- Г-жо Кунева, след атентата в Париж заплашена ли е и България от терористични атаки?
- България е сигурна страна и полагаме всички възможни усилия да останем такава. Ние подкрепяме коалицията срещу “Ислямска държава” и изпратихме помощ. Звучи отдалечено, но така работим за България, макар и не на наша територия. Същевременно участваме във всички координирани усилия на ниво ЕС. На последните съвети по правосъдие и вътрешен ред се обсъжда една много важна тема - набирането на доброволци за “Ислямска държава” сред европейските младежи. В България това не се случва, но е факт в много други държави в ЕС и заради това подготвяме законодателни промени за криминализирането на участието в ИД. Не можем да си разрешим нито секунда разсейване. Заради това и настоявам приемането ни в Шенген да се приеме като свръхважна задача от всички български власти.
- Има опасения, че с бежанците в България влизат и терористи. Как се работи, за да се допускат само хора, които бягат от война?
- Службите
проверяват на три
етапа всеки
влязъл нелегално,
особено хората без документи. До 24 часа от задържането на нелегален имигрант се правят проверки в Шенгенската информационна система, събират се пръстови отпечатъци за проверка и хората се регистрират в Европейската система. Тези проверки са част от европейската система за сигурност. Ако не бяхме част от нея, нямаше как да получим информация дали някой няма регистрация в друга държава и дали няма сигнал, че човек, който иска убежище, не е потенциално проблемен. Ние и в момента се държим като шенгенска страна, но формалното ни приемане ще повиши в пъти сигурността.
- Какво точно ще направите за охраната на границата, остана впечатлението за караница между полиция и армия?
- Няма напрежение между двете министерства. Тече абсолютно нормален диалог между няколко ведомства, между които са МВР и МО. Ефективно се включиха и министерството на земеделието, Външно, на финансите. Всички работим за една държава и следваме Конституцията, законите и международните договори. Важно е да решим въпроса сега, през зимните месеци, когато натискът по границата е по-слаб. И главният проблем е свързан с бюджета. Министерствата не получиха тези суми, за които претендираха, в процедура на дефицит сме и аз разбирам аргумента, че ако дадем на МВР или на МО, тези средства трябва да се вземат от другаде. Трябва да направим усилия, защото освен сигурност на границата искаме и сигурност във вътрешността на страната. В момента във вътрешността има по-малко полицаи, защото са командировани по границата. Това беше правилната стъпка през 2013 г., когато започна бежанската вълна. На всеки 100 метра имаме граничен полицай и благодарение на това България се справя добре. Но това е сериозно напрежение и не може да продължава дълго. Опитваме се да намалим нуждата от допълнителни средства през възможностите на другите министерства - земеделското ще подържа горските пътища, Министерството на отбраната може да даде техника и механици, т.е. да осигури логистиката. Продължаваме и със строежа на инженерното съоръжение, което ще възпрепятства незаконното преминаване и каналджиите през границата. То ще намали натиска върху живата сила. Защото натискът се е увеличил с над 200%. Граничим със страна, в която има близо 2 млн. бежанци. България никога няма да откаже убежище по хуманитарни причини, но когато става дума за сигурността, ние трябва да знаем кой влиза в страната. Целта е да спестим колкото можем от живата сила без да се поставя под въпрос сигурността.
- Защо ще достроявате оградата, след като МВР каза, че не работи добре?
- Съоръжението има и добри страни. По данни на МВР там, където има ограда, опитите за нелегално преминаване са намалели 7 пъти. Но за да няма лоши ефекти, МВР трябва да даде ясно техническо задание, когато тръгне дострояването на оградата.
- Защо върнахте в агенцията за бежанците Никола Казаков, който бе сменен за несправяне с бежанската вълна?
- Това е решение на МС от сряда. Тогава за първи път се видях с г-н Казаков и имам желание да направя всичко възможно да изградим един работещ екип. Надявам се, че той си дава сметка за ситуацията, в която се намира страната по отношение на бежанците, както и за това, че трябва с двойни усилия да отговори на критиките, които е имало в предишния му мандат. Когато премиерът обяви неговата кандидатура, той каза, че дава едномесечен срок, за да се постигне резултат.
- Какво ще направите за по-добра интеграция на бежанците?
- За начало създаваме с вицепремиера Ивайло Калфин
национален съвет
по миграционна
политика,
който да гледа въпроса от охраната на границите до интеграцията. Без интеграция бежанците ще се влеят в сивата икономика, а от нея крачката до организираната престъпност е твърде малка. Чувала съм коментарите “интегрирайте първо българите, след това се грижете за сирийците”, но смятам, че са неправилни. В България има хора, получили международна закрила и за нашето общество е много по-добре те да са легални, да плащат данъци и осигуровки. Интеграция в гетото няма. Ще настоявамда се възобнови работата на интеграционните центрове в местата за настаняване, където да се учи български език. Искам и повече усилия децата бежанци да посещават училище – образованието винаги е първата крачка. Сега от 800 само 30 ходят на училище.
- Много страни в ЕС обвързват влизането ни в Шенген с резултатите от мониторинга, а британският посланик каза, че вероятно той ще остане само за България. Можем ли само със стратегията за правосъдна реформа да получим членство в Шенген и отстъпки за механизма?
- Винаги, когато сме се обединявали, сме успявали. За мен Шенген е икономика и сигурност. Трябва да направим всичко да не отлагаме влизането, а то в голяма степен е свързано със съдебната система. Официално механизмът за сътрудничество не е свързан с Шенген, но България трябва да излъчва сигнали, че може да се справи с всеки проблем - от сигурността до съдебната реформа. Тази реформа е съобразена и с желанието, което имат съдиите - да видят променена работна среда. ВСС е правителството на съдебната система и трябва да разпознае отговорността си. Ако нещо се губи в картината, то е лидерството на съдебната система. Другите ни основни усилия трябва да са в борбата с корупцията.
- Какви ще са те?
- Трябва да се усили налагането на закона. Българското общество дава много силни знаци, че няма да търпи корупцията. Имаме нужните регистри за публичност за имотно състояние, на обществените поръчки и трябва да минем без отлагане към следващата стъпка. А тя е прилагане на закона и налагането му със сила. Има органи, които са създадени за това - агенцията по храните, Сметната палата, НАП, финансовият контрол. В следващите месеци ние трябва да се концентрираме върху тяхната работа. Това е превантивният аспект, другият е наказателният. В момента в Румъния има над 800 души на средно и високо ниво, осъдени за корупция. На нас не ни трябва една шумна присъда, за да се отчетем, а да има системни действия в тази посока. Румъния постигна доста чрез своята агенция АНИ. Техният опит трябва да ни даде оптимизъм, че след като те го правят, няма основание и ние да не го направим. Нужни са гаранции за независимостта на хората, които се занимават с тази тема. И естествено след като те си свършат работата, да има много силна намеса от страна на прокуратурата и съдебната система, за да се стигне до осъдителни присъди.
- Често споменавате икономиката. Какво трябва да се направи, за да се развие икономиката?
- Трябва да реформираме държавата. У нас е изключително неясен въпросът със собствеността. Икономиката преди всичко е въпрос на правото. Усилията трябва да се насочат там, където има най-много нужда - правна рамка, гарантиране на собствеността, лицензионните режими, обслужването на едно гише. Ако ги направим, България след няколко години ще бъде по-добра страна.
CV
Родена на 22 юни 1957 г. в София
Завършила е право в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирала е в университетите в Джорджтаун - САЩ, и в Оксфорд
Бе главен преговарящ за присъединяването ни към ЕС и министър по европейските въпроси в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев” и първият ни еврокомисар (2007 до 2010 г.)
На 1 юли 2012 г. създаде партия “Движение България на гражданите” (ДБГ)
Вицепремиер във второто правителство на Бойко Борисов