10 мита за 10 ноември

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4404719 www.24chasa.bg

За да осмислим какво се е случило на 10 ноември, трябва да минат 50 години. Има един такъв лаф сред историците. Дотук минаха 25. Значи още е малко рано за мъдри обобщения, но пък крайно време е да започнем да разчистваме митовете.

Мит първи. На 10 ноември дошъл “краят на комунизма”? Комунизъм изобщо не е имало – това ще ви го каже всеки сериозен марксист и на първо място самият Маркс, ако бе жив. Да, дойде краят на една диктатура. Но думата “комунизъм” ни вкарва в погрешната абстракция и от тук нататък всичките ни изводи стават погрешни, а всичките дела – сбъркани.

Мит втори. Събитието на 10 ноември било “дворцов преврат”? Преврат означава незаконна смяна на властта. Тогава обаче законът бе спазен буквално – пленум на ЦК на БСП, сесия на Народното събрание и така нататък, всичко според процедурите и без никакво насилие.

Мит трети. Москва била организирала “преврата”? Можеше да е вярно, ако до 10 ноември България бе напълно независима държава. Но истината е, че Москва назначи Тодор Живков, Москва го задържа на поста толкова години и накрая Москва му намигна да се оттегли. По-скоро Москва ни пусна от кошарата и каза – оправяйте се сами!

Мит четвърти. Той е

любим на

русофилите

фундаменталисти

- България предала Русия, респективно СССР, обидила нашия по-голям брат и освободител. И сега заслужено е наказана.

Истината е точно обратната. Аз лично присъствах на заседанията на сесията на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през октомври 1989 г., най-вече на закритите заседания. Като журналист от БТА, разбира се. Там чух с ушите си как Николай Рижков, премиерът на СССР, обяви официално – край на преводната рубла. Всички плащания в СИВ вече с долари по световни цени. Край на евтиния петрол, край на СИВ, край на социалистическата система, кой откъдето е.

Тогава, в залата на парк хотел “Москва” на две закрити заседания падна Берлинската стена. Всичко останало бяха рок концерти.

Мит пети. Престъпната приватизация съсипала промишлеността? Първо СССР ни изрита с мощен шут от международното разделение на труда, което той самият бе създал. Това е все едно да те изхвърлят от къщата през зимата по гащета. Скоро след 10 ноември Москва наложи на българските стоки най-високите възможни мита, по-високи от митата за Турция, Гърция, Югославия. Така в рамките на година-две българският износ на промишлени стоки рухна. Същото би се случило и с Германия, ако изведнъж страните от ЕС и САЩ я отрежат по същия начин.

Вероятно около 50 на сто от заводите все пак можеше да бъдат спасени, но ако стопанският елит и дипломацията бяха мобилизирани да търсят нови пазари и коопериране с нови партньори. И ако ДС продължаваше да го дебне да не краде. Това обаче бе политически невъзможно, най-вече защото елитът имаше съвсем друг дневен ред, а народът нямаше никакъв. Народът чакаше “риформи” и до днес още ги чака. Сините лидери пък не можеха да си представят цялата сложност на икономическата система. Днес не го могат и червените.

Мит шести. Дисидентите, които по-късно създадоха СДС, победили комунизма и свалили Тодор Живков? Това поне личи от мемоарите им. Истината е, че и с тях, и без тях – никаква разлика. Движещата сила на всички промени и тогава, и до ден днешен е соцелитът.

И това не е

конспирация, това

е обективната

действителност,

за която вина имат и опозицията, и целият народ. Когато народът дава, елитът взема – много ясно. Щом не знаете какво да искате – печелят тези, които знаят и могат. 25 години повтарям, искайте 100 процента мажоритарен вот. Докато не получите това, депутатите ще ги назначават тези от горе и после – докога ще чакаме народния спасител? Много ясно – докато чакате.

 

Сините лидери не можеха да управляват и никога не са управлявали. Рок певците, поетите, литературните критици могат да вълнуват тълпите и псевдоинтелигенцията, но не и да ръководят икономиката, реформите, промените. Те усещат недоволството, но не разбират причините му и не знаят решенията. Затова с ентусиазъм обслужват митовете, които ужким са бунтовни, а всъщност закрепват хомота още по-здраво. Погледнете – какво правят днес трубадурите на синята идея? До един са пощенски кутии!

Управлението на държавата, особено на една сложна индустриализирана държава, изисква обучена и подбрана висша бюрокрация, която работи в хармония и под строг взаимен контрол. За да си капитан на голям презокеански кораб, нужни са поне 10 години опит. За да си капитан на една държава, нужен е поне 20-30 години успешен опит на най-различни постове. Това е управляващият елит.

Онова СДС бе рекрутирано от “антиелит”, професионалните кибици.

Все едно агитката

на “Левски” да

излезе да рита

в официалните срещи. Когато взеха властта през 1992 г., сините имаха само един правилен ход – да запазят компетентната бюрокрация, но да я подчинят на своята политика. Сядаш на кормилото, но не разглобяваш автомобила. Вместо това те започнаха масови чистки, уволниха например всички съдии и назначиха вчерашни студенти, прогониха “комунистическите” стопански ръководители и назначиха фризьорки и масажисти. И провалът бе неизбежен.

По-късно излезе наяве, че половината дисиденти са рекрутирани от службите. Но това не е конспирация, това е обективната реалност. Винаги и при всички големи обществени промени службите проникват в опозицията, а там, където тя не съществува – създават я. Например Хитлер и националсоциалистическата партия са създадени от военното разузнаване.

Мит седми. ДПС “предало” управлението на Филип Димитров. Напротив, управлението на Филип Димитров предаде ДПС. Обяснявам. Освен етническа ДПС тогава бе и аграрна партия – целият ѝ електорат се състоеше от земеделци текезесари. СДС ликвидира текезесетата и върна земята на историческите собственици, а те вече не работеха земята. От текезесари етническите турци и ромите изведнъж станаха ратаи, при това безработни. Гръбнакът на техния поминък бе прекършен с един удар. В тази обстановка ДПС трябваше или да тръгне против СДС, или да остане без електорат. Това бе социалната необходимост, останалото са сметки без кръчмар

Опитайте се да го проумеете, скъпи копелета в софийския смисъл на думата. Някои от нас са доволни, станаха рентиери. Но успешните революции винаги вземат земята от рентиерите и я дават на ратаите – тези, които я обработват. Ако през март 1917 г. Керенски бе раздал земята на мужиците, днес никой нямаше да знае кой е Ленин.

Мит осми. Всички днешни беди тръгвали от Кръглата маса. Истината е, че без нея щяха да тръгнат 10 пъти повече беди. Трябваше институция, чрез която опозицията да предяви своите претенции към елита. По-добре е в съда човек да има служебен адвокат, отколкото никакъв адвокат.

Неоформената и неосъзната опозиция, която бе представена от своите служебни адвокати на Кръглата маса, все пак успя да направи възможна победата на СДС през 1991 г. Така че вярно е – на Кръглата маса имаше и шоу, и задкулисни договорки, но това винаги го има в политиката. Всички други алтернативи бяха много по-лоши.

Мит девети. БСП тръгна като левица, а СДС е десница. Първо, БСП излъчи капиталистическата класа, а след това ѝ помогна да забогатее за сметка на народа. Каква левица може да е тя? Ако се вгледаме в тези 25 години, ще видим, че всички десни реформи бяха започнати от БСП. Това важи и за реформите при управлението на Костов – и масовата приватизация, и ремедетата бяха измислени и пуснати в действие при управлението на Виденов, а след него СДС просто ги доведе до триумфален край.

Още от самото начало лявото беше дясно, а дясното – ляво.

Затова някои

другари се

объркаха

Мит десети. На 10 ноември започнал Преходът. Че започна нещо, започна. Но що е то “преход”? Не може ли малко по-конкретно? Полша също започна “преход” и днес вече е световна сила. А България? Населението ѝ намаля с 25 на сто, работните места - с 50 на сто, няма машиностроене, няма металургия. Нямаме армия, нямаме здравеопазване, нямаме съдебна система, а политическата система е бунище.

Това не е преход, това е разпад. Полша е във възход, България е в разпад. Това са истинските думи. Вместо да спорим дали е дошъл краят на прехода, нека питаме кога ще спре разпадът.

Както казах в началото, самият избор на думата създава мита. В Полша промяната стана отдолу нагоре, у нас – отгоре надолу. Там народът бе субект, а у нас – обект. Там бе чук, тук – наковалня. И ако искаме и ние като поляците да бъдем субект на своята национална съдба, трябва да започнем с чисти мажоритарни избори в 2 тура. И така – още 25 години.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Битото бебе и акушерката - тъжна равносметка и тъжни въпроси

    Битото бебе и акушерката - тъжна равносметка и тъжни въпроси

    16 г. затвор за опит за убийство на новородено за акушерката, пребила 4-дневното бебе Никол през 2015 г., и 400 хил. лв. кръвнина, която тя трябва да плати на родителите ѝ за стореното. Това е наказанието, което Софийският апелативен съд определи за най-малко 39-те удара по новороденото от акушерката Емилия Ковачева. Присъдата е 2 г
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър