Ирина Бокова без майтап ще стане шеф и на ООН

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4530816 www.24chasa.bg

Преди шест години написах един текст със заглавие "Ирина Бокова без майтап ще оглави ЮНЕСКО". Онзи ден самата Бокова ми го припомни с думите, че съм бил първият човек, който е повярвал в нейния успех. Така си беше - на кандидатурата се гледаше несериозно в България. Повечето хора мислеха, че е някаква амбиция без особени шансове.

От петък Ирина Бокова е официален кандидат на България за генерален секретар на ООН. Най-вероятно тя ще бъде избрана след два мандата начело на ЮНЕСКО. Шансовете са много по-големи, отколкото бяха при избирането начело на ЮНЕСКО. Проблемът бе дали българската държава ще я подкрепи, защото, когато правителството на Орешарски я издигна преди шест месеца, имаше гласове против. Всъщност имаше двама други български кандидати - Кристалина Георгиева и Николай Младенов. Те не бяха обявявани официално, но е чиста истина, че са били обсъждани между правителството, президента и други отговорни фактори. В крайна сметка е било преценено, че Бокова наистина има реални шансове заради личните си качества и световна популярност. И Бойко Борисов, и президентът Росен Плевнелиев препотвърдиха, че това е нашият кандидат.

Защо България

има шансове

Защото е редът на Източна Европа да оглави световната организация. В ООН има пет регионални групи - Западна Европа, Африка, Азиатско-Тихоокеанският регион, Източна Европа и Америка. Всички останали региони освен Източна Европа са оглавявали организацията - Западна Европа е имала 4 генерални секретари, Африка - двама, Латинска Америка - 1, Азия - 1. Единствени ние - бедните, потиснати и комплексирани източноевропейци, не сме били начело на "световното правителство". Почти сигурно е, че този път генералният секретар ще бъде източноевропеец.

Избирането на генерален секретар става чрез отрицателен вот от петте страни - постоянни членки на Съвета за сигурност. Това са победителите в последната световна война, които са и основателите на световната организация - САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция. Те трябва да посочат един кандидат, срещу когото никой няма нищо против. После Общото събрание на ООН утвърждава избора на Великите сили. Гласуването между постоянните членове става с "къса клечка". Избраният не трябва да има нито една "къса клечка" за себе си. Истината е, че е резултат от дълги и сложни преговори между петте сили. Кандидатът трябва да е приет от всички, но същевременно да не е твърде близък до някоя регионална или глобална сила или група. Западът - САЩ, Великобритания и Франция, обикновено е сравнително единен. Тоест бъдещият кандидат трябва да е приемлив за три групи - Русия, Китай и западните сили.

Истината е, че Русия ще има решаващата дума в това гласуване този път. Русия принадлежи към групата на Източна Европа. Преди броени дни Русия се включи в обща декларация на регионалната група, че се настоява избраният кандидат да е източноевропеец, което е позитивен сигнал. Но предвид украинската криза и изострените отношения на Кремъл и Брюксел преговорите ще са много трудни и руската позиция не може да бъде предпоставяна. Последните разправии около "Южен поток" може да са повод Русия да се противопостави на български кандидат. Но от друга страна, за руснаците България е доста по-приемлива, сравнена с Полша и Прибалтика. Така че стигаме до ролята на личността в историята.

Защо Бокова

има шансове

Общата нагласа е този път за генерален секретар да бъде избрана жена или поне гей. Настроенията сред дипломатите в световната организация са, че е крайно време на нейната 70-годишнина тя да бъде оглавена от жена. Заради издигането като основна тема на организацията на предотвратяването на насилието даже идеята за полово равенство може да се окаже по-важна от принципа на регионалния паритет. Затова няколко жени от Латинска Америка също ще се кандидатират - например чилийската президентка Мишел Бачелет и колумбийската външна министърка Мария-Ангела Холгун Кюелар. Както и силната кандидатура отпреди седмица на новозеландката Хелън Кларк, шеф на ПРООН - програмата на ООН за развитие.

Вероятно Великобритания и Франция ще подкрепят кандидат жена от Източна Европа заради солидарноста в рамките на Европейския съюз и декларираната подкрепа за половата равнопоставеност.

Колкото и да е неочаквано, Бокова има почти безрерзервна подкрепа от Китай, твърдят дипломати от Ню Йорк. По време на работата в ЮНЕСКО е била много харесана от китайците заради програмите за образование на жените.

Остават САЩ и Русия. Заради войната в Украйна ще е доста трудно да се намери приемлив и за двете страни кандидат. Сръбският кандидат - Вук Йеремич, бившият министър на външните работи, със сигурност ще получи вето от САЩ заради т.нар. стратегическо партньорство с Москва. Данило Тюрк, бившият президент на Словения, би могъл да бъде предпочетен от Москва, но пък за негово съжаление е мъж и не знае френски.

Бокова би могла да бъде подкрепена от Москва - тя е завършила МГИМО, тоест е руски възпитаник - говори руски толкова добре, колкото английски (завършила е и "Харвард"), както и испански и френски. Има два добри знака от страна на Москва - факта, че Русия подкрепи общата декларация на източноевропейците и срещата на Путин с Бокова преди месец. Но това са още само знаци. Мачистките стойки на руските официални власти и кампанията против толерантността може да бъдат изтълкувани като знаци против идеята кандидатът да бъде жена.

САЩ по-скоро ще подкрепят Бокова, особено ако е приемлива за Москва. Избирането в ЮНЕСКО стана с решаващата подкрепа на Хилари Клинтън. Гласуването в ООН ще бъде преди американските избори, на които Хилари Клинтън вероятно ще бъде кандидат за президент. Дори и да загуби изборите от кандидат на републиканците, решението за ООН ще се вземе от доминираните от Демократическата партия дипломати. Бокова има топли отношения с много от тях.

Много показателен за настроенията в САЩ е една статия-прогноза от бившия полски президент Александър Квашневски в "Уолстрийт джърнъл", най-важния вестник на света. Квашневски казва буквално следното:

"Понякога изглежда, че за останалата част от Европейския съюз разширяването на изток означава само приток на работна ръка след присъединяването на нови страни. Истории за работници мигранти от по-новите страни членки, които заемат работни места и се възползват от облагите на своите западни съседи, пълнят вестникарските страници във Великобритания и на други места. Но данъците, които тези работници плащат в страните на пребиваване, са по-високи от социалните плащания, които получават, а също така и от паричните суми, които изпращат в собствените си страни. Ако не друго, те субсидират системите за социална сигурност на Европа на изток и на запад. Хората от Централна и Източна Европа не считат за необходимо да се извиняват, че упражняват правото си да работят за по-добро бъдеще. Добре ще бъде, ако останалата част от Европа се поучи от тяхната енергия и оптимизъм. Това самочувствие проличава сега в издигането на политици от Централна и Източна Европа на ръководни международни позиции. Допреди известно време кандидати от тези страни можеха да заемат само символични постове в по-ниските нива на международната администрация, но сега те са на ръководни длъжности заради своите заслуги и опит. Туск, министър-председател на Полша от 2007 до 2014 г., беше избран, защото беше най-добрият сред останалите кандидати. Той постигна същия успех както Йежи Бузек, бивш министър-председател на Полша, който беше президент на Европейския парламент от 2009 до 2012 година. Четирима от шестимата вицепрезиденти в новата Европейска комисия са от Централна и Източна Европа.

Тази тенденция се наблюдава не само в Европейския съюз, но и във всички големи международни организации. Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО и бивш външен министър на България, е в момента с втори мандат, като оценката за нейната работа е много висока. България я номинира за наследник на Бан Ки Мун на поста генерален секретар на ООН.

Всеобщо е мнението, че тя е водещият кандидат за тази позиция. При нейна победа тя ще стане първата жена и първият източноевропеец на този пост. Крайно време е регионът да получи тази висока чест."

  • 34 хиляди за една решетка не са много. Резилът е голям!

    34 хиляди за една решетка не са много. Резилът е голям!

    Няколко дни българските депутати упражняват дар слово (според наличностите) и политически патос по въпроса с новата желязна решетка на парадния вход на парламента, която трябва да ги пази от любовта народна. Оказа се, че формално щетата не е кой знае колко голяма. Решетката струва едни 34 хиляди лева. Което не е чак толкова много
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо