Жолио-Кюри - мъж на жена си или голям учен

https://www.24chasa.bg/novini/article/4521838 www.24chasa.bg
Менделеевата таблица в 119-о СОУ “Акад. Михаил Арнаудов” СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

"А сега да ви питам нещо друго по химия. Кой според вас е най-голям от тия там ,дето са (сочи стената - бел. ред.)?

Ломоносов нищо не е направил особено. Така е, факт. Последният вдясно (Асен Златаров - бел. ред.) също нищо не е направил. Златаров просто е ходил в Съветския съюз по време, когато тук е било фашизъм, и е казал, че е много хубаво, иначе като учен не е нещо особено. Кой е най-големият от другите? Мария Кюри - два пъти Нобелова лауреатка, два пъти, не един. Второ, не по една наука два пъти, а по две различни - по химия и по физика, във време, в което жените са били доста по-зле поставени в обществото. Два пъти.

И да запомните още нещо - нейният мъж е също така много велик и се казва Пиер Кюри. В София има метростанция "Фредерик Жолио-Кюри". Не бъркайте Пиер Кюри с Фредерик Жолио-Кюри. Фредерик Жолио е женен за дъщерята на Мария и Пиер. Защо тогава е взел името Кюри? За да се фука с това. Пълна нула като учен, но е бил в "Ало, ало". Гледали ли сте старите сериали? Той е бил от Съпротивата. По политически причини му се е отворило, та чак спирка на метрото. А Пиер, който е големият учен, го няма никъде."

Изказванията на министъра на образованието в началото на декември м.г. пред учениците от СОУ "Христо Ботев" във Враца, докато гледа портретите на учените по стената, предизвикаха истинска полемика за авторитетите, личностите и посредствеността. По-късно министър Танев коментира и Наполеон. "Наполеон не е бил пълководец, само дето се е вземал насериозно."

Всъщност портретите на учените, които се срещат в кабинетите по различните предмети, се поръчват от учителите, и то ако училището разполага с излишни пари.

"Няма регламент за поставяне на портрети в училищните кабинети. Това решение взема самото училище според желанието на учителите по различните предмети", обясни за "24 часа" заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева, която е историк. В нейния кабинет по история винаги стоял портретът на Левски.

"Колко голям учен е Фредерик Жолио-Кюри, ми е трудно да кажа, но че от цялата фамилия Кюри (към която той принадлежи по брак) е най-незначителният, е ясно. Той е известен в България най-вече, защото е носител на Сталинска награда за мир. Асен Златаров е значителен най-вече с това, че е завършил химия в чужбина и че е обичал да пише литературни творби, а за Ломоносов, който наистина е крайно интересна фигура, руснаците имат торба вицове за това как той е открил всичко." Така защити проф. Тодор Танев министърът на околната среда и водите от правителството на Марин Райков - Юлиан Попов, във фейсбук.

Коментарите на министър Тодор Танев провокираха и вълна от защитници. (Виж какво мислят учители по физика, химия и история от столичното 119-о СОУ "Акад. Михаил Арнаудов долу.) "Професорът повдигна изключително важен въпрос - за фалшивите авторитети, насаждани в учебниците на нашите деца, каза д-р Любомир Канов от Ню Йорк. Според него "на Фредерик Жолио-Кюри изобщо не му е мястото между истински големите умове на ХХ век".

"Ако не е била ролята му на агент на влияние на сталинистката пропаганда, хитро скрита зад общата на Сталин и френската Съпротива борба срещу Хитлер, в която има участие и Фредерик Жолио, както и ролята му за открадването на тежката вода от Норвегия, оказало известно влияние върху изхода на надпреварата за първата атомна бомба, той едва ли би оставил името си на голям учен, заслужаващ такава почит в българските училища и дори именуването на спирка на метро в град София. Човек, който е получил Сталинска награда, най-малкото би предизвикал скептичност у хора, които знаят кой е всъщност Сталин", пише още д-р Канов. Според него обаче е непростимо за българските деца да не знаят за колоси като Макс Планк, Нийлс Бор, Пол Дирак, Хайзенберг и много други, които "освен получени Нобелови награди, са променили завинаги нашето разбиране за физиката на Вселената и на Микросвета".
Както е известно, нобеловата награда за химия през 1935 г. е дадена съвместно на Фредерик Жолио-Кюри и на съпругата му Ирен Жолио- Кюри за синтеза на нови радиоактивни елементи. Всички сериозни изследвания подчертават съвместния научен принос на двамата. Ако у нас тачим Фредерик като научно светило, би трябвало същото да е и отношението и към Ирен.

Във Враца сменили портретите, били вече пожълтели

Кабинетът по химия във врачанската гимназия е от 1993 г. През 2012 г. той е напълно модернизиран от дизайнерската фирма на врачанина Ивайло Рацов, с която училището има договори за реновирането и на други кабинети. Средствата за модернизацията са изцяло от бюджета на гимназията, каза директорът Виктор Кръстев.

Шестте портрета на видни химици, които министър Танев забелязва в кабинета и ги коментира при посещението си на 8 декември т.г., са съществували и преди реновирането на кабинета. Преди две години били подновени само защото старите вече били пожълтели и увредени.

Директорът на училище "Христо Ботев" Виктор Кръстев уточнява, че изработеният от дизайнерската фирма проект е бил обсъждан от 5-членна комисия учители и настоятели, а е бил одобрен и приет за изпълнение на общо събрание на гимназията. Обновеният кабинет по химия пък бе открит от тогавашния просветен министър Сергей Игнатов на 1 юни 2012 г.

Марина Бозаджиева, учител по химия: Благодарение на Менделеев днес се пие хубава водка

Ломоносов е свързан с развитието на науката през XVIII и XIX в. Има голяма заслуга за строежа на веществата и за това, че веществата се състоят от атоми, атомите са свързани в молекули. Той е този, който дава основите на закона за запазване масата на веществата. Занимавал се е и с рудно дело, нефт, със стъкло, с минерали. Той е член не само на Руската академия на науките, но и на още няколко места в света е почетен професор.
Менделеев освен Периодичната система, която създава, предсказва и някои химични елементи, които ще бъдат открити, и им оставя място в Периодичната система. Сравняват делото на Менделеев с делото на светите братя Кирил и Методий заради написването на азбуката. Той се занимава с разтвори, с т.нар. сулфатна теория на разтварянето. Неговият дисертационен труд е в областта на етиловия алкохол. Благодарение на него в момента се произвеждат най-добрите водки. Той е пазител на главната палата за мерки и теглилки и тя носи неговото име. Менделеев е основател на съвременната агрохимия.

Асен Златаров се занимава с физико-химия, признат и в чужбина. Проф. Асен Златаров заедно с Петко Каравелов и неговата съпруга Екатерина създават комитет за защита на евреите. Той следва химия в Женева, защитава докторска дисертация в Гренобъл. Преподава химия на хранителните продукти в Мюнхен. През 1910 г. се завръща в България. Води катедрата по органична химия. Умира през 1936 г.

Роза Бъчварова, учител по история: Наполеон е толкова пълководец, колкото цар Симеон Велики

Наполен е дал твърде много на историята. Освен с битките той остава и с по-значими и по-трайни неща във времето като системата от лицеи и колежи, която се създава първо във Франция в началото на XIX в. и впоследствие и в целия свят.

Пак по негово време е създадена Френската национална банка - една от най-стабилните институции в Европа. Френският франк като парична единица се появява тогава - най-стабилната европейска валута до Първата световна война.

Освен с битки в конкретния случай има други неща, които могат да се кажат, а те са по-трайни и значими във времето.

Битките в крайна сметка са по-атрактивната част от историята, тази, която се помни, и от друга гледна точка военното щастие е твърде нетрайно, знаем, крилата е богинята на победата.
Наполеон е сред най-талантливите генерали. Наполеон е толкова пълководец, колкото и нашият владетел цар Симеон Велики. Но Симеон и Наполеон не са само пълководци.

Красимира Божкова, учител по физика: Да не се зачеркват с лека ръка учените енциклопедисти

И Менделеев, и Ломоносов, независимо че имат основен принос в химията, са допринесли достатъчно и във физиката.

Те са учени енциклопедисти. Има учредена награда по физика на името на Менделеев, независимо че той е повече известен с Периодичната система.
Той има принос в метеорологията - как се засичат въздушните маси.
В момента много добре се ползваме от това, за да знаем по часове какво ще се случи с времето.

Това, което знам за Ломоносов, е, че той преработва много теории, които важат за идеалните тела. Той ги преработва за реални ситуации. Законите по физика важат за идеален случай, за модели, а в реалния живот не работим с модели, а с реални тела.
Ломоносов и Менделеев не са хора, които с лека ръка могат да се зачеркнат от списъка на допринеслите за науката. Това важи и за българските учени, които имат принос към конкретни дялове от химията, физиката и въобще от науката.

За Фредерик Жолио-Кюри не бих казала, че е бил пълна нула, защото той продължава изследванията на Пиер и Мария Кюри. Друг е въпросът, че много малко се знае за него. Хората го свързват с училищата и метростанцията на негово име. Човекът, каквото е могъл, е направил. За Пиер и Мария Кюри мога да ви разкажа много неща.
В световната наука има големи промеждутъци от време, през които няма забележителни открития, защото техниката не е напреднала, а и то си е доза гениалност.