Кръстю Кръстев, директор на Пловдивския театър: Много е разбъркано у нас! И сега някои трудно стигат до хляба

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4409355 www.24chasa.bg
СНИМКА: АВТОРЪТ

Кръстю Кръстев е роден през 1956 г. в Черногорово, Пазарджишко, в семейство на учители. След като завършва математическата гимназия в Пазарджик, две години следва инженерство в Русе, но разбира, че там не му е попрището. Кандидатства във ВИТИЗ “Кръстю Сарафов” и през 1983 г. завършва в класа на проф. Елка Михайлова.
Актьорската му кариера започва в Смолянския театър, където остава 26 г. Изиграл е над 80 роли. През 2010 г. оглавява Пловдивския драматичен театър, който е вицешампион по приходи след Народния театър “Иван Вазов”.
Семеен, с две дъщери. Едната е икономист, а по-малката завършва НАТФИЗ.

- Г-н Кръстев, Пловдивският театър надминава по продадени билети мачовете на “Ботев” и “Локомотив”, които се славят с най-верните фенове. На какво се дължи този факт?

- На работа. И аз като футболен фен знам, че колкото по-добри са играчите на един отбор, толкова повече публика имат. Живеем във време, в което качеството сериозно се цени. Пловдивската публика, а и българската като цяло, доста започна да разбира от театър. Тя има предпочитание към различните жанрове, но това не означава, че можеш да я лъжеш.

- На какво се дължи този духовен обрат у българина, който сега пълни салоните, а години наред те бяха празни?

- Голямо значение имат и новите личности, които се появиха в българското театрално пространство. Това са млади, интелигентни хора, които знаят какво правят. И искат да си изкарват хляба с актьорска професия. Тя не е за тях нещо случайно и за задоволяване на някакво его. Напротив, има хора, които работят много сериозно.

- Този прилив на ново поколение актьори в Пловдивския театър като Тони Минасян, Бойко Кръстанов, Радина Думанян, Тодор Дарлянов, Димитър Банчев, Красимир Василев ли е причина да се радвате на пълни зали?

- Истинско щастие за младите е, че стъпват върху постиженията на големи и незабравими пловдивски актьори. Работят в една от най-силните театрални трупи в страната.

- Каква е днешната публика и какъв тип спектакли харесва?

- Във всеки град има изкушена публика - хора, които живеят с театър и имат потребност от него. Но икономическата ситуация у нас води до миграция от малките градове, принуждава хората да се заселят в по-големите центрове като София и Пловдив. В един 300-хиляден град има 15-20 хил. души, които редовно ходят на театър и посещават минимум 5-6 представления през годината. Задължително гледат всички премиери. Това са хората, които пълнят нашите салони.

- Колко билета сте продали за година?

- За м.г. са 118 000, от които са постъпили 1,364 млн. лв. Пред нас е само Народният театър със 171 000 зрители и 1,6 млн. лв. приходи.

- С колко билета надминавате мачовете на пловдивските грандове “Локомотив” и “Ботев”?

- Не мога с точност да кажа, но със сигурност техните са по-малко от нашите. Все пак сме изиграли над 300 представления.

- На какви заглавия в афиша залагате, за да отчитате такива приходи? Повече от година сцената на Пловдивския театър е опожарена, голяма част от спектаклите се играят в културния дом “Борис Христов”.

- Изпитваме трудности заради сцената, но се опитваме да ги преодоляваме с гастроли из страната. Имаме турнета в Бургас, Стара Загора, Варна, Русе, Плевен, Враца, София.
Това е начинът да си изкараме хляба. Гледаме да налагаме интересни заглавия и нови автори. Опитваме се да усетим вкуса на публиката. Работим с най-добрите актьори, режисьори и драматурзи.

- Има ли изгледи държавата да осигури най-после пари за възстановяване на изгорялата сцена?

- Има добра новина - започва процедура за обществена поръчка, с която да извършим ремонта. Да края на годината тя ще бъде проведена, а в началото на 2015-а започва възстановяването. Министерството на културата възложи да подготвим процедурата, което означава, че са подсигурени средствата. Ако всичко върви нормално, надявам се до 7-8 месеца ремонтът да приключи.

- Бяхте 26 г. актьор в Смолянския театър, после негов директор. Трудно ли направихте смяната, когато дойдохте в Пловдив?

- И двата театъра са емблематични. В Смолян работиха незабравими хора. С реформата двете трупи се обединиха. Но разликите са големи. Смолян е малък град, по друг начин избирахме заглавията. Но и там работихме с най-добрите като Юлия Огнянова, Коко Азарян, Леон Данел. В родопския град проходиха младите Александър Морфов, Теди Москов, Диана Добрева. В Пловдив дойдох с респект към значението му в българския театър. Чисто професионално предизвикателствата са по-големи.

- Какъв път извървяхте от ролята ви на водещ в знаменитото “Политическо кабаре” на Смолянския театър с режисьор Сашо Морфов през 1990 г. до днес? Този спектакъл тогава взриви България.

- Беше велико. Аз откривах представлението с “Добър вечер, дами и господа, мадам и мосю, лейдис енд джентълменс, дорогие таваришчи, друзья, другарки и другари, добре дошли на нашето кабаре!” И спектакълът започваше с актуалните новини от деня, а те тогава бяха бурни, шеметни. От едната страна публиката ни ръкопляскаше, от другата ни освиркваше. Имаше хора, които стояха отстрани и гледаха намръщено, някои получаваха аритмия. Но беше едно от най-красивите неща, които си спомням в професията и винаги ще нося в сърцето си. Уникални колеги и приятели.

- Ако направите равносметка от 1990 г. досега, каква е тя?

- За съжаление, много от нещата са същите. Но не трябва и да забравяме, че извървяхме доста дълъг път. Това, което стана в театъра от онова време до днес, е несравнимо.
Да, тогава даваха едни пари и казваха: “Това е.” Тези средства стигаха за заплати. Не мислиш колко публика ще влезе. Сега театърът има по-сериозни икономически основи. Но никога, ама никога не трябва да забравяме, че той преди всичко е естетика и етика.

- А в политически план тогава и сега?

- Ситуацията е почти идентична както преди 25 г. И сега сме на кръстопът. Да, приоритетите са други. Но обстановката като дух е аналогична. Много е разбъркано в България. Но и доста неща се промениха, с които бързо свикнахме и вече не ни правят впечатление.

- Но ако трябва с днешна дата да направите “Политическо кабаре”, как би изглеждал спектакълът?

- Абсолютно по същия начин. “Политическо кабаре” е вечно жив жанр. Но за него трябват талантливи и много рефлективни смели хора. Искам да направим отново такъв спектакъл.

- По онова време битката беше за манджата, както пеехте в кабарето. Сега?

- За съжаление, 25 г. по-късно има хора, които трудно стигат до хляба. Срамно е в XXI в. в България да има гладни. Не зная защо така се получава. Но човек притежава и друго качество - ненаситност. Хубаво е то да бъде свързано с работа, а не в желание да се притежава повече и повече.

- Използвате умело съвременна българска драматургия и разказвачи. След постановката “Възвишение” кои са следващите ви изненади?

- Интересът към българската литература за нас е стратегически. Откупуваме правата на най-добрите романи и правим спектакли по тях. Благодаря на Иван Добчев и на Александър Секулов, че претвориха романа “Възвишение” на Милен Русков в забележителен спектакъл. На финален етап е работата ни по “Трънски разкази” на Петър Делчев. Екипът, който ще работи по този проект, е събран, мисля, че и драматургията е впечатляваща. На работен етап е драматизацията по романа на Алек Попов “Сестри Палавееви”.

В момента репетираме “Антихрист” на Емилиян Станев, част от друга наша програма - да погледнем на знакови заглавия от историята на Пловдивския театър, какъвто е спектакълът на Иван Добчев от края на 70-те, но с млади творци.
Любопитно ми е да видя как те посрещат проблемите на тази драматургия и как я интерпретират в модерните времена. По текста работи едно 23-годишно момиче - Анастасия Събева, премиерата ще е около 15 януари. Екипът е изцяло от млади хора.

- Отмина ли времето на истеричните крясъци, псувните и разсъбличането на сцената?

- Театърът е свято място и в него трябва да се свещенодейства. Затова той е велик и хората, които работят в него, са благословени. Всичко може да става на сцената, въпросът е как го ползваш и какво искаш да кажеш с това. Късметлия съм, че съм в Пловдивския театър, един от най-добрите в България. Великолепни са хората в него. Великолепна е и публиката.

 

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Най-добре да учат история само до Средновековието

    Идеята да се учи за времето на комунизма в часовете по история за 10-и клас очаквано срещна политически отпор от БСП. (Виж 6-а стр.) Разбираемо социалистите не горят от желание да се знае за този исторически период в детайли, затова и се опитват да пренесат тази дискусия на полето на политиците. Но тук трябва да има повече здрав разум,
  • Все същата шизофрения

    Партийни кръжоци не обясняват защо да не развиваме инфраструктурата в българските планини, без да увреждаме природата СТРАННО се развива публичният дебат у нас по темата за зимните курорти, щом дори на човек като мен, който никога не се е качвал на ски, му писна безкрайно. Разговорът – доколкото въобще се води – доби клинични измерения.