Всеки втори днес харесва Тодор Живков

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4417064 www.24chasa.bg
Тодор Живков

Четвърт век след началото на демократичните промени в България социализмът е почти изтрит от общественото съзнание, а неуспехите на прехода го митологизират и идеологизират. Този е един от изводите от представително проучване на "Алфа рисърч" "25 години демократични промени в България".

Днес 32% твърдят, че много добрепознават развитието на България в периода 1944 -1989г. Но 31% са онези, които твърдят, че не знаят нищо за него. При по-възрастните поколения познанието за социализма се базира на личното преживяване - 73% при 31-60 г. и 98% при тези над 60 г.

Драматична е ситуацията при най-младото поколение - едва 6% от младите хора между 16 и 30 години твърдят, че знаят нещо за този период.

40% от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена, а 92% не познават границите на комунистическия блок, показват данните.

68% от младежите на възраст 16-30 г. не знаят коя е Маргарет Тачър, 73% - кой е Роналд Рейгън, 89% - Хелмут Кол, 76% - Михаил Горбачов, а 51% - дори Тодор Живков.

Половината от децата на прехода, които знаят нещо за социализма, са почерпили познания основно от разказите на по-възрастните им роднини (36%), приятели или познати (18%). Един на всеки 10 е чел за това време от книга, 16% знаят за него от публицистично предаване (16%), а 10% от изучаваното в училище и университет.

В края на 2014 г. обществото се лута между идеализацията на годините на младостта, "работата за всички", "безплатното здравеопазване", "манифестациите", "дефицита на стоки", "ограниченията за пътуване", "липсата на свобода" и "репресиите над инакомислещите", пишат социолозите.

По думите им крушението на надеждите за прехода "пренаписва" и оценката за социализма. От "Алфа рисърч" сравняват оценката за развитието на България 1944-1989 г. през октомври 2014 г. с данни от аналогичен въпрос, зададен от НЦИОМ през 1992 г. Ако преди 22 г. позитивните и негативните мнения са били почти в паритет, то днес негативните оценки за този период са спаднали двойно (от 30% на 14%), а позитивните са нараснали с 10 на сто. Така през 2014 г., в съотношение 43%:14% доминира носталгично-идеализираният образ на комунизма.

Още по-драматична е промяната в оценката на дългогодишния и последен ръководител на БКП - Тодор Живков. 2 г. след падането на комунизма,76% от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Т.Живков. Днес отрицателните оценки падат до 25%, а положителните се покачват от 16% до 55%, показват данните.

Всеки 2-и сред българите над 16 г. обаче смята развитието на България след 1989 г. за неуспешно, срещу 10% позитивни мнения.

На въпроса “Революция или преврат е 10 ноември?” 30% сред хората с леви убеждения отговарят “преврат”, 20% - “заговор на външни сили”. Хората с десни възгледи са поляризирани между преврат (27%), победа на демократичните ценности (19%) и освобождаване от комунизма (14%). 10 ноември остава обаче чужда и необичана дата за левите – защото тогава е нарушена целостта на строя, в който са вярвали, а за десните – защото я тълкуват като вътрешнопартиен преврат и я свързват с подмяна на демократичните процеси на по-късен етап.

По думите на изследователите българите определят спечелилите и загубилите от прехода с опозицията “политици – обикновени хора”. Според тях “тя предава усещането за формирането на “класа на летящите в бързата лента”, за които правила и закони не важат, и “класа на пешеходците”, които не могат да се срещнат помежду си. С нея общественото мнение изразява своето усещане за фундаменталния проблем на прехода – провал на върховенството на закона, неефективни и корумпирани институции, осигуряващи и покровителстващи злоупотребата с власт. Който е основно предизвикателство пред обществото ни след 25 г. промени.



Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Не е високопарно - правилно не дават граничарите

    Смъртта на турския рибар Ялчън Ерджан в български води е “нещастен инцидент вследствие на случайно събитие” и “българските гранични полицаи не са допуснали прекомерна употреба на сила”. Това е заключение на Европейския съд по правата на човека от декември 2014 г. след жалба от наследниците на Ерджан.
  • Стига сме се сравнявали с Румъния! Можем бързо да станем по-богати

    Ето поне пет реформи за бърз икономически растеж КАКВА икономика ще има България през 2030 г.? Проблемът на партиите е, че дори не смеят да си представят, че България може да бъде много по-богата страна. Демонстрираните амбиции за растеж, доходи и реформи за постигането им са всъщност скромни и плахи.