Синоптичката Цалова с жилка от остров Сахалин

https://www.24chasa.bg/Article/465886 www.24chasa.bg
Станислава е една от щастливките, които носят олимпийския огън по пътя му за игрите в Атина през 2004 г. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ И БИ ТИ ВИ

Усмихнатата синоптичка на Би Ти Ви Станислава Цалова е типично градско момиче. Родена в София, тя няма село, в което да ходи през ваканциите. Рядко виждала животни и по пътя за морето през лятото баща й все казвал: “Виж, виж, Саша – магаренце.”

Станислава има дълга семейна история. Екзотичните й черти са наследство от баба й - японка, и дядо й - кореец. Като деца те живели на другия край на света - на остров Сахалин, между Япония и Русия. След Втората световна война и двамата били депортирани в бившия СССР. Там се ражда майката на Станислава. В Русия тя се запознава с бъдещия си съпруг и не след дълго Стаси идва на бял свят в София през 1980 г.

От дете денят й все е планиран – плуване, фигурно пързаляне, аеробика, йога, кръжоци. И хем била много послушна, хем са й се стоварвали куп беди на главата, буквално. “Има много неща, с които мога да се “похваля” - счупих си главата, докато карах колело, падах от дърво, ожулих си носа, излитайки от люлка, куче ми отхапа цялата горна устна”, разказва Цалова.

В детската градина. “На тази снимка се вижда, че добре съм си хапвала като дете”, казва Стаси.
В детската градина. “На тази снимка се вижда, че добре съм си хапвала като дете”, казва Стаси.

За разлика от днешните младежи, които прекарват детството си пред компютъра, Станислава не стояла много вкъщи. С приятелите от блока играели на жмичка, народна топка, стражари и апаши, прескочикобила и ластик. Организирали си телевизионни игри като “Супершоу Невада”. “Даже сама направих колелото на късмета, както и вариант на “Монополи”, защото все още човек не можеше да си я намери просто така”, хвали се синоптичката.

Цалова тук е още Трайкова - с майка си Антонина и баща си Страхил в София.
Цалова тук е още Трайкова - с майка си Антонина и баща си Страхил в София.

Като ученичка била толкова прилежна и съвестна, че майка й я инструктирала да бяга от час с целия клас. “Добре, че ми беше казала, защото на тези, които не бягаха, не се гледаше с добро око и дори и аз ги увещавах, че ако не избягат, ще ги помислят за предатели.”

Синоптичката участва в третото издание на “Форт Бояр”в отбора “Новини”. Тази вечер е финалът на състезанието, в който сили ще мерят “Аламинут” и “Репортери”.
Синоптичката участва в третото издание на “Форт Бояр”в отбора “Новини”. Тази вечер е финалът на състезанието, в който сили ще мерят “Аламинут” и “Репортери”.

Основното си образование Стаси получава в руското 32-о СОУ, а средното - в паралелка с изучаване на японски език в 18-о СОУ. По това време била и частна ученичка във Втора английска гимназия. Като малка мечтаела да стане ватман. После идеалът за професия се сменил на разносвач на пици. Вече ученичка, мислела дали няма да стане добър пилот от нея.

Детските блянове обаче скоро срещнали действителността и Цалова бързо променила мисленето си. Толкова залягала на уроците, че не й оставало време да хареса някое момче. “При мен любовта дойде доста късно, като ученичка все четях романи за красива, невъзможна и трагична любов, все се смеехме с приятелките за момчетата и така някак не успях да се влюбя. Вече студентството беше доста по-любовно. В края на следването си срещнах и голямата любов – моя съпруг Данчо”, разказва тя.

За абитуриентския си бал не се вълнувала кой знае колко. Тогава учела за кандидатстудентските изпити и роклята й била последна грижа. Усилията не били напразни, защото от първия път я приемат в Софийския университет да учи география. Завършила и фотографски колеж пак там.

В университета любознателната синоптичка прекарва цели 10 години – след географията завършва и японистика, след това и метеорология. Междувременно печели и престижната стипендия на японското правителство за едногодишна специализация в Япония.

Родителите винаги са били до нея и са й много близки. “Все още са млади и много активни. Откакто се омъжих, мисля, че най-накрая имат малко почивка от мен, но продължавам да ги тормозя и сега с разни идеи.”

Баща й Страхил е пенсионер и работи в сервиз като хладилен техник, майка й Антонина прави ръчно аксесоари и бижута “Още търся съветите им при по-сложна ситуация, с изключение на метеорологичната обстановка - тогава звъня на синоптиците от БАН”, шегува се Станислава.

Тя работи в Би Ти Ви почти 10 години. В началото е само стажантка, после я приемат като равноправна колежка. Преди това била фоторепортер в печатна медия.

Като третокурсничка в университета майка й показва обявата за метеорологични презентатори и много настоява Станислава да се пробва. “Оттам нататък животът ми се промени напълно”, разказва тя.

Първите 7 години според нея са важни за израстването на човек, но не трябва да се пренебрегва и периодът на бурните хормони – тийнейджърството, защото точно тогава човек поставя основите на кариерата си.

Станислава често се събира с приятелите от детските години. Наскоро направили среща на съучениците от 1 до 7 клас, за да си припомнят безгрижните години.

“Нищо не ми липсва от детството. Всеки етап си има своите хубави моменти и е най-добре човек да им се радва, докато е време, а след това да продължи напред”, категорична е Станислава.