Фермите за норки - убийство или бизнес? Убиват ги с газ, дерат ги на машина

https://www.24chasa.bg/novini/article/4767489 www.24chasa.bg

Ферма за норки в Стара Загора разбуни духовете сред защитниците на животните през последните седмици. Пусна се петиция за затварянето й. Инициаторите обясняват, че норките се изтребват с газ, но се дерат полуживи, защото козината трябвало да е настръхнала. Едното автоматично изключва другото. Няма как да одереш полуживо животно, след като вече е убито. Но е факт, че само заради нечии палта измират хиляди животинки. От своя страна собствениците обясняват, че това са ферми като всички останали - за зайци, прасета, кокошки, и грижите, които се полагат, са съобразени с всички европейски стандарти, свързани с този бизнес.

Най-много такива ферми има в Полша, Холандия, Дания, Финландия и Испания. 2014 година се оказа пагубна за собствениците на ферми за норки, особено в скандинавските страни, където основно е съсредоточен бизнесът. Цената на кожата падна с над 50 процента в сравнение с 2013 г. А това в цифри означава - през септември миналата година се е продавала за 34,65 евро, докато предходната е струвала 76,90 евро, само от една норка.

Една от основните причини е масовото

оттегляне на

китайските търговци

Те са най-големият износител на палта от норки и, естествено, най-сериозният купувач по време на търговете, на коите се пласират кожите. Една от причините за намаляването на потреблението е антикорупционната кампания, която се води в азиатската държава. Там се приема като символ на огромен престиж човек да носи палто от норки. Новите правила обаче възпират чиновниците да получават такива скъпи кожени подаръци. Немалка заслуга имат и мащабните кампании за опазване на животните, провеждани както в Китай, така и в останалата част на света. Целият този сектор е обект на яростни дискусии, както и на сериозни политически дебати. Още през 2001 г. научен комитет към Европейския парламент излиза с доклад, че норките не бива да се отглеждат във ферми, защото се стресират. Освен това според мащабно проучване голям процент от хората смятат, че отглеждането на норки и производството на палта е неприемливо и се дискутира пълната забрана на тази индустрия.

И в интернет могат да се намерят ужасяващи кадри, които показват зверско отношение и абсолютна мърлявщина във ферми за норки. Възможно е да има такива места, но според европейските директиви собствениците са длъжни да се съобразяват с изключително строги правила. Служители на ферми твърдят, че всичко се следи под лупа, а разпространяваните кадри е доста вероятно да са плод на манипулации. Убита от майка си малка норка може да се покаже като жертва на лошо отношение от работник.

Изхвърлени в

тревата трупове

е възможно да са сложени там само за да се направи кадър. Но също така едва ли липсват изроди, които не се съобразяват с правилата и безчинстват с клетите животинки. И отново остава фактът, че всяка година милиони норки са избивани и одрани, за да се издокарат хората с кожите им.

В страните с традиции в отглеждането на малките хищници се правят непрекъснато внезапни проверки както от инспектори, така и от представители на различни организации, защитаващи животните. Затова всичко, до най-малката подробност, трябва да е изрядно.

Над 1 милион евро е инвестицията за една ферма. В третата по големина в Испания например се отглеждат около 54 000 норки. Толкова е капацитетът, но бройката винаги варира. Работниците са 4-5 човека и получават заплати между 1100 и 1300 евро. Клетките с животните са подредени в огромно отворено хале с метален покрив. Изпражненията и мръсотиите от клетките падат в транспортни ленти, които ги отвеждат за почистване. Лентата не е плътна, така че урината и водата се отцеждат надолу в канал с наклон. Под земята е изградена инсталация, която събира мръсната вода, тя не може да се излива в почвата. Събират я в бетонни ями и всеки месец идва трактор, който изпомпва мръсотията и я откарва в пречиствателна станция.

 Ако някое животно се разболее, веднага се вика ветеринар. Такива обаче има в Дания, Холандия, Финландия. Във фермата се доверяват само на специалисти от държави с традиции в отглеждането на норки. Дори и само едно заболяло животно да има,

профилактично се

дават медикаменти

на всички останали. На всяка клетка има закачен картон с пълната информация за норката - какви ваксини са бити, боледувала ли е, какво е качеството на кожата и т.н.

Самите клетки са на два етажа, за да има пространство за движение. Дълги са метър и половина и са широки 60-70 см. В една клетка се отглежда само по един хищник. След умъртвяването на животните металните решетки се обгарят с горелки, измиват се с гореща вода и се дезинфекцират. Лятото е тежкият период за норките, затова има изградена система, която с датчици отчита, когато температурата се качи над 38 градуса. Автоматично се включват дюзи, разпръскващи студена пара.

Фермите са скъпи за поддържане, затова и цената на кожите е висока. Всичко, свързано с отглеждането на норките, се купува от специализирани магазини, включително ръкавиците за работниците. До китката са двойна дебела кожа, нагоре е единична. Като всички хищници, норките са с много остри зъби и от страх хапят, когато трябва да се местят, оглеждат за здравословното им състояние или да им се бият ваксини. Пробие ли се ръкавицата, веднага се сменя с нова.

По време на разплод преди години са пускали мъжките при женските, сега е обратното. Събират ги в една клетка за час-два. “Всичко е изчислено, като тръгнеш от единия край на фермата да ги пускаш и като приключиш, имаш 10-15 минути да изпиеш едно кафе и става време да вадиш женските”, разказва бивш служител на фермата. През това време други работници обикалят и наблюдават. В картона на всяко животно е отбелязано на коя дата

на кой мъжки е пуснато

Мъжкарите застават на буквата Г над женските и е почти сигурно, че заплождането се е получило и се записва към останалите данни. За всеки случай след осем дни се пускат отново.

След това мъжките се убиват, през март все още козината им е плътна и отива на търг. Женските, оставени за разплод, живеят три години, след това и тях ги чака същата съдба.

Убиват ги с газ, дерат ги на машина

Ноември е месецът, в който става изтребването на норки. Вече са се подготвили за зимата, сменили са козината си и тя е по-плътна. Управителят преценява колко животни да остави за разплод. От ферма с капацитет за 54 000 норки средно се отделят между 6 и 8 хиляди женски и приблизително 2 хиляди мъжки. Предварително се оглеждат, кожите им се класифицират като А, В и С. Най-високото качество е А+. Малките хищници, които влизат в тази категория и не са се разболявали, се заделят, за да дадат потомство със същите показатели. Всички останали се убиват, за да им се вземат кожите.

“Не може да ги хванеш и да ги трепеш като дивак, всяко докосване до някакъв метал може да нарани кожите и трябва да ги изхвърлиш. Цяла година собствениците влагат пари и вземат само веднъж - когато ги продадат. Не е като с кокошките или с кравите, да продаваш мляко и яйца, тук вземаш пари един път в годината”, казва бивш служител в испанска ферма. Животните се убиват с газ. Слагат се в машина,

наподобяваща

метален ковчег,

вътре се побират около 80 мъжки или 100 женски. Не бива да се прекалява с бройката, защото кожата се запарва, вътре се слагат и ситни стърготини, които попиват влагата от изпотяването на животинките и от газта. Отгоре се слага капак и се пуска смъртоносната пара, след 2-5 минути норките измират. След това се вадят и подреждат на подвижни колички върху мрежа, обърнати по гръб.

В следващия етап със скалпел леко се цепват лапичките, за да могат да се съблекат. Пускат се в големи барабани, които се въртят около 10 минути, пак със стърготини, за да попива влагата от кожите им. Поставят се на транспортна лента, която ги отвежда до специална машина, която ги захваща за задните крака и внимателно с нож се отварят от крак до крак, режат се лапичките и кожата леко се отделя. На друга машина се вкарва въздух, с който се разтегля кожата и се отделя от трупа. Като се мине към главата, с нож, през който също се подава въздух, внимателно се изрязва областта около очите, ушите и муцунката. При одирането кожата се обръща с козината навътре. В този вид на следващата машина се нанизва на нещо като ръкав, предварително загрят, за да се размекне маста.

Тя се сваля

с валяци,

събира се в контейнери, които се запечатват, и с камиони се отнасят за обработка. Използва се в козметиката като основа за кремове. След това кожите отново се връщат в барабаните и се въртят със стърготини. Обръщат се с козината навън и се нанизват на шишове, пускащи горещ въздух, силно се разтягат и се сушат 36 часа. Вадят се и се прекарват през валяци, които да оберат, ако има нещо останало по повърхността. Подреждат се в складови помещения, мъжките са разделени от женските, сортират се и по цветове - бели, сивосини, кафяви, има и такива с окраска като кръст, отпред са светли, а на гърба от главата до опашката изглеждат като напръскани в по-тъмен тон. Ако някоя кожа е дефектна, се отделя, пак се продава, но като по-ниско качество. Като приключат свободните места за сушене, не се убиват повече, продължават на следващия ден.

Мъжките се дерат изцяло на машина, работникът подава всички команди с джойстик. Кожата им е по-твърда и изисква доста усилия. На ден се обработват около 1000-1200 животни. При женските дрането е полумеханизирано и работникът с ръце отделя трупа. За ден успява да обработи около 600 норки.

Труповете се замразяват, слагат се в контейнери и се съхраняват при -25 градуса. Когато всичко приключи, идват специални камиони, които ги откарват, за да бъдат изгорени. Убити с газ, норките не могат да бъдат превърнати в храна на други хищници, защото на практика са отровени.

Радан Георгиев, работил над 8 г. във ферма: Непрекъснато има внезапни проверки. Грижите са като за останалите животни

Радан Георгиев е работил 8 години в третата по големина ферма за норки в Испания. Заради смяна на собствеността напуска и не може да бъде обвинен в пристрастие и обясненията за стриктното спазване на правилата не цели да защити шефовете. Там така се работи.

- Колко работници се грижеха за всички тези животни?

- Постоянно във фермата бяхме четири-пет човека. Управителят беше и съсобственик и с жена си работеха наравно с нас. Сезонно, когато се налагаше, наемаха за кратко и хора от фермата, това става обикновено в периода на изтребването на норките.

- Когато се слагат в камерата с газта, усещат ли, че нещо се случва, променят ли поведението си?

- Не, но по принцип, като ги местим от едно място на друго, пищят от страх. Случва се и да хапят, но не защото са агресивни, а отново от страх. Усеща се сърчицето как бие учестено.

- Не ви ли беше жал за тях?

- Нормално е да ти е жал.

- А като ги убивате?

- Не съм го правил, бях на машината, с която се дерат. Там виждаш труп. В началото ми беше много трудно да свикна. Миризмата също е силна, като във всяка друга ферма. Гадно е, ама какво да правиш, като няма какво да работиш... Едно време на вилата, като колеха кокошки, бягах настрани, не мога да гледам кръв.

- Не тече ли кръв, когато се дере норката?

- Не, остава си в трупа.

- Правеха ли се проверки във фермата дали се спазват правилата?

- Непрекъснато се случваше. Идваха всякакви инспектори - дали се маха мръсната вода, за миризмата, за мухи, буквално за всичко. Идваха и журналисти, случвало се е да питат къде по-добре живеят - в природата или при нас. Във фермата храната им е осигурена и не се налага да ядат старо умряло животно. Навън го има и естествения подбор. При нас хубавите майки живеят три години. Имало е заплахи от природозащитници, че ще дойдат и ще пуснат норките на свобода. Давали сме дежурства, тези животни не са свикнали да живеят сред природата. Във фермата получават храна и нямат инстинктите да я търсят сами, навън ще загинат. Може да нападнат и някоя ферма с кокошки. Като има такива протести, да се борят да не се издават лицензи.

- Защитниците на животни пускат клипове, които показват изключително лошо отношение в отглеждането на норки, виждали ли сте подобни извращения?

- При нас идваха често представители на такива организации, за да проверяват дали се грижим добре за животните. Изискванията бяха много строги, постоянно всичко трябваше да е изрядно. В противен случай фермата се затваря и отнемат лиценза й. Това е работа като с всяко друго животно. Не може да ги удряш, да ги блъскаш. Трябва да си превъртял. Гледаме по телевизията как бият магарета, коне, ужасно е.

Във фермата следяхме непрекъснато за състоянието на всяка една норка. Проверката дали всичко е наред с животното не ти коства нищо. Винаги носиш със себе си ръкавица, ако храната не е изядена, значи нещо не е наред. Ако има заседнала костичка в устата, се вади, при друг проблем се вика веднага лекар. Какъв работник си, като не си гледаш задълженията. Не можеш да си позволиш да оставиш животното и да разчиташ някой друг да го погледне.

Пиле, риба и смляно зърно е менюто

Hорките са активни през нощта и това са часовете, когато поемат повече храна. Затова вечер се слага по-голямо количество - между 100 и 150 г. Сутрин се добавя по-малко.

Разпределянето на порциите става с помощта на машина, на която се задава какво количество трябва да изсипва. Събрана в огромен контейнер, с помпа и маркуч, храната се поставя върху всяка клетка.

За изхранването на животните се прави смес, която минава през огромна мелачка. Слагат се добавки

за хемоглобин

и желязо,

ако е необходимо се включват витамини. Задължително се прибавя и продукт, който се изхвърля от организма заедно с изпражненията. Целта му е да убива яйцата на мухите, кацащи върху тях. В мелачката се слага зърно и вода, която прави консистенцията малко по-рядка - подобна на пастет. Основната съставка, която се редува, е риба и пиле.

Рибата се транспортира от консервни фабрики. В испанската ферма за норки се доставя риба тон, тъй като наблизо има такова предприятие. За консервите се отделя само най-хубавото филе, останалата част, заедно с гръбнак и кости се прибира в камери и се замразява. След това се транспортира до фермата, където също седи замразена. Изкарва се ден по-рано, вкарва се в мелачка, добавят се останалите съставки и менюто е готово.

Пилетата се доставят от кланици и от магазини. Испанците не обичат замразено месо, предпочитат да го купуват охладено. В деня, в който изтече срокът на годност на пилетата, те се замразяват и по заявка се изпращат в такива ферми, където също се съхраняват в хладилни камери. Контролът върху храната е изключително строг. Няма как да се даде на норките умряла болна кокошка например, защото може да зарази цялата ферма.

Понякога се случва в топлите месеци храната върху клетките да изсъхне. Обира се, замразява се и се изхвърля с останалите отпадъци, не се дава отново.

Естествено, някои норки са по-лакоми, други - не толкова. След разпределянето на храната работниците периодично минават и наблюдават. Ако не е изядена, значи има проблем. Случва се костичка да заседне в устата на животното, която се вади внимателно с пинсети.

Водата се подава чрез тръби, захванати отстрани на клетката. Не тече постоянно, а когато норката допре езика си, потичат капчици.

Понякога малките изяждат майките си

Hорките са хищници и се случва да изяждат малките си, но понякога става и обратното.

В природата тези животни сами изграждат т.нар. гнездо, в което да родят и пазят малките си. Във фермите това правят работниците. В клетката се слага допълнителна мрежа, за да не падат малките и да не им се заклещват главичките. Насипват се дървени стърготини, които попълват дупките. Добавя се пластмасова пластина с формата на полумесец и също се покрива със стърготини, за да им е топло.

Оплождането става в началото на март, бременността продължава различно, но средно е около 45 дни. Една майка може да роди между едно и 14 бебета, но не всички оцеляват. Когато млякото не стига, малките умират. Други могат да станат жертва на собствения си родител. Като поотраснат малките, майката лека-полека ги избягва, но заседи ли се при тях, те започват да изяждат плътта й. Труповете се вадят и се замразяват, докато се съберат достатъчно и да се извозят за изгаряне.

Най-опасни за собствената си сигурност мъничетата стават при първите опити да пълзят. Работниците трябва да следят да не се заклещят и да не се наранят. Недопустимо е умирането на животно заради нечие невнимание.

На тримесечна възраст ги ваксинират и ги разпределят в самостоятелни клетки. Такива инжекции им се поставят отново след два или три месеца.

Кожено палто е от 4 до 50 хил. долара

Почитателите на кожените палта от норки твърдят, че тази дреха не само топли и я определят като красива, но е добра инвестиция. Ще надживее поне два или три от семейните автомобили, може дори да се предаде на деца и внуци. Цената на бройка започва от 4000 и стига до 50 000 долара.

В миналото е имало един стандартен тип палто от норка с определена цена и това е. За последните 30-ина нещата се промениха. Известни дизайнери започнаха да продават пухкавите връхни дрехи, с което цената им драстично се покачи. Повишиха качеството, етикетът с името също вдига сумата. От друга страна,

руският пазар

започна да пуска

на международния

сериозно количество палта от норки, които са доста по-евтини, така че точна цена за скъпата одежда вече е разтегливо понятие. Днес клиентите с различни бюджети могат да избират дали искат да имат нещо ценно, или да си купят по-евтино модно палтенце.

Шансът да уцелите качествено палто е по-голям, ако цената му е по-висока, но не е гаранция. Трябва да се обърне внимание на няколко детайла, които показват дали няма да ви измамят. Произведените в Китай са по-евтини, тези от Северна Америка са по-скъпи, а най-висока цена държат ушитите в Европа. Средната цена за палто от качествена кожа е около 10 хиляди долара.

Когато избирате такова в магазина, не се учудвайте, че търговците го разстилат директно на пода. Това няма да го повреди, а ще се види качеството му. Поискайте да разгледате хастара. Той трябва да има отвор, през който се вижда вътрешната страна на кожата и шевовете. Бодовете трябва да са изчистени и равни, а не набръчкани и повтаряни един върху друг. При по-евтините модели кожените ленти от норка са съединени чрез по-тънки ивици кожа от други животни, което може изобщо да не забележите, ако не сте предупредени да внимавате.

Ако на етикета изрично не е отбелязано, че кожата е боядисана, то по всяка вероятност не е от норка,

но е направен

опит да

имитира

такова

Няма точно определение колко парчета са необходими за едно палто. Колкото са повече, толкова по-скъпа е дрехата. Някои къси модели могат да надхвърлят като сума дълги варианти, когато са ушити от големи ивици.

Палтата от черни норки са най-разпространени и от тях на година се продават по 1 400 000 броя. 700 000 модела се купуват от кафява кожа. 150 хиляди от тъмнокафява и 350 хиляди са новите собственици на връхни дрехи в сиво-синьо.

Заедно е в едно семейство с невестулката и белката

Норките са част от семейство порови и са близки родственици на невестулките. Двата вида на практика са от един род - порове, или както се казват на латински - Mustela. Те, както и белките, които са в същото семейство, имат сходен външен вид - дребни хищници са, с издължено, гъвкаво тяло, къси крака и дълга опашка. Главата им е плоска и имат малки очи и закръглени уши. Козината им е гъста и мека, поради което се цени много високо в кожухарската промишленост.

Имат и някои характеристики, по които се различават. Една от тях е средната им маса. Най-леки са невестулките, които достигат средно едва 250 г. Норката стига до 800 г, а белката може да мине 2 кг. Женските видове тежат значително по-малко. Това е една от причините тяхната козина да е по-скъпа от тази на мъжките.

Бременността при различните видове от семейство порови има различна продължителност, но при най-едрите видове може да стигне до 1 г. в естествената им среда. Това е интересно от гледна точна на дребните им размери. Това се дължи на забавената имплантация при тях. Това означава, че прикрепването на оплодената яйцеклетка към маточната стена се забавя, което води до спиране за определен период на по-нататъшното развитие на зародиша. Латентният период на бременност също зависи от вида, както и от климата. Последното защото идеята на целия механизъм е женската да роди малките във възможно най-благоприятните условия.

Край Стара Загора гледат само норки бройлери

 Фермата за норки край Стара Загора, на която напоследък природозащитници вдигнаха мерника, работи от декември м.г. В момента в нея са настанени около 10 хиляди животинчета с ценна кожа. По проект те трябва да станата 400 хиляди, но реално собствениците очакват бройката им да стигне само наполовина, като норките ще се размножават във фермата.

Мръсотията се събира върху транспортни ленти, а водата се стича в канал с наклон.
Мръсотията се събира върху транспортни ленти, а водата се стича в канал с наклон.

Засега обектът осигурява работа на 25 души, тенденцията е работниците в нея да станат 125, когато той стигне пълния си капацитет.

Храната се разпределя механизирано.
Храната се разпределя механизирано.

Истината е, че питомците на фермата са обречени да се превърнат в скъпи кожени палта, но това става единствено по правилата на Европа. Затова и от фермата могат да покажат сертификат за хуманно отношение към животните.

Фермите за норки - убийство или бизнес? Убиват ги с газ, дерат ги на машина

“Тук отглеждаме само американски норки,

Норки, събрани за разплод.
Норки, събрани за разплод.

които са

Фермите за норки - убийство или бизнес? Убиват ги с газ, дерат ги на машина

селектирани

Работничка във фермата поставя храната върху всяка клетка с машина.
Работничка във фермата поставя храната върху всяка клетка с машина.

специално за

Фермите за норки - убийство или бизнес? Убиват ги с газ, дерат ги на машина

промишлени цели

Фермите за норки - убийство или бизнес? Убиват ги с газ, дерат ги на машина

и не могат да оцелеят на свобода в природата”, категорична е пред “24 часа” д-р Виолета Матева, управител на фирмата собственик на фермата. Норките бройлери са настанени по 1 в клетка, като в хале, в което спокойно могат да се гледат 25 хиляди “щастливи” кокошки носачки, те са едва 1700. Те разполагат постоянно с приток на прясна вода, което е сред изискванията в този бизнес. 70 процента от храната им са месни отпадъци и субпродукти от кланици, към тях се добавят необходимите витамини и микроелементи.

НЕВЕСТУЛКА
НЕВЕСТУЛКА

“На практика производството ни е безотпадно - водата циркулира в затворена система,

БЕЛКА
БЕЛКА

а отпадъците

от норките се

преработват

в биогаз

в завода ни край Нова Загора”, гордеят се във фирмата.

Неизбежната смърт на тези симпатични животинчета от семейство “порове”, която практически застига всички животни със стопанско значение, каквито са и норките, е чрез “приспиване с въглероден двуокис”, както е според европейските и българските предписания “за намаляване до минимум на страданията на животните по време на клане или на умъртвяване”. Българската наредба 22 за това е от 14 декември 2005 г., европейският регламент 1099 е от 2009 година.

Специалисти твърдят, че този метод е по-хуманен от електрошока, с който задължително зашеметяват птици и говеда в кланиците, преди да ги заколят за месо.

Най-напред по дългия път към палтата на знайни и незнайни хубавици ще поемат мъжките екземпляри, и то сред като изпълнят “съпружеските си задължения” спрямо женските за продължението на рода. Но

в България няма

техника за

тяхното одиране

и за обработката на кожите им - това най-вероятно ще става някъде в чужбина, където ще доставят замразените им трупове.

По информация на д-р Матева в момента в света в промишлени условия се отглеждат над 100 милиона норки, 63 процента от които - в страните от Европейския съюз. България е 23-ата поред страна, в която развиват този бизнес. Челниците са Дания, Холандия, Полша.

Протестите срещу фермата заради неизбежната смърт на норките тръгнаха в интернет, там се появи и декларация с искане за нейното закриване по инициатива на природозащитници от други градове. Тя има подкрепата и на някои старозагорци във фейсбук, но в града до момента никой не е организирал протести срещу този бизнес.