Милена Драгийска: Промени в закон вдигат цените във веригите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4784463 www.24chasa.bg

Не е вярно, че търговските вериги не публикуват отчетите си, казва главният изпълнителен директор на Лидл България Милена Драгийска-Денчева

- Г-жо Драгийска, парламентът прие на първо четене промени в закона за защита на конкуренцията, които въвеждат регулации на търговските вериги. Как ще ги коментирате?

- Предложените регулации, внесени без актуална оценка на въздействието, ще засегнат най-уязвимите групи от населението. Икономическата теория и практиката в други страни показват, че такива държавни интервенции предизвикват

покачване

на цените

Така е станало във Франция след приемането на закона “Галан”.

Въпреки че промените се представят като защита на малките и средните предприятия, те ще постигнат точно обратния ефект. Наложените свръхрегулации на практика ще стимулират търговските вериги да работят или само с големи български доставчици, или да увеличат вноса.

Проектопромените са и грубо нарушение на европейското конкурентно законодателство, по-специално в частта за свободата на установяване, на договаряне, дори и на принципа на разделение на властите заради предоставянето на нови и неясни правомощия на КЗК. От една страна, е възможно комисията да не се справи с възложените ѝ задачи поради липса на ресурс, а от друга страна – да се упражнява конюнктурно политическо влияние върху работата ѝ на правоприлагащ орган.

- От кои проекторегулации сте най-недоволни?

- В законопроекта има редица определения, които могат да увредят бизнес средата, тъй като ще засегнат различни сектори, а не само търговията на дребно. Например въвеждането на неясното понятие “значителна пазарна сила” носи много рискове и може да доведе до несигурност на пазара, защото ще се тълкува от КЗК индивидуално. И това не е наша оценка, а на Световната банка в нейния доклад от 2014 г. Обидно е, че дефиницията за значителната пазарна сила разглежда като нарушение технологичното предимство на едно предприятие, т.е.

да си развит

и иновативен,

е лошо

Изискването за одобрение на договорите също е рисково. Това е груба административна намеса в междудоговорни отношения на частноправни субекти, а също така означава задръстване на търговския оборот, тъй като КЗК няма капацитета да провери и одобри толкова типови договори и последващи промени. Най-просто казано, всички трябва да спрем да работим, докато не преминат договорите ни за одобрение.

Друг недостатък е, че произнасянето на КЗК по договорите не подлежи на съдебен контрол. Това означава, че предписание, което може да срине даден бизнес модел или просто да не е практически смислено, не може да се обжалва пред съда.

Ще дам и два конкретни примера:

Законопроектът забранява всякакви услуги, за да няма такси за такива, което вреди и на самите производители, защото в цял свят те искат да продават стоката си и в касова зона на височината на очите на клиента - така се насърчава импулсната покупка. За това “златно” място се плаща - както се плаща за праймтайм рекламно време по телевизиите. Производителите го правят при промоции или когато искат да наложат на пазара свой нов продукт. Ако услугата бъде забранена, ние

можем да

сложим на каса

само наши

собствени или

международни

марки,

за които разпоредбите на нашия ЗЗК не важат, но тъжни ще са пак българските производители.

Ето и друг пример - промяна в Закона за храните гласи, че ако български производител прави една луканка като собствена марка на веригата Х, но произвежда още 15 свои марки луканки, веригата Х няма право да му откаже да продава всичките му 15 луканки. Без значение дали на веригата те й трябват, дали клиентите ги искат и дали са сертифицирани за качество? Не на последно място магазините не са хармоника, за да могат да предложат място за неограничен брой продукти. Ето защо, ако се приеме такъв текст, веригата Х просто няма да поръчва на този български производител, а ще поръча на доставчик от чужбина, за когото нашият ЗЗК няма да важи.

Ето това ще е “подкрепата” на законодателя за малките и средни български производители, когато се творят регулации без зачитане на икономическата логика. Без познаване особеностите на бранша и особено когато някой кръщава нещо в защита на българското, за да звучи добре, но по съдържание обслужва други интереси.

- Защо толкова остро се противопоставяте на опитите за законодателно регулиране на правилата в търговията у нас? Твърди се, че подобни практики отдавна има в други страни от ЕС.

- Твърдението не отговаря на истината. Само в част от европейските страни има специализирано законодателство за нелоялни търговски практики, и в много малък брой от тях регулаторният модел е толкова тежък, колкото е този, който се предлага у нас. И точно в тези страни въпросното законодателство постоянно подлежи на промени, тъй като създава много практически проблеми.

Не е истина и че всички вериги не си публикуват отчетите и налагат такси на доставчиците. Факт е, че повечето вериги, включително и “Лидл”, си публикуват отчетите.

Да припомня, че още през 2014 г. позиции срещу тези промени в ЗЗК обявиха КРИБ, БСК и БТПП, Германо-българската индустриално-търговска камара и много други. Да не забравим и аргументираната позиция на президента Росен Плевнелиев.

- Има ли още такси “рожден ден” или “нов магазин” в договорите на веригите с доставчиците?

- Доколкото ми е известно, споменатите от вас конкретни такси отдавна вече не са във веригите, които някога са ги прилагали. В модерната търговия има различни бизнес модели. Някои вериги имат определени такси, които при други липсват, а при някои, като “Лидл”, въобще няма такси. Това е предпоставка за силна конкуренция между веригите за всеки доставчик и така производителите могат да избират с кого да работят в зависимост от предлаганите условия.

- Какви са отношенията ви с българските производители и доставчици? Каква част от стоките в големите магазини са български?

- Коя стока наричаме “българска”? Световни брандове шоколад се произвеждат в България, а родни марки колбаси често се произвеждат с вносно месо. Ако приемем, че българска стока е тази, при която над половината от добавената стойност остава в България,

средно 55% от

продуктите в

магазините

са български

А ако се изчисли делът им от оборота, процентът надвишава 70%. В някои категории като млечните и месните продукти, безалкохолни напитки, виното и хлебните изделия над 90% от оборота е от родни стоки.

Що се отнася до отношенията ни с производителите, мога да кажа че “Лидл” и сега работи отлично и с големи, и със средни, и с малки конкурентоспособни български производители. С някои от тях сме партньори от откриването на първите ни 14 магазина в България - днес доставят за 77, а също и за наши магазини в чужбина, чиито пазари ние отворихме за тях. Дори да пресметнете скока за доставките им за “Лидл” само в рамките на България, той е над 5 пъти.

Аз лично съм много щастлива, че имаме успешен проект, в рамките на който български производители успяха да отговорят на високите изисквания за нашия премиум бранд Deluxe и сега доставят свои продукти под тази марка в още 3 европейски страни.

- Има ли проблеми в разплащанията в доставчиците - колко време е средният срок?

- Нашата компания няма проблеми в разплащанията с доставчиците и доколкото имам информация, това важи за повечето големи компании в бранша. По принцип различните стокови групи имат различен срок за разплащания с оглед различния период на оборот. Все пак, ако трябва да се даде един среден срок, то това е не повече от 30 дни. Да не забравяме, че и сега има действащ закон за плащането в срок.

- Какъв е делът на т.нар. модерна търговия от пазара в България?

- Според данни на ICAP за 2014 г. делът на 10-те най-големи компании за търговия с бързооборотни стоки е 37,1%, а водещите 50 вериги са с общ дял от 46%. Останалите 54% се държат от т. нар. “традиционна” търговия - малки магазини и пазари. За сравнение, в Западна Европа този дял е около 80-85%. Това дава избор на производителите дали въобще да работят с веригите, или да продават продуктите си на хилядите малки магазинчета.

- Според вас има ли място за нови вериги в ритейл търговията у нас? Как ще се развива пазарът в сектора - да очакваме ли нови придобивания и размествания на пазарни дялове?

- Конкуренцията у нас е жестока. В този смисъл едва ли би могло да се очаква навлизане на нови играчи от чужбина - някои дори напуснаха българския пазар.

В същото време евентуални промени в инвестиционния климат, в резултат включително и на законодателни инициативи като тази биха могли да доведат до изтегляне на чуждестранни инвеститори и съответно до размествания на пазара. Може би това е и една от целите на подобни действия, но такива тенденции едва ли са полезни за българската икономика.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Горчивите поуки след драмата в Атия

    Нелепата смърт на 16-годишния Костадин на пешеходна пътека в Атия е поредната драма, след която всички отговорни институции се втурнаха да си свършат работата. Защо едва сега се намират верните решения? Ами много е просто - всеки е чакал някой друг да ги намери. Местните в Атия - да кажат на висок глас за опасното място.
  • Въведете часове по киберсигурност

    Нека децата от малки знаят, че в интернет има не само забавления СЛЕД поредната вълна от атаки с мейли менте, този път уж от “Кредисимо”, едно е ясно – трябват часове по киберсигурност за учениците. Не може десетки хиляди души да отварят писма, които наглед са от компания за кредити, и да се притесняват, че ще отидат на дело,