Опасен нов свят

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4509385 www.24chasa.bg

Всяка година, от деня на св. Николай Мирликийски (270-343 г. н.е., епископ на гр. Мира в Ликия), с който започват коледните празници, светът пощръклява да надзърне в бъдещето. Неслучайно навечерието на Рождество наричаме Бъдник, Бъдни вечер, а западните християни - Адвент (лат. adventus, идване, пришествие). Част от ритуала е да предвидим какво иде, какво ни чака в бъдещето, ама винаги с оптимизъм и в очакване на чудеса. Неслучайно светият чудотворец Николай е покровителят на занаятите, търговците, моряците, че дори на крадците - и разбира се, на банкерите. Приживе светиня му е бил банкер (лихвар) и е давал кредити, преди през 325 г. да напише Кредото (Символ верую) на Първия вселенски събор в Никея. Никоя институция с претенции да е авторитет в икономиката - от Световната банка и Европейската комисия, та чак до градските многотиражки и прочутата габровска радиоточка - няма да пропусне да ни обади прогнозите си за новата година. Вече публикуваха десетки такива прогнози, до края на 2014 г. ще видим нови стотици хиляди. Да ви кажа отсега: Не си губете времето да ги четете, за поредна година

претенциозните
прогнози
са пълен провал

Достатъчно е да сравним дузина пророчества - ако видим, че едно с едно не съвпадат, поне като главни тенденции, значи всеки гадае напосоки. Няма ли консенсус на влъхвите, значи хаосът в стопанството е толкова голям, че никой не знае накъде върви световната икономика. Щом един световен авторитет твърди, че "делът на Югоизточна Азия в брутния световен продукт ще намалява", а друг очаква Китай аха-аха да стигне и надмине по производство САЩ, значи различен е самият аршин, с който мерят, а представите им за динамика се разминават не само по темпове, но и по посока. Разбира се, видимо по-сериозна е грешката на онзи, който предвижда Китай да стане световният индустриален шампион още догодина. Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ в текущи цени е близо двойно по-голям от китайския и каквито и корекции в съпоставими цени да правим, на Поднебесната ще й трябват поне три петилетки с двуцифрен среден ръст, за да задмине САЩ, които - да допуснем - ще напредват с 2-3% средногодишен ръст на БВП. Но ерата на бурен растеж в Китай с по 12-15% от БВП отмина, защото се затваря ножицата между цената на труда и издръжката на производството в Азия, Европа и САЩ, т.е. намалява конкурентоспособността на китайския износ - локомотива на бурния растеж на страната. И все пак промените на икономическата карта са очевидни, със сигурност световната икономика има нови лидери, които не са сред историческите суперсили от Г7 (Германия, Италия, Канада, Обединеното кралство, САЩ, Франция и Япония).
И без иконометрични модели разумният човек ще познае с просто око по графиките за ръста на БВП, че вероятно още догодина Бразилия ще влезе в челната петица, а Индия ще задмине Италия. Популярната група BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) е събрана произволно в името на остроумното съкращение, защото страните имат твърде различен профил. Но между тях вече има, ако не интеграционни процеси, то поне съгласие за общи действия.

Опасен нов свят

Съветът за финансова стабилност и т.нар. Нова банка за развитие, замислена за алтернатива на Бретън-Уудските близнаци, са само пример. Последваха и други изключително амбициозни намерения, като идеите да се ползват националните валути на Русия и Китай като световни резервни валути, да се създаде алтернативна инфраструктура за междубанкови плащания и плащания с карти, която да не зависи от съвременния разплащателен механизъм, доминиран от САЩ и ЕС. Към тези идеи неотдавнашната среща на Г20 в Бризбейн добави и предложението на австралийските домакини за създаване на глобален инфраструктурен център (hub) като база на нови финансови пазари. Ако инициативите наистина проработят, утрешният свят - или поне финансовият ще е съвсем различен. В този нов свят доларът няма да играе изключителната роля на световна резервна валута, а финансовите потоци ще могат да заобикалят старите световни финансови центрове.

Политически коректната риторика заблуждава. До края на миналия век делението на света на индустриални държави, нововъзникващи пазари и (не)развиващи се страни имаше някакъв смисъл. Днес предизвиква все повече ирония. Да твърдиш, че Китай е “нововъзникващ” пазар, а Испания – индустриална държава, означава да не виждаш реалности с поне четвъртвековна давност. Истината е, че има страни в стара Европа, които някога са били еталон за индустриална мощ, били са лидери на модерния свят, но днес стагнират под бремето на натрупаните дългове и
нерешими
структурни
проблеми
А други икономики, които бяха нововъзникнали, бяха развиващи се, днес вече са новите стопански лидери. В тези нови реалности е дълбоката причина за двете години рецесия след глобалната финансова криза и петте години депресия оттогава насам. Затова посрещаме вече шеста нова година в ямата на депресията, без изгледи Старият свят да се оттласне от дъното. Няма решение за стагниращите икономики на половината политически гиганти от Г7 и затова няма изход, а бъдещето е неясно. Авторитетите пророци гузно премълчават този проблем. Повече ги занимават проблемите на бавноразвиващите се източноевропейски икономики, отколкото мъчителният залез на западащия Запад. А прогнозите за нова Европа, особено дългосрочните, страдат от катаракта и късогледство, причинени от вродените предразсъдъци на “западния” човек. “Западният” човек има превратна представа за икономическа динамика. За него е предварително “ясно”, че Изтокът винаги ще догонва Запада, и през ума му не може да мине, че по редица параметри Изтокът отдавна е догонил Запада и е само въпрос на време разминаването да проличи. Нищо ново, същият ментален проблем е мъчил още Зенон от Елея. Сметките за Източна Европа са като прочутата апория (парадокс) на Зенон за Ахил, който тича след костенурката.

Тя се движи с десет пъти по-бавна скорост, но се намира на един стадий напред. Докато бързоногият Ахил пробяга един стадий, костенурката все пак ще е 1/10 стадий пред него, докато той измине тази 1/10 от стадия, животното ще е 1/100 стадий напред – и така нататък, колкото и да се напъва, синът Пелеев няма да стигне корубестото, което все ще мръдне поне мъничко. Така мисли “западният” икономист за диференциалната стопанска динамика на центъра и периферията в Европа. За него, както за Зенон Елейски, битието е непрекъснато. Ама не е вярно. Всъщност само след 1.1(1) части от времето, за което Ахил изминава 1 стадий, мирмидонецът ще настигне костенурката, ще я прескочи и ще побегне напред. С един мъничък скок Ахил ще прекъсне монотонно намаляващата прогресия на догонването. Все някога източноевропейците ще направят своя ахилесов скок. Няма да е през 2015 г.

Какво все пак има да става през идващата вече нова 2015 г.? Дошло е време за бабуваната 7 години
реформа на
банковия бизнес
из основи
Тепърва ще видим как ще се отразят репресивните идеи на световните регулатори, но със сигурност те
разбиват
механизма
за трансмисия
на риска, познат от XIX век насам, и налагат на банките непосилни изисквания. Наред със стандарта за капиталова адекватност (Базел III), според който банките трябва да имат първичен капитал (CAT1) 8% от рисковите активи, сега банките трябвало да поддържат “общ капацитет за абсорбиране на загуба” (TLAC) 20% от рисковите активи. Това обезсмисля банковия бизнес, какъвто е днес. Абсурден е замисълът на “регулаторите” банките да наберат над два пъти повече капитал от вече вложения в тях, та да покрият вече поетите от тях рискове. Близо 5 пъти повече ще им трябва, за да продължат да кредитират при новите, от ден на ден по-тежки изисквания. Точно обратното ще стане – те няма да набират свръхкапитали. Отникъде не могат да докарат печалбите, нужни да платят очакваните дивиденти. Просто ще свият поемания риск. Ако банките спрат да кредитират, свръхкапитал не им е нужен. Тогава кой ще кредитира икономиката?

Ако след експеримента с “финансовия остеритет” политиците нанесат готвения удар върху кредитната система, ще предизвикат депресия за още 10-20 години, колапс на бездруго стагниращата икономика на Западна Европа, неминуема дефлация.

Оптимистичните прогнози, които ще прочетете през идните празнични дни, ще ви кажат, че светът си е тук, всичко си е постарому. Майсторите на конспиративни теории ще прогнозират точно обратното, според тях отдавна е време да дойде краят на света. Е, краят няма да настъпи през 2015 г., но ни чакат интересни, сиреч опасни, тежки и много рисковани времена.

 

Със съкращения. Пълния текст четете в Trend - 312 страници с най-добрите автори, най-важните тенденции, най-модните неща

  • Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Светът беше абсолютно безпомощен преди повече от година и половина. Пандемията го постави на колене. Лекарите бяха в шок, защото срещу тях беше напълно непозната болест, с която не знаеха как и не можеха да се справят. Стреляха напосоки, докато налучкат каква терапия да приложат. Човечеството не можеше и не искаше да приеме за реалност
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо