Защо българите са два пъти по-нещастни от циганите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4737846 www.24chasa.bg

Преди дни медиите гръмнаха: 123-и сме по индекс на щастието. От 151 страни. Най-нещастни сме в Европа, даже в Африка живеят по-щастливи хора от нас. В Камерун например.

Индексът на щастието е един от индикаторите на човешкото развитие, наблюдавани ежегодно. Взет сам по себе си, той е доста манипулативен и създава изкривена представа за действителността. Че се чувстваме нещастни, е вярно, но то е, защото имаме прекалено широк жизнен хоризонт и още по-широка база за сравнение, отколкото хората в Камерун, да речем. У нас настоящият живот е подложен на сравнение както с миналото (към това сравнение са привързани по-възрастните хора), така и с настоящето в други страни. Последното го правят по-младите и по-активните възрастови групи.

По обективни критерии хората в България живеят по-добре в сравнение с периода преди четвърт век,

но отказват да го признаят,

защото през това време критериите им за добър живот са се повишили много повече, отколкото им позволяват днешните възможности да живеят добре. Такава е печалната истина.

Освен всичко останало ние сме прекалено зависими от завистта, докато хората в Камерун, а и по целия свят или не си завиждат изобщо, или си завиждат по-малко. Може да живеете сравнително много по-добре от средния българин, но

ако съседът ви има по-хубава кола или един

телевизор повече, това ще ви кара да се самоопределяте като нещастен. Това е другият недостатък на методиката, по която се определя индексът на щастието – че тя е съвкупност от обективни и субективни показатели. Субективните са продукт на самооценка, която се регистрира чрез емпирични техники в социологическите проучвания.

Много по-меродавен е индексът на човешкото развитие, наблюдаван от ООН. За първи път е измерен в далечната и знакова за българската най-нова история 1989 година. Тогава България е била на 35-о място. Сега е 57-о. 15 места преди нас е Куба с ембаргото.

При това основната причина да не сме на дъното на класацията е, че един от основните индикатори е собствеността, а хората в България все още притежават сравнително голяма собственост. Предимно жилищна.

Разделим ли се със собствеността си, ще паднем с поне 60-70 места надолу.

В настоящия момент можем да не се притесняваме, че продължителността на живота ни е спаднала, защото това не е вярно – повишила се е. Можем също така да не се самообвиняваме, че материално сме по-зле от германците, защото разполагаме с 18% повече свободно време от тях, а това също е показател за богатството на нацията.

Имаме дълбоки основания обаче да се тревожим затова, че работим залудо, защото за един час произвеждаме толкова, колкото средният германец произвежда за 19 минути. При това за този час харчим два пъти повече енергия (ток, газ и прочее), отколкото германецът изразходва за своите 19 минути. Харчим енергията номинално, а не пропорционално на това, което произвеждаме. Ние, елементарно преведено,

просто не произвеждаме, а само

консумираме Заради което съвсем логично получаваме за работата си в пъти по-малко, отколкото германците.

А това, което истински следва да ни притеснява, е, че дистанцията между нас и онези, на които завиждаме, вместо да се скъсява, непрекъснато се увеличава. Ние не ги настигаме, а се отдалечаваме от тях.

Затова само през миналата година сме паднали с 4 места надолу в класацията по индекса на човешкото развитие. Затова сме с 22 места по-назад в сравнение със стартовата за прехода 1989 година. И ще продължим да слизаме все по-надолу, докато не осъзнаем, че закриването на 2 млн. работни места и на 200 водещи производства, някои от които конкурентоспособни не на европейския, а на световния пазар, беше грешка. И докато не поправим тази грешка.

Защо германците се чувстват по-нещастни, отколкото са били преди четвърт век? Защото и те допуснаха нашата грешка и изнесоха водещите си производства в Китай, Турция, Бразилия и Аржентина. По същата причина хората в изброените държави днес се самоопределят като много по-щастливи от българите.

Германците обаче си признаха грешката и през последните години започнаха да обръщат своята политика. Ние – не. Защо се вайкаме, че сме нещастни? Защото

съзнаваме, че нещастието си сътворихме сами

Защо българите са два пъти по-нещастни от циганите? Защото много добре разбират какво са загубили, а циганите никога не са имали какво да губят.

За 1 час произвеждаме колкото германецът за 19 минути

  • Как депутатите да компенсират отвращението от кавгата им за заплати?

    Как депутатите да компенсират отвращението от кавгата им за заплати?

    Съвет вместо редакционен коментар: Дарете на медиците от 28-те болници в областните градове, където са ви избрали Ако българите не бяха затворени по къщите си и ако грозните семейни скандали в парламента на тема заплати се показваха директно онлайн или по телевизиите, вероятно понеделник, 6 април 2020 г