Освен Петър Левски в Българското опълчение се включват и други юнаци от четата на Христо Ботев.
Христо Иванов Хаджикирков от Сопот е заловен и осъден на “вечни окови”. Обявената амнистия го спасява от тюрмата. “След освобождението ми от софийския затвор - разказва той, - около 3-4 месеца аз се скитах по разни места на отечеството ни и сполучих да мина пак в Румъния, гдето прекарах същите несгоди, немотия и др., както всички братя поначало, докато се обяви войната за освобождението ни. Веднага след това, на 30 април 1877 г., постъпих в 6-а дружина на Българското опълчение, в което служих до 11 юни 1878 г. и участвах във всички походи и сражения, в които е участвала казаната дружина.”
След Освобождението Тачо, както го наричат, отваря адвокатска кантора в Пловдив. После е председател на окръжни съдилища в различни градове на страната.
Умира от туберкулоза
през 1904 г.
В Шеста опълченска дружина се сражава и Стойко Колев Славчев от Дряново. След разгрома на Ботевата чета, той също е заловен, съден и освободен. Към неговото пенсионно дело, което се пази в Народната библиотека, е приложено свидетелство от командира майор Беляев. Документът сочи, че Стойко е служил като редник опълченец от 15 май 1877 г. до 16 юни 1878 г.
Тодор Стоянов Пиринчев от Неврокоп има същата орисия. “След разбиването на четата - пише той - мене ме уловиха турците и ме затвориха в софийския затвор… Щом ме освободиха, заминах за Одеса, отдето с Орховския полк дойдох и се сражавах на Шипка през август 1877 г. След това участвал съм и в превземането на гр. Дупница с руските войски…”
Крайно интересна
е историята
на Христо Лазаров
от Ловеч
Синът му разказва, че е заловен при сегашното ботевградско село Литаково. Една чалма му нанесла жесток побой. Като разбрал кой е сторил това, турският офицер халосал насилника и го наругал.
Христо Лазаров постъпва в Опълчението на 10 април 1877 г. Минава Дунава, влиза в Търново, завзема Казанлък и Стара Загора, качва се на Шипка. “След сражението на Шипка - пише Никола Ферманджиев - сред пленените турски войници Ицо видял и оня офицер, който го бил защитил при залавянето му в Литаково. Помнещ добрината, Ицо Лазаров спрял руските войници, които конвоирали пленниците, обяснил случката, станала с него, и поискал да му предадат офицера.”
“Вземете го братушка, вие сте търпели тяхното робство, вие му дайте заслуженото!”, отсъдили солдатите и османлията бил освободен.
Кольо Радев от Пирдоп, Славко Марков от Тетевен, Христо Гецин от Етрополе също са Ботеви четници, участвали в Руско-турската освободителна война. Към тях ще добавим Янко Боянов от Арбанаси, Христо Гадевски от Троян, Никола Астарджиев от Ловеч, Младен Павлов от Видин, Йото Милев от Алтимир.
Имена, които един ден трябва да бъдат изсечени в гранитния пантеон на Българското опълчение.