Спомняте ли си кой беше най-усмихнатият министър в началото на прехода? Не? Ето ви жокер: третият, който спечели този приз на Ку ку академията - след депутатите Венци Димитров и Елена Поптодорова.
Да, Валентин Карабашев, точно той. През 1993 г., само на 32 години, стана вицепремиер и министър на търговията. През април следващата година си подаде оставката - първият след промените.
Днес Валентин Карабашев е двоен изпълнителен директор - на "Булленд Инвестмънт" и на "Сентинел Асет Мениджмънт" АД.
И нищо не би го накарало да се върне отново във властта. Първото дружество е със специална инвестиционна цел - инвестира в недвижими имоти, като акцентът е в земеделска земя. Второто дружество управлява два договорни фонда - единият е балансиран, другият - тип паричен пазар.
Сигурно малцина вече помнят, че Валентин Карабашев е един от авторите на закона за приватизацията (заедно с Асен Мичковски и Илиян Шотлеков - б.а.). След като се развежда с политиката, е в екипа основатели на приватизационния фонд "Златен лев", който се нарежда сред първите 11 фонда по най-много събрани бонове. От започналата при управлението на Виденов масова приватизация "Златен лев" купува акции в 50 предприятия, предимно миноритарни дялове. Сред тях например е "Пиринско пиво", което по-късно бе продадено на "Карлсберг".
Карабашев отрича да се е възползвал от факта, че като автор на закона знае всичките му тънкости и вратички. Аргументът му е: всеки е можел да изучи добре параграфите на закона и да успее в приватизацията. Друг е въпросът, че мнозина забогатяха от приватизацията, като ловко заобиколиха този закон.
През 1991 г. в политиката го прикотква Асен Мичковски. Роденият през 1960 г. в София Валентин е завършил международни икономически отношения в икономическия университет на Будапеща. Работи във външно-търговската организация "Техника" и след това става аспирант в икономическия институт на БАН.
В 36-ото народно събрание влиза от АСП (Алтернативна социаллиберална партия), която тогава е част от коалицията СДС. След като правителството на Филип Димитров пада от власт, с мандата на ДПС е съставен нов кабинет начело с проф. Любен Беров. Дотогава той е икономически съветник на президента д-р Желев и по-късно сините го кръщават Сламения човек.
Лично проф. Беров кани Карабашев за вицепремиер и министър на търговията. Приема, без да се колебае, но с вътрешната нагласа да участва в управлението на държавата като експерт и специалист, а не като политик.
Макар да е наясно, че ще се налага да взема и политически решения. Амбициран е да участва важните решения и дела, които тогава са нужни на България.
Постепенно се убеждава, че големите проблеми на реформата могат да се извършат само от силен тим, при това със силната подкрепа на парламента.
През април 1994 г. подава оставка от правителството. Убеждава се, че правителството и подкрепящата го част от парламента не са готови да направят приватизацията, която всъщност е и основната задача на кабинета.
Самият проф. Беров няма особено желание да се нагърби със сложния процес, но има и много икономически сили в държавата, които не искат да загубят държавните предприятия. А конфигурацията в парламента е доста сложна - зад правителството са ДПС (мандатоносител), БСП и онази част от СДС, която влезе в историята с прякора "сините мравки". А те са като орел, рак и щука и всеки дърпа каруцата според собствените си интереси.
Така законът за приватизацията, който е приет още при управлението на Филип Димитров през пролетта на 1992 г., не влиза в действие и затъва в блатото на партийните боричкания. Въпреки че е създадена Агенцията за приватизация и са готови подзаконовите нормативни актове.
Първата реална приватизационна сделка прави Карабашев през февруари 2003 г.
Като министър на търговията лично води търга и продава автосервиз в Шумен. Не е много голяма като обем, но той си я брои за историческа.
Законът на Карабашев, Мичковски и Шотлеков е изцяло за пазарна приватизация, продажби чрез търг на държавни предприятия или акции от тях. Червеният Жан Виденов обаче иска и масова приватизация и променя закона - с ваучери да участва цялото население. Масовата приватизация стартира през 1996 г. Помним прословутите работническо-мениджърски дружества (РМД), които народът прякороса на разбойническо-ментарджийски.
АСП и Валентин Карабашев не успяват да влязат в следващия 37-и парламент. Тогава в интервю той признава, че тръпката на политиката му е липсвала година-две. Осъзнава, че да си политик в България, е нещо доста неблагодарно. Дори да свършиш работата, за която са те избрали, обикновено почти никой не оценява това. Доброто се забравя, помнят се грешките и гафовете.
После бизнесът го грабва, той започва да плува в свои води и банковата му сметка започва да расте. Смята се за относително богат човек, със сравнително добри доходи. През годините постоянно присъства в различните класации на най-заможните хора. Карабашев обяснява, че обикновено авторите на писания за "негови" милиони не правят разлика между личните му пари и парите, които управлява като изпълнителен директор. Един такъв автор например включва в личното му богатство и капитала на "Златен лев". В момента капиталът на "Булленд" е 17 милиона лева, но Карабашев получава заплата и възнаграждение като такса за управление.
Като икономист и финансисист Валентин Карабашев подкрепя усилията на правителството да не допусне голям бюджетен дефицит. Това би било фатално за страната. Но и не вижда ясна и конкретна програма, която в момента кабинетът да реализира. Действията му са доста хаотични и неясни. Не вижда ясните цели, както и средствата за постигането им. И от тази гледна точка всъщност политика няма.
Подкрепя обаче усилията на финансовия министър Симеон Дянков за съхраняване на фискалната и финансовата стабилност на страната.
Повече от 20 години след следването в Будапеща още помни унгарския език. Но почти няма бизнес с унгарски партньори. Двете страни нямат активни финансови и икономически контакти.
Валентин Карабашев е женен за красивата азербайджанка Лейла. Двете им дъщери носят имената на родителите си - Лейла и Валентина. И двете учат икономика в Англия.