Абсурд е, че за 20 г. всичко е било кражба

https://www.24chasa.bg/Article/460104 www.24chasa.bg
СНИМКА: “24 ЧАСА”

С Надежда Нейнски, евродепутат от Синята коалиция, разговаря Марияна Литова

- Г-жо Нейнски, защо организирате конференция за бъдещето на АЕЦ “Белене”? Поканили сте днес в парламента представители на правителството, НС, дипломати, евродепутати. Дали форумът няма да е поредната “говорилня”?

- Целта е да се припомнят фактите, свързани с проекта. “Белене” е една от най-горещите дискусии у нас, но все още на много хора им убягват фактите. На кръглата маса трябва да си зададем правилните въпроси. Искаме да дадем възможност за максимално отворен дебат, в който да се включат всички заинтересовани. От една страна, управляващите, които рано или късно трябва да вземат решение за централата, от друга - опозицията, която досега е решавала, експертите, неправителственият сектор. Важно е присъствието на посланиците на ЕС, Русия, САЩ. Срещата е отворена и за медиите, чрез които хората ще получат информация.

- Кои са правилните въпроси за АЕЦ „Белене”?

- Първият е за икономическата рентабилност на проекта, какво ще струва на България, какво сме похарчили, какви неустойки бихме платили, ако се откажем. Какво е отношението към предлагания от Русия заем и какви последствия би имал в дългосрочен план. В момента вицепремиерът Симеон Дянков категорично твърди, че не можем да си позволим този проект. Но други гласове в кабинета дават зелена светлина на централата. Поне за мен не е ясна позицията на властта. Премиерът обяви, че ще продължим проекта при наличието на сериозен европейски инвеститор. Това а беше съобщено след срещата му с еврокомисаря по енергетика г-н Йотинген, но ще очакваме от правителството повече информация.

Факт е, че има разноговорене и противоречиви мнения. Те варират от това, че този проект е икономически изгоден, до тезата, която защитаваме в СДС, че електроцентралата ще ни зароби финансово и ще преформулира целите ни. Важен е въпросът, свързан със сигурността, рисковете на енергийната зависимост, сеизмичните проблеми. Една от причините за замразяването на АЕЦ “Белене” преди години бяха сериозните опасения от земетресения в района. Третият кръг въпроси са свързани с геополитиката. “Белене” ще бъде първата руска атомна централа в държава- членка на ЕС, с всичко произтичащи от този факт последици.

- По-малък ли е сега европейският натиск върху България по повод строежа на “Белене” и евентуалното руско финансиране? Спомняме си колко активни бяха от Брюксел за закриването на реактори на “Козлодуй”.

- ЕС е особено чувствителен на темата сигурност. Освен екологичната сигурност тя предполага гаранции за енергийните доставки за членовете на общността. България е може би най-зависима в енергийно отношение. Ние имаме интерес да диверсифицираме и източниците, и трасетата. Да имаме максимална взаимовръзка с държавите от ЕС. Проблем е, че все още общата енергийна политика на съюза не е факт и това прави ситуацията много по-двусмислена и несигурна за страна като България. Все още нямаме солидна основа, на която да се опрем, за да гарантираме категорично националния си интерес. Разговарях с комисаря Йотинген, който пожела да поздравя конференцията. Поиска на следващата сесия на Европарламента през май да го запозная с резултатите от дискусията и да поговорим за бъдещето на енергетиката ни.

- Вие сте евродепутат в управляващата ЕС фракция на ЕНП. Има ли разлика в отношението към България след идването на ГЕРБ на власт?

- Има желание да се даде максимална подкрепа на правителството за реализация на неговата програма. В момента Европа дава доверие в аванс с очакването да види резултати от заявките, които ГЕРБ даде в началото на мандата си. Защото приятелството и партийната солидарност са важни, но най-важни са конкретните резултати. Очакваме с голям интерес новия доклад за страната ни, където наред с експертните оценки ще има и политически. При положителна оценка доверието може да се претвори в конкретни стъпки за размразяване на пари.

- Вече се чуват мнения, че безспорно нужната битка с престъпността и корупцията изместват нуждата от спешни мерки срещу кризата. Споделяте ли подобни критики?

- В момента се движим по ръба на много сложна ситуация. Тя може да се нарече търсене на възмездие. Но възмездието е субективно понятие. Най-важното е да има законност и през нея да се отговори на обществената потребност от справедливост. Правителството изправя обществото пред дилемата кое да избере – сигурността или запазването на човешките права. И аз като всеки нормален човек подкрепям битката на кабинета с престъпността и корупцията, но съм особено чувствителна към средствата, с които тя се води. Спомням си за подобен дебат в САЩ след терористичните атаки над Ню Йорк. В тежката битка с тероризма беше важно да не се прекрачат границите и ефективността да не води до нарушаване на човешките права и превръщането в полицейска държава. У нас на моменти ситуацията граничи с абсурда. Водещият мотив е:“Хайде да ги хванем, така им се пада” . Но независимо от това, че на хората им е дошло до гуша, отговорност на политиците е да не прекрачват границата. Действията им и резултатите от тях не бива да пораждат съмнения, че е нарушена законността. Знам какви са контрааргументите – а какво става с правата на жертвите на тези престъпления. Всички имаме права – и жертвите, и тези, които са извършили престъпление. Те също имат право на справедлив процес и все пак на запазване на човешкото им достойнство. Затова е нужен много сериозен дебат за промените в НПК, които бяха наложени от мнозинството и към които СДС има сериозни резерви.

- Имате предвид спорните текстове, които президентът даде на КС?

- Именно. По тези текстове дори СДС и ДСБ застъпиха различни позиции. Но това не е слабост. Това само показва колко сериозен е дебатът. Колкото по-откровено се проведе той, толкова по-малък е шансът да сбъркаме. Защото дори на някого тези текстове сега да му се струват удачни, утре могат и да се изродят и да има непредвидими последици.

- Споделяте ли тезата на премиера, че всичко до момента в държавата е било схема за кражба?

- Абсурдно е подобно твърдение. Ако тази теза беше вярна, България никога нямаше да стане член на ЕС и НАТО. И това не е клише или декларация. Изискванията за ЕС са драконовски. Никога визите за българи нямаше да паднат, ако страната ни не беше показала ефективност в битката с престъпността и корупцията. Никога! Желанието за подмяна на истината за миналото и поставянето на всички под общ знаменател е доста опасна тенденция, която не бих искала да коментирам, но ме навеждат на изводи, които се разминават с направени от ГЕРБ публични заявки. Обективният прочит на миналото е много важен. Днес най-важното са реформирането и единодействието между различните институции и власти. За да бъде проведен справедлив процес, са нужни надлежни доказателства. Сигурно има много корупция в прокуратурата и в съда, но едва ли някой се съмнява, че такава няма в полицията. Ако дори една от брънките в системата не се реформира и остане слаба, целият процес ще бъде бламиран. Ако мога да си позволя съвет – да се търсят успешни модели от партньорите ни за реформирането на правоохранителните и правораздавателните органи.

- Свърши ли според вас времето, в което правителството може да се оправдава с тежкото наследство?

- Правителството и цялата държава са поставени в сложна ситуация. Безспорно наследството на тройната коалиция е много тежко. Но не може месеци наред да слушаме оправдание с предишната власт. Хората не очакват това. Наред с желанието им за справедливост все по-често и повече ще се чуват гласове, които искат гаранции за сигурност в бъдещето. Като започнем от пенсионерите и социално слабите и стигнем до бизнеса, от чийто успех или неуспех в голяма степен зависи икономиката ни. Бизнесът е този, който може да гарантира нови работни места и прилив на свежи пари. Критиките на Синята коалиция са много сериозни, но напълно добронамерени. Може би за първи път всички искат това правителство да успее. Допускам, че дори и тройната коалиция го иска, защото живеят в същата държава и също имат бизнес. Това е изключително позитивна политическа конюнктура за кабинета, който трябва да чува и партньори, и опоненти.

- Как ви прозвуча недоволството на Бойко Борисов, че не сте му се обадили и не сте му пратили антикризисните си мерки?

- Ако има желание, има начин. Ако няма желание, винаги има извинение. Елементарно ми се вижда да давам доказателства кога сме представяли мерките си и пред кого. Когато един държавник е изправен пред толкова сложни проблеми, той търси максимално широк кръг идеи, от които да избере най-доброто. Търси също максимално широка парламентарна подкрепа. От 20 г. съм в политиката и знам, че няма друга здрава логика. В момента премиерът разчита, че може да се справи само с обществената подкрепа. Това предпоставя неговото поведение. Той казва: “Аз съм показал какво мога, нося отговорността, народът ме обича.” Но народната любов е най-несигурното нещо в политиката. Днес я има, утре я няма. При тази сериозна криза тя може да изчезне като пролетен сняг. А кризата е като на война Трябва да влезеш в нея със структурирана армия и със спокойствието, че няма да има вътрешни предателства. Вместо да си защити максимално гърба, премиерът казва: “Който иска, да ме подкрепя.”

- Той твърди, че е готов за предсрочни избори.

- Ще го попитам дали е искрен. Дали не е твърде рисковано да правиш подобна стъпка в момент на тежка икономическа криза? Къде търси своите партньори? Какво означава: “Като не ме подкрепи Синята коалиция, ще се опра на “Атака”. Това за мен е едно от най-неуместните решения. Причината е чисто политическа и е свързана с програмата на “Атака”, която е националистическа. В сферата на икономиката нейните виждания са коренно противоположни на тезите на десницата. И аз питам – кой всъщност прави компромис? Дали “Атака” прави пълен завой, или ГЕРБ ще се приближи до нейните виждания? Но и в двата варианта резултатът ще е доста странен хибрид. И освен това питам нещо много просто – кому е нужно това, при положение, че ГЕРБ има партньори със сходни виждания? Ако обаче нашите идеи не се претворят в действия в рамките на мандата, подкрепата ни е напълно безсмислена.

- Ще оцелее ли Синята коалиция за президентските и местните избори?

-Аз съм категорична, че Синята коалиция трябва да се развива като проект и в бъдеще. Тя показа устойчивост. От това ще зависи съдбата на традиционната реформаторска десница. Трябва обаче да има повече съгласуване в парламентарната дейност на коалицията, за да се избегне разноговоренето. На президентските избори трябва да се явим като коалиция със самостоятелен кандидат. Разбира се, трябва да имаме общи действия и на местните избори.

- Не е ли по-реалистично и дори по-практично да застанете зад кандидат-президент на ГЕРБ?

- На едно състезание всеки участва за победа, но не по-малко важно е и да се открои визията на традиционната десница за бъдещето на България.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кой е българският тигър?

    Кой е българският тигър?

    Чуеш ли “Силициева долина”, се сещаш за място, където високите технологии бележат рязко и бързо развитие. Авторитетният “Файненшъл таймс” написа, че София се е превърнала в такъв център за Югоизточна Европа. Изданието описва рекордните инвестиции и квалифицираните кадри в сектора. Български икономисти впрочем отдавна описват феномена - IT
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока