Между сеира и дебата за училището

https://www.24chasa.bg/Article/465052 www.24chasa.bg
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ

ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ, МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО 2005-2009 Г.

Вероятно мнозина помнят, че преди повече от година в Министерския съвет, а после и в парламента беше внесен проект на Закон за училищното образование.

Улисан в ратификации на конвенции за лов на китове и други важни народни дела, парламентът не намери време да разгледа този законопроект. А неговото значение многократно надхвърляше дори тънките партийни сметки около изборите и изменението на избирателния закон, довело (както знаем) до 2 избора за месец и половина и въвеждането на мажоритарни райони - все неща, които предопределиха и резултата от парламентарния вот през юли.

Между сеира и дебата за училището

Днес мисля, че е време да поздравим екипа на Сергей Игнатов за представения за обществена дискусия, а надявам се скоро и в парламента, свой вариант на такъв закон. За жалост изглежда малцина успяват да освободят вниманието си от задържането (или пускането) на Мишо Главоча в операция “Главочите” или на Ганчо Ламята - операция “Братя Грим” (“Ламите” е име, вече ангажирано за друга операция) и да видят, че именно в министерството на образованието започват (изкушавам се да кажа: продължават, но точно на мен не ми отива) и други важни реформи. Но за тях - друг път. А сега нека се върнем на Закона за училищното образование.

Не бих си позволил да изтъквам кои негови идеи се съдържаха и в стария законопроект и кои са нови. Разбира се, че повечето идеи не са нови, но те не бяха нови и миналата година. Това са все идеи, които са отдавна известни, които огромната част от мислещите българи преценява като добри и просто трябва да се намери някой, който да поеме риска от дебат и неизбежните критики и да ги избута до влязъл в сила закон. Преди години, в една кандидатстудентска работа по история по повод Освобождението на България беше написано: “Всички искали, но нямало кой.” Та така и с тези идеи.

Смисълът на Закона за училищното образование е не само в това да потвърди на законово равнище онези промени, които се случиха през последните години и между които провеждането на матурите и въвеждането на делегираните бюджети са само най-популярните.

ругото голямо предизвикателство е установяване на две степени в гимназиалния етап на образование, разпростиране на интензивното езиково обучение в цялата система и като следствие - преосмисляне на учебните планове и програми, на съдържанието на учебниците. Дано този и следващите екипи в министерството намерят воля и търпение всичко това да се случи.

В законопроекта обаче се съдържат и поне две съвсем нови неща и мисля, че е почтено да изразя публично своето мнение по тях. Първото е започването на предучилищна подготовка на 5 г.

Второто е предложението частните училища да получават от държавата издръжка в съответствие с броя ученици, които обучават (макар и при определени условия).

Ще започна с втората идея. Когато преди 2 г. в качеството ми на министър реших, че безплатни учебници децата до 4-и клас следва да получават и когато учат в частни училища, имаше две изключващи се мнения. Едните казваха: Независимо дали училището е държавно, общинско или частно, това са все български деца. Децата в частните училища имат същите права като своите съученици, а и техните родители са български данъкоплатци.

Другите твърдяха: Щом родителите им имат пари да плащат такси, няма логика държавата да дава от ограничения си ресурс за учебници тъкмо на тези деца. Никой не ги е карал да ходят в частно училище. Ако искат безплатни учебници, да отидат в държавно или общинско училище.

На няколко пъти публично поставих темата, но до рационален дебат така и не се стигна. А решителен се оказа един дребен прагматичен аргумент - тъй като се знае, че учебниците са безплатни и се доставят от общините, никой не е предвидил те да се продават. И се оказва, че няколко години поред децата от частните училища не само не ги получават безплатно, но и няма откъде да си ги купят (поне не и законно). Ето това надделя за уеднаквяване на режима.

Днес сме изправени пред подобен проблем и пред същите две мнения. И сякаш отново не искаме да стигнем до рационален дебат. Вижда ни се по-важно да спорим за поведението в поредното риалити (той я удари с точилка по главата, но пък тя му каза едни неща... обаче чак пък по главата...) или за отношението на главния герой към новия любим на доведената му дъщеря от третия брак (от ашколсун до сакън). А въпросът с отношението на държавата към частното образование, както и немалко други сериозни въпроси изисква дебат.

Всъщност това е въпрос дали чрез образованието искаме да коригираме накърнена социална справедливост или пък гледаме на частните училища като фактор за създаване на конкурентна среда. Ето моето мнение. Абсурдно е тъкмо образованието да се разглежда като място за коригиране на изкривена справедливост в една страна, където има плосък подоходен данък в размер на 10%. Аз заставам зад другата теза. Мисля например, че само чрез частната инициатива може да се осъществи на практика по-ранният прием в предучилищните групи и по-общо - да се реши въпросът с липсата на места в детските градини.

И вместо бодро да рапортуваме, че сме построили още две от недостигащите 200 детски градини, защо просто не приемем, че зад всяко дете на съответната възраст стои сума в размер на издръжката за едно дете в общинска градина. А дали родителите ще я дадат в същата тази общинска детска градина, или ще предпочетат частна - нека това да е техен избор. И съм сигурен, че само за година-две в големите български градове проблемът с настаняването в детски градини ще бъде забравен. А конкуренцията неминуемо ще повиши и качеството.

Ами частните училища и частните университети? Не е ли време и за този дебат?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко е важно да се ориентираш разумно сред дипломите за висше

    Колко е важно да се ориентираш разумно сред дипломите за висше

    Рейтингът на университетите се доказа - за девета поредна година - като изключително важен и полезен инструмент. При това за всички страни, които имат отношение към висшето образование - и за кандидат-студентите, и за институциите, и за работодателите. Рейтингът дава изключително полезна информация за това кои специалности в кои университети водят
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока