Първият час след травма е решаващ за живота

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/4439251 www.24chasa.bg
Спешната помощ разполага с 80 млн. лв. годишен бюджет и 6500 работещи в системата.

Първите 60 минути след травма са решаващи за спасяването на живота и затова са наречени “златният час”. Това е и стандартът в спешната медицина при травми, който е важно да постигнем и в България, казва доц. Олег Чолаков, зам.-директор на спешната болница “Пирогов”. Той е съпредседател на организационния комитет на Първия национален травма симпозиум, който започна вчера. Форумът се организира съвместно от “Пирогов” и Военномедицинската академия.

Спешната медицина е стигнала ниво на развитие, при което не може повече да подобрява възможностите си, обяснява доц. Чолаков. Доказателство за това са постоянните числа на вътреболничната смъртност при травма в САЩ. В последните години тя е 5,5 до 6% годишно. Това означава, че може да се подобряват само времето за транспортиране и качеството на обслужване по време на превозване на пациента, уточнява доц. Чолаков.

С измерване на времето след травма в спасен живот се занимават още по времето на Наполеон. Неговият главен хирург барон Ларей установил, че при медицинска помощ 8 часа след травма смъртността е 75%. Той измислил и първата линейка - наподобява покрита носилка на колела, теглена от конски впряг. Много по-късно, през Корейската война, се видяло, че час и половина транспорт означават 2% смъртност за ранените.

Времето за достигане на пострадалия до болница може да се намали чрез различни мерки. У нас на преден план са нерешените проблеми в организацията на спешната помощ - спешните центрове се занимават с много несвойствени дейности, и липсата на хеликоптерна спешна помощ, казва доц. Чолаков.

България е единствената страна в ЕС, която няма хеликоптерна спешна медицинска помощ. Въздушните линейки спасяват живот при тежки травми, инфаркт и инсулт, спешни състояния при високорискови бременности и новородени, трансплантация, осигуряване на помощ в труднодостъпни райони и др. Поредното предложение за създаване на такава служба ще бъде аргументирано от спешните медици към управляващите на форума.

По данни на Българското дружество по спешна медицина, което обединява водещи реаниматори, хирурзи, травматолози, токсиколози и др., само 10% от случаите, за които се отзовават линейките на спешните центрове у нас, са действително спешни. Все още не са публикувани, а това означава, че не са и уточнени, критериите за спешност. Спешно е състоянието, при което има пряка опасност за живота - травма, кървене, инфаркт, инсулт и др., обяснява доц. Чолаков. Извън тези категории остават повикванията за висока температура например, които по сегашната нормативна уредба са работа първо на личния лекар.

Поради липсата на точни данни у нас не се знае колко и какви са травмите годишно, нито времето, за което пострадалите се транспортират до болница. Вследствие на това няма и достоверна информация за разходите - преки и косвени, за здравната система и за държавата. В тях влизат спешната помощ, медицинските дейности, рехабилитацията, обезщетенията при инвалидност, болничните за пострадалия и членовете на семейството му и др.

Да се създаде национален център по спешна медицина - учебно-практическа структура, която да поеме управлението на целия процес, ще обсъждат участниците в травма симпозиума. Друго предложение е да се създаде и медицински регистър на травмите.