Жулиета Канталупи, седемкратна шампионка на Италия по художествена гимнастика: Готвя момичета за европейски и световни шампионки

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4427163 www.24chasa.bg
Жулиета с майка си Кристина Гюрова, световна шампионка на въже в Лондон през 1979 г. Снимки: архив

Жулиета Канталупи е най-успешната индивидуална състезателка по художествена гимнастика в Италия за всички времена – тя е била седем пъти абсолютна национална шампионка в периода 2005-2012 г. Само през 2006 г. не участва заради контузия.

На олимпиадата в Лондон през 2012 г. се класира 16-а.

Жулиета носи гимнастическия ген в кръвта си – тя е внучка на именитата българска треньорка Жулиета Шишманова, която поставя началото на златната българска гимнастика. Нейни възпитанички са Нешка Робева и Мария Гигова. През 1978 г. Шишманова загива в самолетна катастрофа.

Майка на Жулиета Канталупи е Кристина Гюрова, световна шампионка на въже от Лондон' 79.

Жулиета Канталупи се ражда в град Комо, Северна Италия, на 24 януари 1985 г. Съвсем естествено тръгва още от малка по следите на баба си и майка си в залата. Заедно с майка си, която е нейна треньорка до края на спортната ѝ кариера, обикаля няколко клуба, за да спре в този на град Фабриано, област Марке. От дълги години Жулиета е и треньорка на малки гимнастички в него.

Преди година Жулиета постави край на спортната си кариера, за да се отдаде изцяло на треньорската професия.

- Жулиета, къде сте в момента и как се чувствате една година след прекратяването на активната ви състезателна дейност?

- Намирате ме в Сицилия – тук работя с малките момичета, които тренирам и с които сме на лагер за няколко дни. Иначе живея с майка ми във Фабриано. Работим заедно 24 часа в залата. Току-що мина контролното за девойки ансамбъл за следващото световно първенство, ние ще го подготвяме. Това е най-важното, което правим в момента. Общо в залата подготвяме 15 деца.

- Значи вие заедно с майка ви подготвяте гимнастичките?

- Да, но има някои деца, които подготвям аз самата още от малки, така че си ги гледам аз. Иначе

съчетанието на

ансамбъла – да

кажем, че го

направих аз

- А тренирате ли и индивидуални състезателки?

- Да, имам една състезателка, която влезе на два финала на европейско и световно миналата година, сега трябва да премине при жените.

- Мъчно ли ви е, че вече не се състезавате?

- Много. Много! Аз по принцип живеех, за да изляза на гимнастическия терен. За мен тренировката беше истинско удоволствие. При децата сега това по-трудно се среща, по-тежко им е. За мен беше прекрасно да тренирам, да се боря със себе си, да се готвя за състезания.

Когато се отказах от

гимнастиката, като че

ли светът рухна

в известен смисъл ... Де факто аз съм треньорка от поне 10 години. Всъщност преди правех и едното, и другото, докато последната година увеличих работата с момичетата. Но как да кажа... Животът ми се промени тотално след прекратяването на състезателната дейност...

- Първия месец след прекратяването какво правихте – хвърлихте се директно в работата или се посветихте на неща, за които сте нямала време преди?

- Просто продължих да работя с децата, не съм правила други неща.

- Нека се върнем към корените ви. Родена сте през 1985 г. в северния град Комо... Но как майка ви среща баща ви?

- Не познавам нещата в детайли, но знам, че са се запознали в Несебър, където баща ми е прекарвал ваканцията си. Те са се срещнали на морето. Майка ми е търсила един по-добър мъж след разочарованията си с ватерполисти. Така тя си казала, че следващият добър мъж, когото срещне, ще стане неин съпруг!

Среща баща ми -

италианец, след това

се омъжва за него

и се мести в Комо

След като идва в Италия, тя вече се била отказала от активна състезателна дейност, така че започва работа като треньорка по художествена гимнастика. Благодарение на нея местният клуб в Комо става много силен. След това обаче майка ми и баща ми се разделят. Майка ми се мести в град Асколи. Започва работа в местния клуб, където тренира и италианската републиканска шампионка. И там обаче се появиха някои проблеми с клуба, заради което се преместихме съвсем наблизо – в Джулианова, област Абруцо. Именно там станах за пръв път републиканска шампионка на 11 г. Клубът обаче след това реши, че иска да работи само за да печели пари. Заради това и майка ми реши, че ще се върнем в България, за да работи там, а аз да мога да играя.

- В “Левски” ли отидохте?

- Първоначално отидохме в ЦСКА, защото все пак майка ми е била гимнастичка на този клуб, но залата и обстоятелствата не бяха такива, каквито искахме, и затова отидохме в “Левски” при Нешка Робева.

Нешка си е Нешка!

Останах няколко

години при нея,

до 17-годишна възраст. В България беше станало тежко – счупих си крака на турнира “Жулиета Шишманова”, изкарах лош двегодишен период, на всичкото отгоре бях и напълняла и затова с майка ми решихме да се върнем в Италия. Във Фабриано предложиха на майка ми да стане треньорка на клуба и тя се съгласи. Една година идвах тук само за състезания, но след като завърших спортното училище в България, се върнахме окончателно в Италия. Направих всичко възможно, за да вляза отново във форма, така че на 18 години ме пуснаха да играя на световно.

- Във Фабриано има и други български треньорки...

- Да , в момента хореографката ни е българка, имаме и треньорка, която дойде с нас от България – Лора Темелкова, тя работи в курсовете.

- А спомняте ли си как стана първият ви досег до гимнастиката – майка ви ли ви подтикна, или вие самата решихте, гледайки гимнастичките в залата?

- Не знам и аз самата. Открай време съм в залата. Не помня дори как съм казала на майка ми, че искам и аз да се занимавам с гимнастика. Спомням си обаче, че

бях вечно в залата

и обичах да си

играя с уредите

- За вас гимнастиката винаги удоволствие ли е била? Или е имало и страдания?

- О, да, беше удоволствие. В спорта винаги има тежък и упорит труд - или го приемаш така, или в противен случай не си вършиш работата добре.

- По колко часа сте тренирала?

- И по 10 часа на ден, оставала съм и до полунощ, за да тренирам в залата.

- Фактът, че майка ви е била ваша треньорка, плюс ли беше, или минус за вас самата?

- Не знам. Със сигурност майка ми е помогнала от гледна точка на това, че всяка майка дава винаги всичко за дъщеря си. Плюс това тя ме разбираше напълно, бяхме винаги на една и съща вълна, въпреки че се и карахме.

- Вие като треньорка по-добра ли сте от майка ви?

- Не мисля, че съм по-добра от нея, въпреки че тя ми казва, че имам талант. А аз ѝ вярвам. Никога не ме е лъгала, казвала ми е винаги как стоят нещата в действителност и когато се е налагало, за да се справя с определени трудности. Мисля, че

моят талант е в това,

че умея да се уча

- Кои според вас са положителните и отрицателните черти в характера ви, които са ви помагали и спъвали в спорта?

- Много съм докачлива – това е мой дефект. Когато ми направят например забележка за дадено съчетание, в първия момент се засягам. След 2 минути обаче вече започвам да си мисля как мога да се подобря. За положителните черти – това, което ми е помогнало да печеля, е, че никога не съм се отказвала, че съм волева и упорита.

за европейски и

- Познавате и българската, и италианската система на художествената гимнастика, как ги преценявате? Коя функционира по-добре?

- В Италия има безкрайно много хубави деца, ама наистина страшно много... Има със сигурност много клубове и много повече момичета, които се занимават с гимнастика, но освен това съществува и

европейски

манталитет в

правенето на

гимнастиката

Тук е трудно да намериш деца, които да не искат да ходят на училище, защото искат да тренират в залата. В България пък това е нормално. Но е ясно, че нещата се и променят... Аз лично се чувствам български тип гимнастичка, въпреки че обожавам Италия и като чуя италианския химн, сърцето ми започва да тупти от вълнение. Но и аз самата не мога да се определя. Кръстоските май са най-доброто нещо.

- Какви са отношенията ви с българските гимнастички и треньорки днес?

- О, разбирам се прекрасно с всички. Има и много български треньорки в Италия. Ивелина Талева в Сполето например.

- Вие не сте имала щастието да познавате именитата си баба Жулиета Шишманова, но сте участвала в турнира с нейното име... Какви чувства изпитва човек в подобна ситуация?

- За мен е огромно щастие и чест да бъда внучка на Жулиета Шишманова. Мисля, че гимнастиката е в кръвта ми, не знам как точно да го обясня... Всеки път, когато съм била в Бургас на турнира, е било страхотна емоция, защото

се чувстваш

наистина особен

и специален човек

– състезаваш се в турнир на името на баба ти! Когато го спечелих, беше наистина прекрасно! Спомням си обаче и как точно в деня на финала почина другата ми баба...

- Бях чела, че и до днес се страхувате да летите със самолет заради самолетната катастрофа, при която навремето загива баба ви... Вярно ли е?

- Да, така е. Когато бях малка, не ме беше страх, защото не си давах сметка. Сега обаче трябва да

дишам дълбоко

всеки път, когато летя

Винаги съм напрегната. Да, самолетът е по-сигурен от колата, но аз все си мисля какво си е мислела баба ми в онези секунди... Обхваща ме паника...

- Животът ви е пълен с гимнастика от сутрин до вечер, а за личен живот и други интереси и страсти остава ли време?

- Ако ме питате за момчета и приятели – да, имало е такива в живота ми, но е доста трудно да намериш някого, който да е в състояние да разбере всичко онова, което правиш за спорта. Да кажем, че досега никой не е издържал... Все още няма никого, който да е важен в живота ми. Иначе освен гимнастиката – обичам да ходя на кино, много бих искала да се занимавам и с някой друг спорт, но не знам с какво. Отскоро влязох в един клуб по жонгльорство, това е нещо, което ми харесва, а и ми се отдава работата с уредите, така че един път седмично се занимавам.

- А отношението ви към кухнята и храната какви са? Трудни като на всички гимнастички ли?

- Все още са много трудни, за жалост много съм напълняла през последната година. Обичам много и италианска, и българска кухня. Паста, пица, баница... Аз не готвя много. Майка ми обаче е много добра готвачка, българската кухня като че ли ѝ се отдава по-добре. Прави салата “Снежанка”, която много обичам, мусака, пълнени чушки...

- Кои са любимите ви места за ваканция?

- Открих Сицилия

това лято,

това беше първата ми ваканция там, обиколих доста места и мисля, че в Италия е идеалното място за ваканция. Обичам много и Комо, където съм родена. Като кацна в София пък, си се чувствам у дома. В България като място за ваканция предпочитам Несебър.

- Какво ви предстои през следващите месеци?

- Много сме натоварени, защото сме в серия А и се подготвяме за шампионат, а сме единственият клуб без чужденка.

Искаме да сме

в челната тройка

и да играем за световна шампионка. През януари започват индивидуалните състезания, там също сме доста натоварени. Миналата година малките спечелиха отборното републиканско първенство, така че сега пак трябва да пробваме да го спечелим. Ансамбъла пък го готвим за европейското...

- С майка ви на какъв език си общувате?

- Най-често тя ми говори на български, а аз ѝ отговарям на италиански.

- Познавате ли се със световната шампионка по спортна гимнастика Ванеса Ферари, чиято майка също е българка?

- Да, познаваме се, срещаме се по шампионати и говорим на български. На олимпиадата в Лондон през 2012 г. например живяхме в един апартамент.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вместо да режат заплати, депутатите да даряват

    Цели 543 лева - с толкова да се намалят заплатите на депутатите. Идеята е на лидера на БСП Корнелия Нинова, а аргументите ѝ - че е “неморално, несправедливо и сбъркано да си увеличаваме заплатите в момент, когато хората протестират срещу ниските си доходи”.  Дотук добре, но веднага идва противоречието.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,