма пари за решаване на проблема, защото не плащат данъци и такси. В София посоченото от закона са платили 1620 човека, като това е тройно увеличение спрямо миналата година. Че аз само от Борисовата градина до Южния парк в София ще преброя повече домашни кучета, при това всичките без намордник и извън разрешените за разходка места. Не виждам логика за спазване на законите спрямо животните да пледират тези, които сами ги нарушават.

И не на последно място, вместо да събират пари за протези и да вкарват в затвора "копелето, което отряза краката на Мима", можеше тези 117 000 души да спретнат един митинг пред общината или най-добре пред Министерския съвет. И да поискат решаване на целия проблем с кучетата, а не само наказание за тези, които не понасят пълните с помияри улички и градинки.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

На калпав магистрат законът му пречи

Aко днес се направи кратко национално допитване в страната с въпрос: “Изненадани ли сте, че и Христо Бисеров се оказа невинен, и че дори няма да съдят вече бившия политик за пране на пари?

“Лестър” направи изкуствено дишане на английския футбол

Висшата лига има нужда от промяна, затова титла на “лисиците” ще дойде точно навреме Три неща ми направиха впечатление през последните няколко дни. Първо,

Или ще плуваме заедно, или ще се давим поотделно

Много европейци са убедени, че призивите за връщане към европейските идеали са трик, за да ги накарат да правят жертви, които те вече не искат Униние,

Съдиите разбиха по пари в КТБ неизбежните тарикати и комсомолци

На 9 февруари 2016 г. индиецът с английски паспорт Джавер Санджу дръпна джойнт на ски лифта и се метна смело на една от големите писти в курорта. Приятно напушен, той не знаеше,

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Защо естонците са за завиждане

И как доказаха на практика, че не са чукчите на съветската империя Президентът на Естония се ожени преди месец. За трети път. Съпругата му е от Рига, столицата на съседна Латвия,

Вижда ли Костов Радан Кънев, като се погледне в огледалото

Ученикът спазва най-важния урок на учителя - стане ли напечено - бягай Правя нов проект. С този анонс изсурвака предколедно Радан Кънев - и свои, и чужди.

Вижда ли Костов Радан Кънев, като се погледне в огледалото

Ученикът спазва най-важния урок на учителя - стане ли напечено - бягай Правя нов проект. С този анонс изсурвака предколедно Радан Кънев - и свои, и чужди.

Иде ли нова криза в Гърция?

Пенсионната реформа е капката, която преля чашата, а Ципрас ходи по много тънък лед Гърция отново е парализирана от национални стачки и масови демонстрации – включително обичайните сблъсъци между

Пържените яйца - на челото

Тайният вирус, от който елитът става все по-тъп Гледам, че началството пак решило да смени “пържените яйца”, т.е. туристическото лого на България. Грешка!

  • Адските селфита

    Да се търси емоцията от разтърсващи екстремни преживявания, е разбираемо. Всеки по-млад човек би го предпочел пред позата на старците по пейките в парка. Стига обаче това да не застрашава опасно живота им. Точно това не са преценили момчетата, които се качиха върху локомотив заради едно селфи. Което обаче се оказа адска машина.
  • Помогнете ни, трима живеем с 360 лв. на месец

    250 отиват за наем, другите за лекарства и храна - има дни, в които сме на чай без захар УВАЖАЕМИ г-н Главен редактор, Казвам се М. З. и съм на 73 години, инвалид с 91% от гр. Бургас. Обръщам се към вас с молба за помощ. Ако е възможно, моята история и зов за помощ да бъдат публикувани на страниците на вашия вестник.