Априлски поети възпяха Тодор Живков

https://www.24chasa.bg/novini/article/4718967 www.24chasa.bg

Майстори на

мерената реч

му вдигнаха

“паметник

неръкотворен”

Априлски поет е нашият синоним на придворен поет. Тези сладкогласни певци са част от пейзажа на всеки владетелски двор. Тръгнали от древността, те творят през всички епохи.

Има ги и днес, като отговорната длъжност дори е еманципирана. През 2009 г. Карол Ан Дъфи беше назначена за първата придворна поетеса на Обединеното кралство.

Създател на априлския поет е Тодор Живков. Той селектира дарованията след историческия Априлски пленум през 1956 г.

“Именно тогава - сочи Евтим Евтимов, - когато навлизаше нов въздух в българската литература, другарят Тодор Живков започна своите редовни срещи с тогавашните млади, дори начеващи писатели, разговаряше с тях по различни поводи, защото истински ценеше тези, които не вървят по утъпкани пъртини, а търсят себе си, прокарват нови пътеки в литературния процес.”

Живков отсява

талантите

от бездарниците,

както златотърсачът отмива златните зрънца от чакъла.

Около генералния секретар се групират майстори на мерената реч, които остават в литературата като априлски поети.

В химни, оди, балади и съкровени лирически откровения те по пушкиновски му вдигат “паметник неръкотворен”.

Макар че са априлски, избраниците получават благословията през август. Церемонията се провежда във Варна.

“Както е известно - четем в аналите на СБП, - години наред първият партиен и държавен ръководител отделя от времето си за почивка, за да се среща с творците на художественото слово и в непринудена другарска обстановка да споделя размисли по актуални вътрешни и международни въпроси.”

След плажа Живков събира около себе си кандидатите за слава, прави кратък, но задълбочен анализ на вътрешното и международното положение и казва:

“Айде сега да чуем

кой какво

е написал?”

Логично е да се започне с героичното минало. В тази връзка се изправя Лъчезар Еленков. Той не чете, сакралните стихове дълбоко са се врязали в мозъчните му гънки. Поема дълбоко въздух, за да възкреси историята:

Вървеше Янко

върху гърбицата

на Витиня заледен,

а всъщност беше Тодор

рожденото му име.

Здравейте, скъпи,

двойни, от динамит

по-силни имена!

Партизанския мотив продължава Марко Недялков. Той не е паметлив като Еленков и специално за случая е увеличил диоптъра на очилата, за да не изпусне някоя буква.

Творбата на Марко рисува как Янко посреща чавдарци:

И Янко ги здрависва,

по чудо оцелял,

в косата сякаш

облак развихрен се е спрял.

Челото му е сякаш

пронизано от мълнии,

очите му щастливи

със топла влага пълни,

сърцето му -

камбана, зовяща за любов…

После се изреждат

Евтим Евтимов,

Анастас Стоянов,

Нино Николов

и още десетина галеници на музите. Тодор Живков обаче мълчаливо избира само трима, най-много четирима. Те ще получат високи постове, дебели заплати, апартаменти и предимство за закупуване на москвич.

“Ала, докато в Англия - сравнява унгарският българист Петер Юхас - избират следващия певец едва след смъртта на избраника, което значи, че може да има само един избраник, в България всяка година през август избират по трима-четирима. За трийсет години, както и да го смятаме, това прави 100!”

Тази цифра прави Живков световен рекордьор по придворни поети.

Адолф Хитлер му диша прахта само с един - Ханс Йост, автор на прочутата реплика “Когато чуя култура, се хващам за кобура.”

Много важно е

да се направи

разлика между

графоман и

придворен поет

Като творческо себеусещане графоманът е над придворния. Графоманът е дълбоко убеден, че създава шедьоври и не го прави за пари.

Придворният поет знае, че пише глупости, но стихоплетства за лична изгода.

В тази връзка априлските певци не са задължително бездарници.

Георги Джагаров например, автор на “Земя като една човешка длан”, се унижава пред Живков:

Поетът има своя слава

и задължения в запас,

но той сърцето си отдава

за истината! И за вас!

Не е бездарник

и Любомир Левчев

“Левчев - пише Петер Юхас - стана “салонен комунист” не за да компенсира липсата на талант, а защото смяташе, че нравствен е не онзи, който си бие главата в стената и жертва за идеите си и главите на другите, а този, който съобразявайки се с възможностите и даденостите на момента, се стреми да осигури най-добър живот за себе си и другите.”

“Левче подир левче - Левчев”, обясни монетарния произход на името приснопаметният Радой Ралин.

Самият Левчев пък обяви Тодор Живков за своя и на съмишлениците си муза.

Направи го по повод 70-годишния юбилей на феномена от Правец.

На 3 септември 1981 г. вестник “Литературен фронт” излезе с есето “Благодарност за вдъхновението”.

В него

поетът разголи

душата си

и се изповяда:

“Не бих дръзнал да резюмирам дори само най-главните насоки, които ни дават всички доклади, речи, изказвания, писма и други произведения на др. Тодор Живков, чрез които той проправи и вече доказалия своята историческа правота културен път на нова, социалистическа България. Това е отговор на дело, на което ще се посвещават и бъдещите поколения. Ние - хора, които сме се посветили на книгата, най-добре знаем как от нейното място в библиотеката можеш да прецениш нейното значение.”

“Ето защо - сложи ръка на сърцето си Левчев - аз чувствам човешкия и писателски дълг да дам израз на онази дълбока благодарност, която изпитва всеки български творец пред човека и ръководителя, въоръжил нашето съзнание с крилати мисли, с идейни компаси и заряд от непреходно вдъхновение, които се пазят цял живот не в библиотеката, а в сърцето.”

Като пазителка на словото обаче библиотеката също е важна. С мисъл да съхранят шедьоврите си за грядущите поколения придворните поети на Живков ги събраха в

антологията

“Априлски сърца”

Замисълът на тази книга се роди спонтанно в навечерието на традиционната среща на другаря Тодор Живков с писатели във Варна през август 1980 г.”, обясниха блюдолизците.

По паисиевски образец те стъкмиха един ръкописен екземпляр и го поднесоха пред нозете му.

Но понеже Гутенберг вече е изнамерил книгопечатането, през 1981 г. манускриптът беше тиражиран от варненското издателство. Така антологията стигна до всеки ценител на изящната словесност.

През 1984 г. се появи втори том на “Априлски сърца”, в чийто послеслов пише: “За големия интерес към тази идея говори фактът, че ако в първото томче участваха седемдесет поети, в сегашното са включени творби на сто и петнадесет съвременни творци.”

През 1986 и 1988 г. излязоха още два тома. За съжаление, следващата превратна година прекъсна тази родолюбива поредица.

Априлските поети

се равняват

по Петрарка, Ронсар,

Тенисън и Гьоте

В различни периоди от своя живот те също са били придворни поети. Заедно с придворството обаче са оставили златни страници в световната класика.

А с какво ще запомним нашите априлци от сорта на сладкогласния Анастас Стоянов? С неговото изумително “Посвещение”:

Навярно ще разказват

тепърва

за човека от снимките

на страница първа;

за човека, обречен

да бъде напред,

който в залата

сяда на първия ред,

първият, на който

подават цвете,

който пръв прави

копката на завода

и когото по селата

и градовете

с хляб и сол посреща народа;

човекът,

чийто партиен билет

е номер първи по ред...

”Стиховете им - коментира Петер Юхас - бяха презрели праханки, за които особено подхожда трансилванското унгарско название на този вид гъби: конска пръдня.”

Приветствие

НИНО НИКОЛОВ

И смътното

сега е вече зримо.

Високо стъпили,

розряхме глъбини.

Поведе ни

едно познато име

и с него свързахме

най-зрелите си дни.

Човешки прост,

достоен и сърдечен,

и строг, и весел,

а и младолик,

той идва с нас

да бъде тази вечер,

защото ние сме

до него всеки миг!

Какво е пълководец

без писател?

Какво е вожд народен

без поет?

Приятелят

какво е без приятел

дори когато всичко

е наред?

Но и поет

без своя вожд народен

не е ли сам

в жестокия ни век?

Писателят не е ли

вик безплоден

без пълководец,

като нашия човек?

Дрюгарю Живков!

Исках да Ви скрия

в дълбокото сърце

на моя стих.

Но мина четвърт век.

И ще открия,

че все заради

култове Ви крих.

А ми се иска

ясно и достойно

и в стих, и в песен

да Ви спомена:

да кажа името,

с което са спокойни

народ и партия,

държава и страна!

Другарю Живков!

В петилетки бойни

априлско племе

крачеше до Вас,

писателите

бяха Ваши войни,

поетите -

на Партията глас!

И нека тук,

в най-старата държава,

върху най-древния

човешки континент,

една България

да каже: Вечна слава!

И да си спомни след години:

Беше ден!

И нека светлият

единен комунизъм

да ни говори

с ботевския глас,

че в бъдещето

с подвизи се влиза.

И с хора,

Тодор Живков, като Вас!

Август, 1980 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Целият свят е свикнал с разголените снимки на бившата съпруга на Макси Лопес - Уанда Нара. Но настоящата му половинка Даниела Кристиансон определено изненада със секси кадъра, който си пусна. Гаджето на футболиста припомни почивката им на Малдивите. И показа на всички с какво е спечелила Макси Лопес.

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.