Всеки втори днес харесва Тодор Живков

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4417064 www.24chasa.bg
Тодор Живков

Четвърт век след началото на демократичните промени в България социализмът е почти изтрит от общественото съзнание, а неуспехите на прехода го митологизират и идеологизират. Този е един от изводите от представително проучване на "Алфа рисърч" "25 години демократични промени в България".

Днес 32% твърдят, че много добрепознават развитието на България в периода 1944 -1989г. Но 31% са онези, които твърдят, че не знаят нищо за него. При по-възрастните поколения познанието за социализма се базира на личното преживяване - 73% при 31-60 г. и 98% при тези над 60 г.

Драматична е ситуацията при най-младото поколение - едва 6% от младите хора между 16 и 30 години твърдят, че знаят нещо за този период.

40% от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена, а 92% не познават границите на комунистическия блок, показват данните.

68% от младежите на възраст 16-30 г. не знаят коя е Маргарет Тачър, 73% - кой е Роналд Рейгън, 89% - Хелмут Кол, 76% - Михаил Горбачов, а 51% - дори Тодор Живков.

Половината от децата на прехода, които знаят нещо за социализма, са почерпили познания основно от разказите на по-възрастните им роднини (36%), приятели или познати (18%). Един на всеки 10 е чел за това време от книга, 16% знаят за него от публицистично предаване (16%), а 10% от изучаваното в училище и университет.

В края на 2014 г. обществото се лута между идеализацията на годините на младостта, "работата за всички", "безплатното здравеопазване", "манифестациите", "дефицита на стоки", "ограниченията за пътуване", "липсата на свобода" и "репресиите над инакомислещите", пишат социолозите.

По думите им крушението на надеждите за прехода "пренаписва" и оценката за социализма. От "Алфа рисърч" сравняват оценката за развитието на България 1944-1989 г. през октомври 2014 г. с данни от аналогичен въпрос, зададен от НЦИОМ през 1992 г. Ако преди 22 г. позитивните и негативните мнения са били почти в паритет, то днес негативните оценки за този период са спаднали двойно (от 30% на 14%), а позитивните са нараснали с 10 на сто. Така през 2014 г., в съотношение 43%:14% доминира носталгично-идеализираният образ на комунизма.

Още по-драматична е промяната в оценката на дългогодишния и последен ръководител на БКП - Тодор Живков. 2 г. след падането на комунизма,76% от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Т.Живков. Днес отрицателните оценки падат до 25%, а положителните се покачват от 16% до 55%, показват данните.

Всеки 2-и сред българите над 16 г. обаче смята развитието на България след 1989 г. за неуспешно, срещу 10% позитивни мнения.

На въпроса “Революция или преврат е 10 ноември?” 30% сред хората с леви убеждения отговарят “преврат”, 20% - “заговор на външни сили”. Хората с десни възгледи са поляризирани между преврат (27%), победа на демократичните ценности (19%) и освобождаване от комунизма (14%). 10 ноември остава обаче чужда и необичана дата за левите – защото тогава е нарушена целостта на строя, в който са вярвали, а за десните – защото я тълкуват като вътрешнопартиен преврат и я свързват с подмяна на демократичните процеси на по-късен етап.

По думите на изследователите българите определят спечелилите и загубилите от прехода с опозицията “политици – обикновени хора”. Според тях “тя предава усещането за формирането на “класа на летящите в бързата лента”, за които правила и закони не важат, и “класа на пешеходците”, които не могат да се срещнат помежду си. С нея общественото мнение изразява своето усещане за фундаменталния проблем на прехода – провал на върховенството на закона, неефективни и корумпирани институции, осигуряващи и покровителстващи злоупотребата с власт. Който е основно предизвикателство пред обществото ни след 25 г. промени.



Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Горчивите поуки след драмата в Атия

    Нелепата смърт на 16-годишния Костадин на пешеходна пътека в Атия е поредната драма, след която всички отговорни институции се втурнаха да си свършат работата. Защо едва сега се намират верните решения? Ами много е просто - всеки е чакал някой друг да ги намери. Местните в Атия - да кажат на висок глас за опасното място.
  • Въведете часове по киберсигурност

    Нека децата от малки знаят, че в интернет има не само забавления СЛЕД поредната вълна от атаки с мейли менте, този път уж от “Кредисимо”, едно е ясно – трябват часове по киберсигурност за учениците. Не може десетки хиляди души да отварят писма, които наглед са от компания за кредити, и да се притесняват, че ще отидат на дело,