Ирмгард Грис е шеф на Върховния съд на Австрия от 2007 г.
Завършила е право в университета в Грац, специализирала е в Харвард. Правораздава от 1979 г., а от 1993 г. е върховен съдия. Гледа граждански и търговски дела.
Оглавява Мрежата на председателите на върховните съдилища на държавите-членки на ЕС. В ръководството й отскоро е българският съдия №1 Лазар Груев.
Грис бе в София и участва в конференция за влиянието на Договора от Лисабон върху работата на европейските съдилища.
- Г-жо Грис, наскоро в София бе арестуван съдия, участвал в корупционна схема. Как се справяте с корупцията сред австрийските магистрати?
- В Австрия такъв проблем почти не съществува. Последният случай със съдия, уличен в корупция, е отпреди 20 г. За нас е абсолютно неприемливо някой да предложи нещо на съдия и той да го приеме. В над 30-годишната ми кариера подобно нещо не ми се е случвало.
- Корупцията не е само даване на подкуп, но и оказване на въздействие чрез познати например.
- Да, така е. За последните пет години имахме такъв случай - установи се, че съдия е поддържал връзки с адвокатска кантора, споделял е информация, която е черпил от работата си, и е давал насоки и съвети за изхода на определени дела.
Той бе възрастен и напусна системата доброволно, преди да навърши пенсионна възраст. Ако бе по-млад, щеше да бъде освободен. Решението по казуса недвусмислено казва, че никой съдия няма право да дава съвети на адвокати, въпреки че подобно ограничение липсва в закон.
- Защо съдиите в Австрия са неподкупни - получават високи заплати или са си изградили такъв авторитет, че на никого не му минава през ума да ги корумпира?
- По-скоро заради второто - никой не може да си представи, че ще предложи 100 евро на съдия, за да напише решение в негова полза. От друга страна, в Австрия
съдиите са добре платени - годишната им заплата е с няколко хиляди евро по-висока от тази на най-високопоставените държавни чиновници. Да не говорим, че приеме ли нещо, съдията поставя на карта цялото си съществуване. Ще бъде изгонен от съда завинаги.
- А може ли да упражнява друга юридическа професия след това?
- Възможно е. Но трябва да имате предвид, че адвокатите в Австрия имат много строги изисквания и професионални правила. Ако съдията не е извършил тежко криминално престъпление, теоретично може да бъде приет в адвокатурата.
- Наказателните съдии у нас често са критикувани, че не оставят бандити в ареста и не четат бързо осъдителни присъди. Вас кой и за какво ви критикува?
- Заради икономическата криза много банки в Австрия изпаднаха в затруднения и има доста дела, свързани с тях. Често на колегите е трудно да кажат къде свършва икономическият проблем и къде започва наказателноправният проблем. Затова наказателните ни съдии, подобно на българските си колеги, са подложени на натиск от страна на медиите. Те често ги критикуват - защо не направихте това, защо определени хора не са арестувани, защо домовете им не бяха претърсени.
- А финансовият министър или управителят на централната банка нападат ли съдиите?
- Не, за нас това би било нечувано. В Австрия политиците са сдържани. Само медиите атакуват съда.
- Предстои в България да се създаде съд "Антимафия". Има ли такъв в Австрия?
- Нямаме специализирани съдилища срещу организираната престъпност. Тя не е и такъв голям проблем при нас. Не е имало и идея за създаването на такъв съд, защото разкриването и разследването на мафията е работа на полицията и прокуратурата. В Австрия проблем са икономическите престъпления - нужни са обучени прокурори, които да разследват по-добре нарушения на закона в икономическата сфера. Става въпрос за пране на пари, източване на ДДС, злоупотреби с държавни средства или със служебно положение - чиновник е взел пари, за да издаде разрешително за строеж например. Затова преди пет години бе създадена спецпрокуратура за борба с корупцията в икономическата сфера. В звеното работят петима добре подготвени обвинители.
- Петима прокурори не са ли малко?
- Разбира се, че са твърде малко, въпреки че разследват много и различни методи на корупция. Но точно това звено заостри вниманието на обществото върху оказването на влияние и сега за съдиите и държавните служители е неприемливо да приемат покана за работен обяд или театър, защото това е вид корупция.
- За първи път сте в България, но се познавате добре със съдия №1 Лазар Груев. Имате ли представа за проблемите пред българските съдии?
- Впечатлена съм не само от председателя на Върховния касационен съд, но и от неимоверните трудности в работата на българските магистрати и от начина, по който те отстояват принципите на правовата държава. Знам, че едно от предизвикателствата пред тях е да прилагат правото на Европейския съюз.
С този проблем се сблъскахме и ние, но достъпът ни до правото на съюза бе много улеснен. Още от самото начало разполагаме с всички европравила, коментари и научни разработки към тях на немски, тъй като Германия е една от основателките на ЕС.
- Претоварени ли са съдиите в Австрия?
- Да, броят на делата непрекъснато се увеличава, стават все по-трудни и по-сложни. А броят на съдиите е ограничен - в условията на криза и нашето правителство прави икономии.
Чувствително е нарастването на брачните дела. Във Виена два от всеки три брака приключват с развод. Затова има много процеси кой ще вземе децата, за издръжката им, за срещите им с родителите и т.н.
Освен че решават спорове, всеки вторник от 8 до 12 ч районните съдии във Виена дават безплатни консултации на гражданите. Можете да си представите какъв наплив е. Това е дългогодишна традиция, която се възприема много добре от хората.