Капка Кумар станала индийка след "Слонът, моят приятел"

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4464033 www.24chasa.bg
Със съпруга си

Вече 30 години една българка представя и популяризира индийската култура у нас. Гостувала в много от популярните тв предавания. Канена е в “Шоуто на Слави”, “На кафе”, “Танцувай с мен”, “Часът на мама”, била е в студиото на Милен Цветков, явява се като специален гост в празненства на индийското посолство. Танцува индийски танци в програми в София и по морето. Предава опита си в различни школи, организира семинари, а на първо място са трите  дъщери. Капка Кумар - такава я познават хората.
Преди няколко седмици тя отново се появи в тв ефира, този път като собственик на индийски ресторант. В един от епизодите на “Кошмари в кухнята” шеф Манчев се зае със задачата да промени заведението и да помогне да се разработи. В предаването обаче зрителите видяха една друга Капка, различна от винаги усмихнатата и ведра жена. Тя се появи лесно ранима, видяхме нервни избухвания и проблеми в семейството. Най-шокиращото  признание в ефир бе, че съпругът ,
индиецът
Раджиндер Кумар,
я заплашвал с нож
“Да, има сблъсък в семейството ми, но аз не съм лошата Капка. Истината е, че с децата ми се разбирам добре, но със съпруга ми имаме проблеми. Търпяла съм какво ли не в името на това да имаме семейство и да гледам децата си, но никой не знае”, разказва Капка.
Родена във Велинград в българомохамеданско семейство, тя се влюбва в Индия, след като на 5-6-годишна възраст гледа филма “Слонът, моят приятел”. От този момент до сега животът  е изцяло свързан с тази култура. Впечатлението от прожекцията в местното читалище е толкова силно, че малката Капка инстинктивно започва да имитира движенията от видените танци. Музиката не спира да звучи в главата . Става най-ревностният зрител на всеки индийски филм, който пускат в града. Като ученичка, прибирайки се към вкъщи, често се отбива до ромските къщи и в захлас слуша музиката, която звучи оттам. На 14 г. получава първите си две касети с истинска индийска музика. Баща  по това време работи в Либия, където кара цистерни с вода. Взел записите от свой колега и ги подарил на дъщеря си. А Капка сама разучава танците, така както ги усеща, без учител, пред огледалото.
На 16 години е първата  поява пред публика. Като ученичка в Техникума по обществено хранене решава да се яви на фестивал на художествената самодейност с индийски танц, който сама е измислила. Не знаела какво се пее в песента, но правела движенията по интуиция, на едни плачела, на други била жизнерадостна. С пари, изкарани от бригада, си купила бижута и ги променила така, че да приличат на индийски. От София си взела плат и отново сама си ушила тоалета. Признава, че не може да рисува, но е истински професионалист в изработването дори на най-трудните бродерии.
Въпреки че майка  се смеела на увлечението , именно тя осъществила мечтата  да се запознае с индийци. Пътувайки един ден с влака до София, жената случайно среща двама индийски студенти по медицина в Пазарджик. Заговорили се, разказала им, че една от дъщерите й е запалена по тяхната култура и от дума на дума ги поканила на гости. Когато младежите пристигнали в дома на Капка, тя веднага им връчила лист и химикал и ги помолила да й напишат някакви думи и изрази. Показала им и един от танците си. Впечатлени от уменията , момчетата я поканили като специален гост на вечер на индийската култура в Пазарджик, където се събирали студенти от цяла България. Майка  не била съгласна, но баща , който се гордеел с артистичните й заложби, сам я закарал до празненството. Още същата вечер получила покана да танцува пред индийското посолство.
В деня на събитието
краката  треперели
от притеснение,
 виело  свят от пътуването. Все пак излязла на сцената, но когато се прибрала в съблекалнята, повърнала от напрежението. Точно тогава при нея връхлетели няколко човека от посолството и взели да я разпитват кой в семейството й е техен сънародник. Разпалено й обяснявали, че тези движения се учат с години и я обявили за преродена индийка.
Така започнали да я канят на всички тържества, свързани с тази култура. В дома  във Велинград всяка събота и неделя се събирали студенти, носели списания, видеокасети и за тях майка  и баща  - леля Джуна и чичо Йосиф, били българските им родители. Започнала сама да учи езика с учебник, който някой й донесъл. В рамките на година и половина вече владеела хинди.
Но в никакъв случай не искала да се омъжва за индиец, защото не можела да си представи, че може да живее далеч от България. Родителите  също държали 6-те им деца - четири момичета и две момчета, да бъдат близо до тях. Още като ученичка в последните класове, заедно с майка си и една от сестрите си, започнала работа в семейния магазин за домашни потреби. Помощението било огромно и се намирало в центъра на града. “По това време баща ми беше един от богаташите на Велинград, след Либия имахме джип, тир, две волги, което беше много за времето си, пазарувахме по корекомите. Вече бях завършила техникума, една туркиня от Плевен нарочно се запозна с майка ми, с идеята да ме омъжи за сина  - турския красавец. Всичко се случи много бързо - годеж, сватба, бебе, а аз бях на 21 г. и изобщо не осъзнавах какво става, защо тази жена бърза толкова”, разказва Капка. Не разбирала какво си говорят съпругът и свекърва й, защото обсъждали всичко на турски. “Бях бременна във втория месец, а той влизаше в стаята и започваше да ме бие. Прибрах се вкъщи, той дойде и каза на майка ми: Тя, ако не ме гледа в очите, ще бръкна, ще й изкарам окото и ще й го сложа в ръката”, добавя Капка. Пратили го да си търси друга жена барабан и се развели.
Родило й се момиче, което кръстила на майка си - Джуна. Детето било на четири годинки, когато от София я потърсили да танцува за откриването на индийски ресторант. Лицето й се появило на билборд, участвала в програмата на заведението, получила ангажименти и в други популярни по онова време вариететни програми. Недоброжелатели обаче й спретнали интрига и тя ядосана се върнала във Велинград. Там се запознава и с бъдещия си съпруг. Бил готвач в София и като много други индийци им отишъл на гости. Дъщеря й го харесала за татко. Малката Джуна знаела хинди, четяла му приказката за трите прасенца и след това му я превеждала. Той пък й разказвал за Червената шапчица. “Казах си, че смисълът на живота ми е детето, тя е щастлива с него. Ако сега ми се беше случило,
не бих го направила
Човек плаща за всичко”, разсъждава Капка. Раджиндер Кумар сам пожелал да приеме християнството, дълго настоявал да се венчаят и на 28 години младата жена отново минала под венчило.
Останала с дъщеря си във Велинград, съпругът й пътувал всяка събота и неделя от София, където работел. Капка не бързала да има дете, но появата на втората й дъщеря Кавита я изненадала. В този период тя открива едно съвсем различно лице на съпруга си. Започнал да й вдига скандали, че е имала приятели индийци преди да се запознае с него. “Бях бременна в осмия месец, той се напи и извади нож срещу мен. На следващия ден изпих 40 сънотворни, не исках повече да живея, отново да направя същата грешка като с първия брак. Спасиха ме и докторите бяха изумени, че нито аз, нито бебето сме пострадали”, припомня си жената. Раджиндер я моли за прошка, иска втори шанс и го получава. Мирът в семейството обаче не продължава дълго и Капка признава, че съпругът й често я бие. Още докато кърми Кавита, разбира, че е бременна с третото си момиченце Ракеши. Категорична е, че ще прекъсне тази бременност, но докторите не се съгласяват, тъй като вече е в четвърти месец. По-късно се оказва, че са сбъркали с изчисленията, но сега е щастлива, че е родила и трети път.
През годините цялото семейство няколко пъти се мести в търсене на работа. Раджиндер работи в различни ресторанти по морето. Капка първо с голямата, а после и с двете по-малки момичета представят индийските си танци в различни програми и конкурси. Много дълго животът й минава в пътуване между Варна и София, за да води школите си, в които преподава.
“Съпругът ми
излезе от сърцето ми,
когато Джуна в тийнейджърските си години започна да бяга от вкъщи. Той я гонеше и не искаше да я допусне у нас. Чуждо дете да е, ще му подаде ръка, а това е моето”, с огромна болка разказва Капка. Добавя, че тормозът над нея продължава, но търпяла в името на децата и семейството си. При един от поредните случаи, в които той я заплашил с нож, чашата на търпението й преляла. "Живях за родителите, за децата си, сега е време за мен. Всяка жена трябва да знае, че трябва освен за близките да се грижи и за себе си. Намерих си място и човек, който ме обича и обгрижва и вече има мир в душата ми. Подала съм документи за развод, но не мога да изгоня Раджиндер от ресторанта и дома си и да го оставя като куче на улицата. Той е баща на децата ми. Говорим си вече само по работа, проблемите ни са между нас двамата, на момичетата не позволявам да кажат една лоша дума за родителя си”, добавя Капка.
Сега е съсредоточила усилията си върху концерта, който й предстои на 11 декември. В зала “Света София”, в сградата на Народното събрание, тя ще отбележи 10 години от създаването на танцовата си школа и 30 години на сцената.

С две от дъщерите си
С две от дъщерите си