Дадохме пари на БАН, гласуваха си пенсии по 2400 лева!

https://www.24chasa.bg/Article/478049 www.24chasa.bg
СНИМКА: АНТОАНЕТА ПЕЛТЕКОВА

С министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов разговаря Ярослава Прохазкова

- Доц. Игнатов, във вторник Софийският университет ви прати при мумиите. Как изглежда протестът от подобна гледна точка?

- Изглежда доста безсилен. Когато се стига до лични нападки, очевидно няма други аргументи. Иначе аз имам огромна мечта, като приключа като министър, да се върна в моята египтология, това е моят свят.

- Защо обаче само в София са недоволни от съкратения бюджет?

- Парите не стигат на никого в държавата. Софийският университет и БАН са най-недоволни, защото през годините са свикнали при всяка молбаправителството да реагира щедро Другите заради отдалеченост от центъра и други причини са свикнали да се разполагат в своя бюджет, което пък ги е направило по-силни. Те умеят да управляват средствата си. Посетих сега два университета, които не са в София. Хората дори заделят резервни фондове. По-добре съзнават, че страната се намира в тежка криза. Това съкращение от 20% засяга абсолютно всички сфери на живота. Истината е, че водим голяма борба да запазим финансирането на училищните политики, защото децата са най-крехки и трябва да бъдат защитени.

Претенциите на СУ и на академията на фона на кризата са най-малкото пресилени. Да не говорим, че има проява на лицемерие, защото академията преди седмици точно от парите, които държавата отпуска, гласува 1,520 млн. лв. за повишаване на пенсиите на академиците. Ако наистина се намират в такава криза, едва ли ще се заемат с този проблем. Един академик трябва да получава 2400 лв., а член-кореспондент - 2100 лв., което не е нормално на фона на пенсиите в страната.

- Казвате, че протестът е неморален, а СУ винаги е бил толериран - това позиция на министър ли е, или на бивш ректор на частен университет?

- На министър. Като бивш ректор на частен университет съм се научил да си гледам само моя университет. Ако в страната всички се научат да гледат сферата, за която отговарят, а да не надничат в чуждата, по-добре ще се справят. Извън бюджетното финансиране на СУ постоянно са му давани средства и министритебуквално са били на ръба на нарушението.

С този акт ректорът и ръководството показват, че не могат да се справят с финансовото управление. С какво Иван Илчев оптимизира системата на СУ? Познавам хора, които в Софийския университет получават заплата за това, че се качват на третия етаж и си отключват стаята. Те нищо не правят. Такива са много. Сега бях в Русенския и в Търновския университет. Без натиск от правителството са приели по 30-40 антикризисни мерки.

- Доволен ли сте от качеството на обучение в най-старото висше училище?

- То е различно. Има много силни специалности, има и слаби. Това, което трябва да се подобри, е дисциплината. Знам, че проф. Илчев води борба това да стане. Голяма част от преподавателите пътуват из цялата страна.

Има и преподаватели, които от позицията на това, че са професори в най-старото учебно заведение, смятат, че не са и длъжни постоянно да се появяват.

- Преподаватели предупреждават политиците да не се намесват в протеста, има ли опасност да се случи?

- Хубаво предупреждават. И Илчев предупреди. Но се набъркаха. Видях в медиите, че се подготвят тематични протести. Първият щял да бъде около 24 май - на учени и учители. Следващият - около 1 юни и т.н. Ето кое води и до протеста, организиран от ректора. Той може и да не знае, че е инструмент в ръцете на политиците, но стана така.

- Обявихте се против платеното висше, но това според ректорите е решение на въпроса.

- Според част от ректорите. Въпросът трябва да се дискутира и да се стигне до политическо решение. В момента, когато няма да имаме студенти и когато университетите трудно ще запълнят държавната поръчка, не виждам смисъл от платено обучение. Това, което правим като държава и аз много се радвам, че най-после стана, е, че тръгна студентското кредитиране. До месец трябва да имаме договорите с банките, държавата дава 40 млн. лв. гаранция, така че това ще е наистина подкрепа за студентите.

- Къде могат висшите училища да намерят пари?

-Единият начин е в контакта с бизнеса. В Русенския университет започна изложение на бизнеса, в което участват над 150 фирми, и то световни, не само български. Възхитен съм. Тези фирми инвестират в университета. Те изграждат структурата на университета, създават лаборатории и се ангажират след това да вземат студенти на работа. През последните години бизнесът започна да се отваря за образованието.

Другият вариант е създаването и продаването на научен продукт. В промените на закона за научните изследвания държавата се ангажира с това, че ще подкрепи 3-4 центъра около университетите. Това са т.нар. научни и бизнес инкубатори. Около тях ще се завъртят много университети и академията.

- Знаете ли, че сте един от тримата министри, които премиерът силно хвали за започналата реформа? С кого предпочитате да сте в душевен мир - с началника си или с преподавателите?

- Предпочитам да съм в душевен мир със себе си и с началника ми, който е невидим, защото съм вярващ човек. Това, че министър-председателят ме хвали, сега го разбирам. Но наистина влизаме в тежка реформа. Вчера го обсъждахме и със Захи Хавас, най-прочутия египтянин египтолог. Той не може да разбере, при положение че сме в ЕС, и искаме да адаптираме европейски модел на живот в академичното пространство, защо има протести.

- Прочетохте ли платената публикация на БАН?

- Нямах очила, шрифтът е дребен, но и без да чета, мога да я преразкажа. Искаме да ликвидираме БАН, сигурно искаме да вземем и имотите, а и да ги национализираме. Да припомня, че академията е публична институция. И имотите, които ползва, са публична държавна собственост. Другите са дарения на частни лица. Когато частен имот се дарява на публична организация, той остава ли частен в тоя смисъл, че можеш да си го ползваш за частни цели? Не, нали така. Според българската конституция има два вида собственост - частна и държавна. Това е за национализацията. Второто, на никого досега не му е хрумнало да се занимава с имотите на БАН. От страна на БАН са тези писъци, че искат да им вземат имотите. Започвам да си мисля, че тези, които надигат тази врява, или и в момента ги ползват по незаконен начин и се обогатяват, или просто мечтаят да ги приватизират при едно такова разбъркване. В проекта за промени в закона за БАН твърдо се казва, че имотите са неприкосновени. Частните дарения са направени с цел да се подпомогне науката. БАН има огромен ресурс от имоти и ако правилно го управлява, никога не би била в тежко положение.

- Отказвате ли срещи с академиците, та се налага да си говорите чрез медиите?

- Никога. Миналата седмица акад. Съботинов беше при мен и ми каза, че си оставаме приятели независимо от искрите, които прехвърчат. Те били нещо външно към вътрешното ни приятелство. Пихме кафе. Никога не съм им отказвал срещи, защото те за мен са едни колеги, нищо че са академици. Те си мислят, че са от Олимп, но са колеги учени.

- Акад. Съботинов призова на протеста на БАН на 19-и учените да водят и децата, и жените си, какво ще им кажете?

- Имат право да протестират, да доведат когото искат. Но държавата се намира в такова положение, че не можем чрез извиване на ръце да наливаме средства на едно място, защото ще се оголи друга сфера. Моят въпрос е защо не протестираха учените, когато безогледно се харчеше излишъкът. Защо не протестираха, когато се говореше, че криза няма, а ние бяхме вече в нея. Твърде рано явно започва предизборната борба.

ВИЗИТКА

Роден на 6 август 1960 г. във Видин

Завършил египтология в Ленинградския държавен университет

През 1994 г. става доктор на Санктпетербургския държавен университет

Основател на египтологията в България

Специализирал в Оксфорд

Специалист по древноизточни езици

Доктор на историческите науки от юни 2009 г.

Заместник-министър на образованието от август 2009 г., а от 19 ноември е избран за министър

  • Някой голям “мъжкар” плаши Иво Никодимов, и то анонимно

    Някой голям “мъжкар” плаши Иво Никодимов, и то анонимно

    Някой голям “мъжкар” изпратил анонимен SMS на репортера на БНТ Иво Никодимов - с очевидната заплаха, че може да се повтори инцидентът, при който журналистът бе бит в Борисовата градина преди 3 г. И заплахата идва минути след като се излъчи репортажът на Никодимов с бизнесмена Пламен Бобоков. За тези, които не са го гледали