Мария Захариева се включи в инициативата на "24 часа" като ни изпрати снимка на църквата "Кирил и Методий" в село Кирилово. Храмът е изграден благодарение на ентусизма на хората в селото. Средствата за строежа на църквата се събирали чрез продажба на дърва от общинската гора и събиране на помощи. Това стана ясно от разказа на Захариевва, която цитира книгата на Стоян Вълев Апостолов "Из миналото на село Кирилово".
Дърва били продавани от горите към Балтаджийка. Закупували ги жители на селата от полето, на юг от с.Кирилово. Поради беднотията си, следствие на дългото робство, кириловци не могли да построят много голяма църква. Но като вложили и своя труд, постройката пак станала достатъчно голяма, макар и еднокорабна. Дължината на черквата е 20-22 м, а ширината 10-12 м.
Храмът е постоен от майсторите-строители Колю (Никола) Петков и Петко Нейков Ковачев. Църквата била изграждана през две години. През 1889 г. били построени основите й до покрива. През зимата и пролетта изчакали да се слегнат основите и после през лятото на 1890 г. направили покрива й и я измазали.
Същите майстори изрязали и иконостаса на църквата. През 1890 година тя била изписана – зографисана от старозагорския художник иконописец Атанас Гюдженов, баща на известния художник професор Димитър Гюдженов. На западната стена отвън, над главния вход на черквата, има ниша. В нея художникът изписал образите на Кирил и Методий. В ръцете си държали разпъната лента със славянската азбука, тъй като кириловци кръстили църквата си "Кирил и Методий". С това те изразили и любовта си към просветата, науката и напредъка. Кириловци дали същото име и на училището си. В 1893 г., променили и името на селото си - от Ашик Сенеклии на Св.Кирилово. След 1930 г. нарисуваните в нишата образи на Кирил и Методий, почти в естествена големина, изчезнали. При ремонта на мазилката на черквата отвън замазали и образите на двамата братя. За работна ръка при изграждането на черквата селото платило в брой на майсторите. Храната им била осигурявана също от селото. Домакинствата се редували да ги хранят. Всичката друга работа се извършвала безплатно, с доброволен труд на населението.
Домакинствата били разпределени на десетки. За всяка десетка имало определен десятник. Общината давала известна работа на десятника, а той назначавал хора от своята десятка за извършването й. И ваденето на камъните, и превозването на материалите ставало по десятки. Камъните за черквата били вадени най-вече в местностите Балтаджийка и Караманките, покрай пътя, водещ към Трапищата. Там вадели камъните, защото скалата била по-нарязана и камъните по-лесно излизали. А тогава за вадене на камъни от земята те си служили само с копачи и дървени лостове, тъй като не са имали железни. Сивите, сиенитните камъ ни, които са поставени около прозорците като рамка, били превозвани с волски коли откъм с. Алагюн (Пъстрово). Изнасянето пък на тези тежки камъни и изобщо на по-тежките камъни, било предоставено най-вече на Петко Танев Апостолов. Той бил млад и силен, та с лекота извършвал тази работа. Железните мрежи на прозорците пък работил железарят Петьр Петров, разказва в книгата си Стоян Вълев Апостолов.
Последният ремонт на църквата е правен през 2012-2013 година и е бил на стойност 5 хиляди лева, допълни кметът на село Кирилово Станимира Маринова. По думите й, ремонтът е бил козметичен. "сновното което беше ремонтирано тогава е камбанарията. Сградата на църквата има нужда обаче от основен ремонт на покрива, които тече, проблемни са и стъклата, които на много места липсват. Дворът в които е изградена църквата има нужда от озеленяване, зацветяване и ограждане, за да добие приветлив вид", обясни още Маринова